Там обаче му се видя скучно. Дори фактът, че печелеше на карти, не го ободри. Игра с часове, докато не сметна, че Фийби със сигурност си е легнала и е дълбоко заспала. Тъкмо събираше печалбата си от масата, когато Люк го намери.
— Само не ми казвай, че младоженецът си търси външни развлечения толкова отрано — засмя се той.
— Стига, Уестмор — отвърна рязко Рам.
— Тръгваш ли си вече? Аз съм се запътил към Мадам Бела. Не искаш ли да ме придружиш?
Рам сметна, че това е добра мисъл, но изведнъж си представи Фийби излегната гола в леглото му. Картината беше толкова еротична, толкова възбуждаща, че се почувства благодарен за палтото, което прикри издутината на панталоните му.
— Идваш ли, Бракстън?
Рам искаше да каже „да“, но думата, която излезе от устата му, беше решително „не“.
Елегантните вежди на Люк се вдигнаха въпросително.
— Сигурен ли си?
Рам поклати глава, за да потвърди „не“-то, но изрече „да“. Какво, по дяволите, не му беше наред?
— Изглеждаш малко объркан, Бракстън. Толкова ли те е обсебила твоята Фийби? Ако не те познавах, щях да кажа, че започваш да се влюбваш.
— Едва ли — изсмя се Рам. Прав ли беше Уестмор? — Май ми се ще да се напия, приятелю. Имам няколко бутилки отлично бренди в мазето. Искаш ли да пийнеш с мене?
— Ами съпругата ти?
— Какво за нея? Тя си е легнала и е заспала, не мисля, че ще я обезпокоим.
— Търсех днес еротично развлечение да стимулира уморените ми сетива, така че напиването не ми е първият избор, но защо пък не? — Люк махна към вратата. — След тебе, приятелю.
Вместо да се гледат с Рам на вечеря, Фийби реши да поиска да й донесат поднос с храна в стаята, а после да се изкъпе. Храната беше възхитителна; тя изяде всичко, докато прислужниците внасяха ваната в стаята й и я пълнеха. След излизането на Рам беше разопаковала нещата си и беше извадила нощница и пеньоар. След като слугите напълниха ваната и й оставиха пухкава кърпа и ароматизиран сапун, тя се съблече и се потопи в унасящо горещата вода.
Докато се къпеше и миеше косата си, тя се ослушваше за стъпките на Рам, защото не искаше да я завари в уязвима позиция. Той беше женкар, а за женкарите е все едно къде ще намерят удоволствие. Беше се любил с нея снощи така, сякаш се интересуваше от нея, но тя знаеше със сигурност, че има основателни причини да я презира.
След като излезе от водата, Фийби се изсуши, облече нощницата и пеньоара и позвъни за прислужниците, за да отнесат ваната.
— Желаете ли още нещо, милейди? — запита Портър, докато прислужниците изнасяха ваната.
— Не, благодаря, Портър. Негова светлост върна ли се?
— Не, милейди. Да му кажа ли, че сте питали за него, когато се върне?
— Не! — След миг тя смекчи тона. — Няма да е необходимо. Лека нощ, Портър.
— Лека нощ, милейди.
Въпреки че беше уморена, сънят бягаше от нея. Представата за Рам с други жени пробягваше през ума й. Тя знаеше, че той си е същият сексуален хищник, за когото се беше омъжила и когото се беше надявала да промени. Каква глупачка е била.
Тъкмо беше започнала да задрямва, когато дочу далечен смях. Рам? Заслуша се да чуе стъпките му, но не чу нищо. Обзета от любопитство, тя стана, надяна пеньоара си и отвори вратата. Дали не е довел жена долу? Знаеше, че не е никак вероятно той да остане целомъдрен, докато тя живее с него. Наистина ли искаше да стане свидетелка на изневярата му?
Да. Светлината от лампата в коридора я отведе надолу по стълбите. Щом стигна преддверието, последва звука на гласовете и изблиците смях, които идваха откъм кабинета. Вратата беше открехната и тя надникна вътре. Видя Рам да седи зад бюрото, а лорд Уестмор излегнат на един стол срещу него. Две празни бутилки стояха на бюрото между тях.
