момент Хайме нахлу в стаята. Скачайки на крака, Грей пребледня, когато Хайме прекъсна интимната му среща, и на лицето му се изписа буреносно изражение.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Дойдох, защото кралят ме повика — заяви Хайме. — Дните ти са преброени, Грей. Ще бъдеш изобличен и всичките ти нечестно спечелени богатства ще ти бъдат отнети.
Грей изглеждаше зашеметен.
— Не знам за какво говориш.
Внезапно жената скочи, изгледа уплашено Хайме и хукна навън. Грей понечи да я последва.
— Остави тази курва, Грей, това е между нас двамата.
— Нямам какво да ти кажа, Мортимър.
— Мисля, че имаш. Знаеше ли, че Алета носи твоето дете?
Думите на Хайме накараха Грей да спре на място. Обръщайки се към него, той се усмихна хитро.
— Ревнуваш! Затова ли е цялата работа, Мортимър?
— Ревността няма нищо общо с това — изрече сурово Хайме. — Искам да говоря за Алета. Носи ли твоето дете?
— Видял ли си я?
Грей се беше надявал Хайме никога да не научи за бременността на Алета, но тъй като беше разбрал, той смяташе да използва това за своя изгода.
— Да.
Кокалчетата на стиснатите му юмруци бяха побелели, Хайме едва сдържаше гнева си.
— Тогава доказателството говори само за себе си.
— Не е толкова просто — заяви Хайме, осъзнавайки, че Грей нарочно го дразни. — Кажи ми, че Алета носи твоето дете. Извънредно важно е да те чуя да го казваш.
Тънките устни на Грей се извиха в хитра усмивка.
— А, може би мислиш, че детето е твое. Ако очакваш да потвърдя или да отрека подозрението ти, много има да чакаш, но искрено ти благодаря, че си научил съпругата ми на всички тези малки хитрости. Тя ми доставя огромно удоволствие, макар да не ми се иска да призная, че едва не ме умори с ненаситните си изисквания. Кой да помисли, че тази хладна красавица е такава дива котка?
Крехкото самообладание на Хайме се пръсна на парчета.
— Копеле такова! — изкрещя той, посягайки към гърлото на Грей. — Хенри знае за лъжливите ти обвинения срещу баща ми и много скоро всичко, което си спечелил с лъжа, пак ще бъде в ръцете на Мортимър. Обречен си, Грей, и това невероятно много ме радва.
Грей отблъсна ударите на Хайме и двамата се затъркаляха на пода. Хайме щеше да го смели, ако двама рицари, които случайно минаваха покрай стаята, не бяха чули шума и не се бяха втурнали да ги разтърват. Дишайки шумно, като изтриваше кръвта от изпопребитото си лице, Грей хвърли убийствен поглед към Хайме и излезе от стаята. Когато Хайме се надигна, за да тръгне да го гони, той вече беше изчезнал в тъмния коридор.
С ругатни на уста Хайме осъзна, че Хенри ще се вбеси, когато научи какво е станало. Трябваше да си сдържи езика, независимо колко го беше ядосал Грей. Тъй като нямаше вероятност отново да го срещне тази нощ, Хайме се върна в стаята си и към мислите си за Алета и за това, което Грей му беше казал. Но може би за пръв път от много седмици насам той мислеше ясно. Докато не научеше със сигурност, щеше да смята, че всичко, което Грей му беше казал, е лъжа.
Крал Хенри отпи голяма глътка ейл, премлясна и каза с лек укор:
— Имал си бурна нощ, Мортимър.
Хайме тъкмо се беше присъединил към него в покоите му, където кралят седеше унило, дъвчейки разкошната закуска, каквато предпочиташе да му се поднася всяка сутрин.
Той срещна мрачния поглед на Хенри, разбирайки, че си е навлякъл неодобрението на краля.
— Съжалявам, сир, но лорд Грей ме изкара извън пределите на човешката издръжливост.
Раздразнената въздишка на Хенри не предвещаваше нищо добро за Хайме.
— Седни, човече, пречиш ми на храносмилането, като стърчиш така над мене като ангел отмъстител. — Пъхна последната хапка от пая с бъбреци в устата си, задъвка замислено, преглътна, после остави вилицата настрана и бутна чинията. — Трябваше да проявиш повече дискретност.
— Ивън Грей е наказанието на живота ми вече много години. Моля ви, не ме дръжте в напрежение, сир. Какво научихте за баща ми? Вашата комисия доказа ли невинността му?
