търсят истината, реди да си извадят прибързани заключения, които може да унищожат живота им.
С тези думи той се обърна рязко и излезе от стаята.
Хайме се замисли над смущаващите думи на стареца. Наистина ли ме смяташ за умен човек, стари приятелю, или съм глупакът, какъвто твърдиш, че съм, запита се той. Не му трябваше много време, за да реши да последва мъдрия съвет на Гейлърд. Вместо да затъва в самосъжаление и да дави мозъка си в силни питиета, трябваше да смекчи гнева си и да помисли върху думите на Алета и какво може би намекваха.
Вярно, че лорд Съмърсет използва принуда, за да накара Алета да каже това, което тя каза, помисли той, и детето, което тя носеше, може би наистина беше негово. Може би причината, която тя спомена, която не искаше да издава, имаше нещо общо с детето, което очакваше — с неговото дете. За тази причина беше говорила и там, в долчинката, но той беше прекалено задръстен, за да го разбере тогава. Проклинайки избухливия си темперамент, Хайме най-накрая излезе от стаята си, за да приеме кралския куриер.
Посланието от краля беше кратко и не му съобщаваше нищо друго освен факта, че трябва веднага да се представи в замъка Уиндзор. Куриерът не можа да го осветли повече, защото не знаеше какви са причините на краля да го повика. Гейлърд и Хайме се спогледаха, разбирайки, че повикването е пряко свързано с разследването на процеса и екзекуцията на Кларънс Мортимър.
— Тръгвам веднага — каза Хайме, нямайки търпение да говори с Хенри.
Беше чакал повече от десет дълги години справедливостта да възтържествува.
— Сам ли тръгваш? — запита Гейлърд.
— Половината наемници ще дойдат с мене. Другата половина ще остане с тебе в кулата. Когато се върна, ще бъда лорд Хайме Мортимър, граф Флинт и всичките имущества на баща ми ще ми бъдат върнати.
— С божията воля — изрече напевно Гейлърд. — И да се надяваме, че Ивън Грей, Съмърсет и всички замесени в заговора против баща ти ще бъдат надлежно наказани за престъпленията си.
— Може би най-накрая ще науча какво е вдъхновило това долно деяние — каза замислено Хайме. — Нещо повече от алчност е подтиквало виновниците. Нито Съмърсет, нито Грей са бедни мъже, и двамата имат титли. Макар че навремето старият Грей е бил дребен барон с малко имение, и той, и Ивън са били смятани за почтени мъже. Затова никой не ги заподозря, че са подали лъжливи сведения за баща ми.
Гейлърд не каза нищо, само кимна в отговор на предположенията на Хайме. Старецът се разкъсваше; не знаеше дали да му каже това, което знаеше за баща му, или да изчака истината да види бял свят. Реши да изчака.
— Ще подготвя преместването ни в имението Мортимър — изрече старецът с огромна охота. — Ще бъде хубава промяна след кулата на Крисит.
— Да, Гейлърд, имението Мортимър отново ще е наше. И когато се върна, очаквам да науча истината за детето, което носи Алета.
Пътуването на Хайме до замъка Уиндзор беше трескаво препускане в хладните есенни дни и ясните студени нощи. Нямайки търпение да стигне по-скоро в замъка Уиндзор, той не щадеше нито себе си, нито коня си, нито хората си. Завари голямо тържество, поредното празненство в чест на предстоящия брак на краля с Катрин дьо Франс. Празникът, на който бяха дошли всички важни придворни, течеше с пълна сила, когато Хайме влезе, без да бъде обявен, в голямата зала на замъка. В средата седеше Хенри, обкръжен от лордовете и благородните дами на кралството. Очевидно всички празнуваха, защото масите още преливаха от остатъците от великолепни ястия, а мястото в средата на залата беше разчистено за тези, които щяха да забавляват гостите.
Разбирайки, че шансовете му да говори насаме с краля тази вечер са нищожни, Хайме се задоволи да гледа празненството от един тъмен ъгъл, не желаейки да се забърква в разврата, който се знаеше, че се развихря в двора, когато кралят се намираше в резиденцията си. Забавленията тази вечер бяха доста скучни и Хайме тъкмо щеше да помоли някой прислужник да го заведе до някоя свободна стая в огромния замък, когато зърна Ивън Грей.
