— Разбира се, милорд — каза Портър, без да трепне. — Добре дошла, госпожице Томпсън.
— Доста неудобно се получи — каза Фийби, докато Рам я въвеждаше в кабинета. — Какво ще си помислят прислужниците?
— Не им се плаща да мислят — отвърна Рам с типичното мъжко самомнение.
— Слугите клюкарстват. Нищо не им се изплъзва. Дори преданите на господарите си говорят помежду си. Колко пъти си водил жени да прекарат тук повече от една случайна нощ?
— Никога — възрази възмутено Рам. Погали брадичката си със замислено изражение. — Насилваш нещата, Фийби.
Тръпка на страх пропълзя по гръбнака на Фийби.
— Какво искаш да кажеш?
— А, ето го и Портър с чая ни. Портър, аз допуснах грешка. Трябваше да представя госпожица Томпсън като моята съпруга, лейди Бракстън.
Портър беше така изумен, че чашата в ръката му трепна и той разля чай в чинийката, което никога нямаше да се случи в обикновени обстоятелства.
— Вашата съпруга, милорд? Вие сте женен? Кога… — Млъкна, преди да беше казал нещо, за което би могъл да съжалява по-късно, и се поклони официално. — Мога ли пръв да ви поднеса поздравления?
— Разбира се. Благодаря, Портър, сега си свободен. Ще представя лейди Бракстън на останалите от персонала малко по-късно.
— Как смееш! — възкликна Фийби. — Наистина го направи този път. Какво се надяваше да постигнеш, като ме представи за своя съпруга?
— Безопасността ти. Хората, които похитиха баща ти, не си играят, Фийби. Направиха много, за да се сдобият с амулета.
— Страхувам се, че думите ти ще те преследват — предупреди го Фийби.
— Преследват ли някого? — обади се дълбок мъжки глас откъм вратата. — Да не прекъсвам нещо? Портър ме пусна. Изглеждаше доста не на себе си.
— Уестмор! Ела тук — подкани го Рам.
Люк се усмихна приветливо на Фийби. Дори да мислеше, че е странно да я намери на гости в дома на един ерген без придружителка, беше твърде възпитан, за да го спомене.
— Госпожице Томпсън, колко се радвам да ви видя отново. Сигурни ли сте, че не прекъсвам нещо?
— Ни най-малко — увери го Рам. — Всъщност, идваш извънредно навреме. Като мой най-добър приятел трябва пръв да се запознаеш както се полага с Фийби.
— Рам, не го прави — замоли се тя.
— Къде ти е умът, Бракстън? Вече се запознахме с госпожица Томпсън.
— Запозна се с госпожица Томпсън — каза Рам. — Сега бих искал да ти представя моята съпруга лейди Бракстън.
Люк зяпна.
— Твоята… съпруга? — Той се разкикоти високо. — Правиш си шеги с мене. За малко да ти повярвам. Никой по-добре от мене не знае колко усърдно избягваш попския капан.
— Самата истина е, Уестмор.
Сякаш краката отказаха да го задържат и Люк се отпусна на един стол.
— Кога се ожени? Никога не си ми го споменавал. — Взря се във Фийби, после насочи осъдителен поглед към Рам. — Господи! Предполагам, че госпожица Томпсън… мм… лейди Бракстън е бременна. Колко нетипично за тебе да погубиш една невинна девица.
Хващайки ръчките на креслото, Фийби стрелна убийствен поглед към Рам.
— Не мога да понеса това. Моля да ме извините. — Намятайки достойнството си като мантия, тя стана и излезе с бързи стъпки.
— Портър ще те заведе в стаята ти — викна Рам след нея. Кратко кимване беше единствения знак, че го е чула.
— Какво, по дяволите, става тук? — запита Люк. — Не мога да повярвам, че си се оженил за жена, която едва познаваш. Освен това, не е благородничка.
— Познавам Фийби доста отдавна… всъщност, от няколко години.
— Защо не си говорил за нея досега? Защо… защо не съм ви виждал заедно?
— Както вече ти обясних, Фийби и баща й не бяха в страната. Върнаха се неотдавна.
— Да вярвам ли, че си отчаяно влюбен, че си я грабнал и си се оженил за нея само за няколко седмици? Защо просто не я взе за любовница? Не мога да повярвам, че вървиш по стъпките на Батхърст. Нищо ли не научи от пропадането му?
— Ще ти кажа истината — въздъхна Рам. — С Фийби се оженихме преди четири години, много преди да се запозная с тебе.
— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал — отвърна Люк. — Нека да си го изясня. Оженил си се за Фийби преди четири години и доскоро тя е била извън страната. Какъв е този брак, защо тази потайност? — Очите му се присвиха. — Не изглеждате и не се държите като влюбена двойка. Нещо странно става тук.
— По-странно, отколкото си го мислиш — призна Рам. — Ние с Фийби наистина сме женени. Колкото и унизително да изглежда, но трябва да призная, че тя ме напусна сутринта след брачната ни нощ.
— И ти остана женен за нея? Напускането е основание за анулиране.
Рам вдигна рамене.
— Не виждах никаква нужда, защото не смятах да се женя повторно.
— Ами ако тя беше поискала да се омъжи повторно?
— Това наистина не ме интересуваше. Тя щеше да наруши закона, не аз. Не изпитвах нищо към нея само огорчение, от този ден, когато ме остави, за да замине при баща си в Египет.
— Това е странно — повтори Люк. — Изненадан съм, че се връщаш при нея след подобна горчива раздяла. Трябваше да откажеш да приемеш мисията на външното министерство.
— Помислих да го направя, но имах собствени планове.
— Само не ми казвай, че личната ти цел е била отмъщение. Не е в твой стил, старче.
— Точно това възнамерявах, но нещата взеха неочакван обрат, Филдинг подозира, че Фийби и баща й са откраднали ценен амулет, който египетското правителство иска да бъде върнат. Разпитът на Фийби не ги е довел доникъде, а баща й мистериозно изчезна. Аз трябваше да съблазня Фийби, за да получа информацията, която Филдинг иска. Не можеш да си представиш колко шокиран бях, когато ме помолиха да съблазня собствената си съпруга.
— Отчуждена съпруга — напомни Люк. — Сигурно и тя е била не по-малко шокирана от тебе, особено щом сте се разделили не толкова дружелюбно.
— Точно така. Но играта се промени, когато някой извърши покушение срещу живота й и къщата й беше претършувана. Колкото и да я ненавиждах заради това, което ми беше причинила, тя си остава моя съпруга и има нужда от закрилата ми.
Люк се ухили.
— Ама и ти си се забъркал здравата. Нямам търпение да видя как ще се развият нещата. Намери ли баща й?
— Още го няма. Похитителите му заплашват да го убият, ако Фийби не им даде амулета.
— А той у нея ли е?
— Убеден съм, че не е. Няма го, изчезнал е точно като баща й.
— Каква бъркотия. Мога ли да помогна?
— Не сега. Ще ти кажа кога. Сега най-важното за мене е да държа Фийби в безопасност и да открия сър Андрю, ако е още жив.
Люк го изгледа внимателно.
— Доколко си обвързан с нея? Какво ще стане, когато всичко свърши?
— Всеки ще тръгне по собствения си път — каза Рам без никакво колебание. — Това искаме и двамата. Но ако я представя пред обществото като моя съпруга, това е единственият начин да защитя репутацията й и безопасността й. Може да не се харесваме, но като я довеждам в дома си, осигурявам безопасността й.
