Фийби се пое дъх, за да се успокои, и излъга:
— Има много неща, за които съжалявам, но не и за това, че си тръгнах от тебе. Моля те, Рам, объркваш ме. Не мога да мисля какво трябва, когато съм в ръцете ти.
Той се ухили.
— Знаеш ли какво призна току-що?
— Не… да… не знам.
Той погали бузата й с опакото на дланта си.
— Толкова гладка, толкова мека… по-красива си, отколкото те помня. Младата жена на границата на женствеността, за която се ожених, изпълни обещанията, дадени от нейната младост. Ти си всичко, което се надявах, че ще станеш.
— Сладките думи, идващи от тебе, не означават нищо — възрази Фийби. — Ти ме направи жена, но смелостта да живея живота си без тебе дойде от самата мене.
Когато погледът й се спря на устните му, Рам искаше да нададе победоносен вик. Тя не беше имунизирана срещу него, както й се искаше. Очите му блеснаха дяволито.
— Целуни ме, Фийби.
— Не.
— Знаеш, че го искаш.
Твърдото му тяло се притискаше интимно към нея и Фийби не можеше да намери дъх, за да отрече думите му. Не го искаше. Не го искаше! Ако го оставеше отново да я съблазни, щеше да загуби независимостта си, за която толкова много се беше борила. Снощи се беше случило, защото тя беше позволила. И двамата бяха искали да получат информация и бяха получили каквото желаеха.
— Целуни ме, Фийби.
Устните му бяха пълни, влажни, тя знаеше, че са толкова нежни, колкото изглеждаха. Някога целувките му я бяха опиянявали; не можеше да им се насити. Взирайки се в жарките дълбини на очите му, тя сякаш пропадаше във вулкан, готов да изригне. Кожата й пламтеше, кръвта й се сгъстяваше. Трябваше й всяка унция воля, за да му откаже това, което искаше той.
— Ти си страхливка, Фийби. От какво се плашиш?
— От нищо не ме е страх — отвърна неубедително тя.
— Докажи го.
— Проклет да си!
Тя го хвана за яката, дръпна го и притисна устни към неговите. Пусна го също толкова внезапно, усмихвайки се самодоволно, когато видя смаяното изражение на лицето му.
— На това ли му казваш целувка? Ела тук, Фийби, ще те науча как се прави.
Ръката му се обви около тила й и с нежен натиск накара устните им да се слеят. В мига, когато се докоснаха, Фийби разбра, че той е спечелил. Ръцете й неволно се обвиха около врата му и устата й се отвори, за да приеме настоятелния му език. Притискайки уста към нейната, той започна да я целува още по-настоятелно. Дъхът й замря, краката й се разтрепериха, когато насладата завладя сетивата й. Рам пак го правеше. Караше тялото й да го желае, когато умът й го отхвърляше безусловно.
Той прекъсна целувката и се взря в нея.
— Мисля, че доказах думите си. — И се обърна, за да излезе.
— Къде отиваш?
Елегантните му вежди се извиха.
— Мога да остана, ако искаш, но и двамата знаем докъде ще доведе това.
Брадичката й се вирна войнствено. Заплахите не я стреснаха.
— Обеща да намериш баща ми. Любопитна съм какво възнамеряваш да направиш в това отношение.
— След като докладвам на Филдинг, ще проуча някои следи.
— Имаш ли нещо определено за проучване? — запита ентусиазирано тя. — Защо не ми каза?
— Ще ти кажа, ако се потвърди. Почини си, докато ме няма. Не спахме много снощи. Сега ти си господарката тук. Дръпни шнура на звънеца, ако имаш нужда от нещо. Ще се погрижа да ти наема камериерка.
Когато понечи да излезе, Фийби го хвана за ръкава.
— Кажи ми какво знаеш.
Рам полека се освободи.
— Още не, скъпа. Ще ти кажа, когато науча нещо определено.
— Рам, почакай!
Твърде късно. Той вече беше излязъл.
Въведоха го незабавно в канцеларията на Филдинг.
— Какво научи? — запита Филдинг без никакви предисловия.
Рам протегна крака пред себе си, сплел ръце.
— Най-напред, Фийби не знае нищо за амулета или за изчезването му. Не мога да гарантирам за баща й, докато не го открия. Някой пак нахлу в къщата й снощи. За нея не е безопасно да остава сама и предприех мерки да я защитя.
Филдинг се вгледа в лицето на Рам.
— Благоразумно от твоя страна. Какви стъпки си предприел? Имаш ли нужда от помощ?
Рам се прокашля.
— Преместих я в моята къща.
Очите на Филдинг се ококориха.
— Какво? Мисията ти придобива доста странен обрат. Ще ми обясниш ли?
— Така и така ще чуеш за това, ето защо мога и сам да ни го кажа. Фийби е моя съпруга. Оженихме се преди четири години, но се отчуждихме скоро след сватбата. Никой обаче не бива да го знае. Всички ще повярват, че току-що сме се оженили, и няма да получиш друго обяснение.
Зашеметен, Филдинг изпусна дъх.
— Голяма бъркотия, Бракстън. Как ще се отрази това на мисията ти? Искаш ли да се оттеглиш?
— Ни най-малко. Казах ти, че ще върна амулета, а аз винаги държа на думата си.
— Става по-скоро забавно — засмя се Филдинг. — Един мъж няма защо да съблазнява собствената си съпруга.
— Не познаваш Фийби — отвърна Рам, също със смях. — Отчуждени сме от години. Не беше лесно да я съблазня, нито пък да получа информацията. Но и двамата постигнахме това, което искахме. Бях принуден да оглася сътрудничеството си за външното министерство.
— Разбирам — каза Филдинг, поглаждайки брадичката си.
— Не съм сигурен, че ми харесва идеята съпругата ти да знае, че пак работиш за нас, но стига да върнеш амулета, предполагам, че това няма значение. Да сметна ли, че сте се помирили с нея?
Рам се изсмя горчиво.
— Не бих стигнал чак дотам. Има натрупана горчивина и от двете страни. Не съм сигурен, че ще можем да преодолеем неприятните спомени от миналото. Дори не съм сигурен, че го искам. Въпреки несполучливия ми брак правех каквото ми се искаше, ходех, където си пожелая, без да имам съпруга да ми натяква. Нямам от какво да се оплаквам.
— Намирам за интересно това, че не си подал заявление до съда за анулиране — изрече замислено Филдинг.
— Преди не ми се струваше важно. Това е всичко, което имам да казвам. Имам една-две следи, но и двете в най-добрия случай са слаби. Ще ти съобщя доколко са надеждни, след като имам време да ги проуча.
— Късмет — изрече Филдинг. — Времето ни изтича. Ако амулетът не бъде върнат скоро на египетския пратеник, страхувам се, че Англия ще се изложи.
Рам излезе от канцеларията на Филдинг в замислено настроение. Реши да не се връща веднага у дома, защото знаеше какво ще стане, ако го направи. Не можеше да допусне Фийби пак да му влезе под кожата. Спря в една агенция, за да наеме камериерка за нея, после реши да отиде в игралната зала „Крокърс“. Тялото му настояваше да развлечение, а „Крокърс“ изглеждаше най-подходящото.