Наклонил закачливо глава към една привлекателна дама, Грей не се държеше като женен мъж, което накара Хайме да изпадне в невероятен гняв. Никоя от присъстващите в голямата зала жени не можеше да се сравнява с Алета. Когато жената се усмихна на Грей с открита покана и излезе от залата малко след това, нетърпеливият негодник изчака само няколко минути, преди да я последва дискретно. Хайме загледа с отвращение как Грей се изкачва по една вита стълба. Излезе от сенките с намерение да го последва, когато Хенри го забеляза от другия край на залата и му даде знак да се приближи.
— Добре дошъл, Мортимър — поздрави го той весело. Хвърляйки поглед към бързо отдалечаващия се Грей.
Хайме отиде при краля с видимо нежелание.
— Получих съобщението ви, сир — каза той, когато му направиха място до краля, — и дойдох колкото можах по-бързо.
— Бих казал, долетя — пошегува се Хенри. — За съжаление трябва да те помоля да потърпиш още малко. Както виждаш, празнуваме. Заминавам след две седмици за Франция, за да взема невестата си, и искам този въпрос да се разреши преди отпътуването ми.
Хайме се намръщи.
— Ще се опитам да бъда търпелив, но както добре знаете, тази грижа ми лежи на сърцето още откакто бях на петнадесет години. Не че не съм ви признателен за разследването, сир — добави той бързо.
— Тогава още няколко часа няма да бъдат пречка — каза Хенри, обръщайки вниманието си към изпълнителите в центъра на залата. — Ела утре на закуска и ще ти кажа всичко, което стана ясно в твое отсъствие.
— Можете ли поне да ми кажете дали невинността на баща ми беше доказана?
Той беше дошъл отдалече, беше рискувал твърде много, за да остави момента да отмине без положителен отговор.
Хенри се взря в него, преди да отговори:
— Честта на баща ти беше възстановена. Но същевременно високопоставени мъже на кралството бяха уличени в заговор, целящ да го дискредитира. Ще говорим утре.
Победата никога не беше имала толкова сладък вкус. С блеснали от благодарност очи Хайме изрече:
— Мога ли да бъда извинен, сир? Имам да мисля за много неща, а пътуването от Уелс ме умори много.
— Иди да си легнеш, Мортимър — каза благосклонно Хенри. — Помоли някой прислужник да те заведе в свободна стая.
Когато остави нещата си в стаичката, която му бяха посочили, Хайме усети неспокойствие. Всичко, за което можеше да мисли, беше Ивън Грей, който се забавляваше някъде в замъка с някаква жена, без да подозира, че предстои да бъде изобличен. Нямаше търпение да види изражението на негодника, когато чуе, че му се отнема титлата, която беше откраднал от рода Мортимър. Макар Хенри да не беше споменал никакви имена, за Хайме не беше никаква тайна кой стои зад подлия план. Тъй като старият Грей беше починал преди няколко години, сега вината лежеше върху Ивън, тъй като той беше извлякъл най-много полза. Хенри IV беше дал огромните имущества на Мортимър и титлата му на Ивън Грей.
Излизайки от стаята си, Хайме тръгна по пустите коридори, за да намери някой прислужник. Разбирайки, че не може да заспи, той изведнъж усети, че е гладен. А щом намереше нещо за ядене, щеше да провери какво правят хората му, за да бъде сигурен, че са били добре нахранени и подслонени. Звънък смях привлече вниманието му към една недобре затворена врата. Щеше да отмине, без да обърне внимание, ако не беше надникнал през тесния отвор и не беше видял Ивън Грей върху една почти гола жена, легнала на някакъв диван.
Темпераментът на Хайме експлодира, когато чу отговора на Грей на въпроса на жената дали съпругата му го задоволява.
— Милейди не може да ме задоволи като тебе, любов моя. Нейните жалки усилия са наистина смешни. Но стига толкова за съпругата ми — каза той, дръпвайки полите й над кръста. — Горещата ти малка уста събуди ужасния сърбеж между краката ми.
Жената изписка възхитено, когато Грей зарови мъжествеността си дълбоко в нея. Точното в този