— Да, Хайме, точно както подозираше. Има още двама мъже освен стария и младия Грей, замесени в заговора срещу Кларънс Мортимър. Както знаеш, старият Грей умря преди няколко години. Другият мъж, лорд Барлоу, изчезна, но моите следователи го откриха много бързо. Бил е на смъртно легло и преди да почине, се е изповядал; в изповедта си споменава за заговора на двамата Грей и Съмърсет срещу баща ти. Обвинили са го несправедливо в измяна и са си присвоили имуществата и богатството му.
— Но защо? — запита Хайме. — Нито Грей, нито Съмърсет са имали причина да мразят баща ми.
— Моите следователи намекнаха, че двамата Грей са били подбудителите на заговора, подтиквани от някаква въображаема или истинска вражда с баща ти. Другите са били уговорени да се съюзят с тях, като им е било обещано да получат дял от богатството. Лорд Барлоу се е оплакал, че е бил измамен от Съмърсет и Грей и твърди, че не е получил почти нищо за усилията си. След като баща ми дал титлата и имуществата на Мортимър на Ивън, той решил да задържи по-голямата част от богатството в собствената си съкровищница. Както много добре знаеш, Англия винаги е изпитвала недостиг на пари.
— Лорд Барлоу не е ли получил нищо ценно?
— Само лорд Съмърсет е получил дял, след като са се уговорили Ивън Грей да се сгоди с лейди Алета. Барлоу е получил само едно маловажно имение.
Хайме гледаше втренчено Хенри в зашеметено мълчание. Подозираше, че има още нещо зад очевидната омраза на двамата Грей към рода Мортимър, но нямаше представа какво точно.
— Когато това се е случило, времената са били размирни — продължи Хенри — и баща ми е трябвало да се справя с въстанието в Уелс. Когато лорд Мортимър бил обвинен от трима уважавани мъже, че е начело на бунта, кралят нямал друг избор, освен да обвини баща ти в измяна. Прегледах протоколите от процеса и показанията на свидетелите наистина са уличаващи. Баща ми е искал делото да приключи бързо и след кратък процес баща ти е бил осъден и екзекутиран. Съжалявам, Хайме, но баща ми не може да бъде обвинен, бил е длъжен да потуши въстанието и да екзекутира водачите му.
— Съгласен съм. Кралят няма вина. — Изравянето на старите спомени беше болезнено за Хайме. — Двамата Грей, Съмърсет и Барлоу, подтиквани от алчност и някаква дълбока потребност, са дали лъжливи показания. Преди да убия Ивън Грей, ще науча какво го е накарало да поиска смъртта на баща ми.
— Не, Хайме, ще бъде въздадена справедливост, но не преди да заповядам лорд Грей да бъде арестуван и доведен при мене за разпит. Трябва да разбереш, че всичко това е станало преди много години и може да е твърде късно да се намерят достатъчно свидетели за повторно отваряне на делото. Най- многото, което мога да обещая, е от днес титлите и имуществата да ти бъдат върнати. Не мога да върна парите, иззети от баща ми, защото са отишли за финансиране на адските войни, които опустошават Англия. Но цялото богатство, което Грей и Съмърсет са натрупали през тези десет години, ще бъде твое.
— Бих искал да присъствам, когато лорд Грей бъде разпитван, сир — помоли Хайме.
Ако беше възможно, щеше да му изтръгне истината за бременността на Алета.
— Да, ще наредя да те уведомят, когато Грей бъде разпитван. Сега, докато чакаме лорд Грей да бъде арестуван, да отидем в голямата зала и да съобщим на всички за споходилото те щастие. Слуховете се разнасят бързо. Скоро цяла Англия ще знае, че титлата ти е възстановена. Отсега нататък ще бъдеш известен като лорд Хайме Мортимър, граф Флинт. За твой късмет повечето благородници на кралството днес са в замъка Уиндзор и те ще разнесат вестта навсякъде.
Вестта беше посрещната с нещо повече от любопитство и много спекулации относно съдбата на досегашния граф Флинт, лорд Ивън Грей. Повечето присъстващи поднесоха поздравления, но някои се въздържаха, изчаквайки да чуят какво е повалило такъв силен благородник като лорд Грей. Макар че някои си спомниха въстанието, довело до безславното отнемане на титлата от Мортимър в полза на Ивън Грей, мнозина не си го спомниха.