Решавайки, че се налага да отстъпи предпазливо, Фийби се дръпна назад.
— Не си отивай, Фийби — проточи Рам с глас, в който се долавяше развеселена нотка. — Ела при нас.
Тя замръзна.
— Аз… не мога. Имаш гости, а не съм подходящо облечена. — Загледа го с трепет как става, олюлява е и сграбчва бюрото, за да се задържи. Пиян е, осъзна тя. Извърна се и побягна.
— Винаги ли е такава своенравна? — запита Люк.
— Само когато е с мене — отвърна Рам. Стигна с несигурна походка до бюфета и се върна с пълна бутилка.
— Оставих най-доброто за накрая.
Пиха известно време в дружелюбно мълчание; после Люк изрече:
— Положението, в което си се забъркал, става все по-забавно. Как я убеди да дойде да живее с тебе?
— Не беше лесно, но тя разбра, че е за нейно добро. Обявата за брака ни ще излезе в сутрешното издание на „Таймс“. Известието ще шокира висшето общество.
— Мене със сигурност ме шокира.
— Предполагам, че трябва да представя Фийби пред обществото.
Люк щракна с пръсти.
— Сетих се! Ще помоля сестра си да даде бал в твоя чест. Как ти звучи в събота след две седмици?
— Не искам да създавам затруднения на лейди Белчър — каза Рам.
— Да не се шегуваш? Мариан ще бъде възхитена. Винаги си търси повод да даде някой бал, а обожаващият я съпруг няма смелост да й откаже. Ще говоря с нея и ще ти кажа. — Той се изправи неуверено. — Време е да си вървя. Още едно питие ще ме просне по гръб. Не ме изпращай, знам пътя.
Рам довърши бутилката, после полека се отправи към стаята си. Дъдли, неговият камериер, беше заспал на стола, очаквайки завръщането му. Рам го събуди и го прати да си легне. Съблече се, изми лицето и зъбите си и се строполи гол на леглото. Заспа след броени минути, но се събуди след час в състояние на отчаяна потребност.
Еротичен сън за Фийби го беше извадил от дълбокия сън и го беше хвърлил в силна възбуда. Изстенвайки, той се обърна по корем. Не му помогна. Трябваше да отиде с Уестмор у Мадам Бела и да утоли страстта си с една от опитните й куртизанки. Не можейки да заспи, той стана, навлече един халат и помисли дали да не отиде в кабинета и да отвори още една бутилка.
Мисълта за Фийби, кротко спяща в стаята до неговата, прогони това хрумване. Той стигна някак до вратата между двете стаи и се вгледа в нея, сякаш не можеше да реши какво да направи. Ако не беше пиян, мисълта, която хранеше, щеше да умре скоропостижно. Но замаяният му мозък и възбуденото тяло крещяха за внимание и не приемаха никакво отричане.
Ръката му спря за момент на дръжката на вратата, преди той да я отвори и да влезе в стаята. Равномерното дишане на Фийби заедно с извивките на фигурата й под чаршафа накара секса му да се надигне под халата. Сподавяйки един стон, той тръгна на криволици към леглото и се вгледа в спящата си съпруга.
Лунната светлина й отива, помисли той, възхищавайки се на невинната й красота в сребристото сияние, което струеше през прозореца. Сподави едно изсмиване, породено от тази мисъл, Фийби можеше да е много неща, но не и невинна. Нямаше значение. Не си беше позволявал да се интересува от друга жена след нея, никога не гледаше по-далече от следващото си сексуално приключение. Защитните му стени бяха здрави, дотук беше успял доста добре да опази сърцето си.
Фийби се раздвижи и внезапно Рам усети, че сякаш е настроен към нея, телом и духом. Беше чувствителен към аромата й, недоловим, но възбуждащ, към най-леките движения на тялото й, към топлината, излъчваща се от нея. Тялото й го призоваваше на първично равнище и той реагира.
Фийби се събуди, усещайки, че не е сама. Лежеше настрани, с лице към стената, но усещаше Рам зад себе си. Тялото й потрепери от сексуалната му жизненост, докато в същото време се дърпаше от нея.
