превърне в затруднение за короната.
Фийби се надигна и седна, придърпвайки чаршафа, за да прикрие голотата си. Без да се тревожи, че е гол, Рам също се надигна и опря гръб на таблата на леглото.
— Разкажи ми всичко, Фийби.
Присвила очи, тя се замисли над настояването му. Точно както беше предположила, извличането на информация за амулета бе единствената причина той да я съблазни. Спомни си, че е работил за външното министерство по време на шината, но когато се запозна с него, вече беше напуснал тази служба.
— Дейвид каза, че не бива да въвличаме никого в нашите проблеми, ако ми е мил животът на баща ми. Нарочно ни инструктираха да не казваме на никого.
— Разбирам — изрече замислено Рам. — Предполагам, че Филипс знае всичко.
— Разбира се. Той беше моята опора и спасение. Не знам какво щях да правя без него.
Веждите на Рам се вдигнаха.
— Наистина. — Тъмният му поглед я обгърна с пронизителна напрегнатост. — У тебе ли е амулетът?
Бузите на Фийби почервеняха от гняв.
— Проклет да си! Не мислиш ли, че щях да го дам на похитителите на баща ми, ако го имах? Никога не бих изложил на опасност живота на татко заради една дрънкулка. Освен това, отказвам да повярвам, че той го е откраднал.
Фийби беше потресена, когато Рам изрече:
— Вярвам ти и искам да ти помогна. Започни от самото начало и ми разкажи всичко.
Тя нямаше друг избор, освен да се подчини. Знаеше, че Дейвид ще побеснее, когато научи, че е казала на Рам, но неговото неодобрение вече нямаше никакво значение. Рам можеше да не е верен, но тя знаеше, че може да се довери на лоялността му към неговата страна.
— Татко, Дейвид и аз бяхме в гробницата, когато отворихме саркофага. Веднага разбрахме, че сме открили нещо важно, когато видяхме амулет във формата на звезда на врата на мумията. Рубинът в средата му беше съвършен, с размери колкото яйце.
— Някой друг видя ли го?
— Тогава с нас бяха няколко египетски работници. Татко още от самото начало знаеше, че амулетът принадлежи на египетското правителство, и нямаше никакви претенции към него. Знам със сигурност, че не беше сред предметите, които опаковах, за да донеса в Англия със себе си. Предположих, че татко или Дейвид са го дали на когото трябва.
— Защо замина от Египет преди баща си и Филипс?
— Татко ме помоли да се върна с по-голямата част от предметите и да наема къща в Лондон, за да бъде готова, когато той си дойде — обясни Фийби. — Трябваше да направя каталог на предметите и да ги подготвя за предаване в Египтологическия музей след завръщането му.
— И нямаш представа кой е отвлякъл баща ти?
Фийби закърши ръце.
— Мислиш ли, че нямаше да направя нещо, ако знаех? Бях зашеметена, когато правителствените агенти се появиха на прага ми и ме заразпитваха за баща ми и за амулета. Смятат, че татко го е откраднал и иска да го продаде на частен колекционер. Каква безсмислица! Татко никога не би направил подобно нещо.
— Трябваше още отдавна да ми го кажеш. Така щеше да спестиш и на двама ни много неприятности.
Фийби изфуча.
— Ти трябваше да ми кажеш какво имаш предвид. Ако беше искрен за това, което искаш да научиш от мене, можеше да си спестиш това съблазняване.
Рам я изгледа със замъглени очи.
— Сега, след като обясненията вече не са на дневен ред, кажи ми защо избяга от мене преди четири години.
— Защо да събуждаме стари рани? — въздъхна Фийби — И двамата получихме информацията, която търсехме. Ти можеш да кажеш на началниците си, че амулетът не е у баща ми, а аз мога да се върна към задачата да намеря похитителите му.
Тя понечи да стане. Рам посегна към нея.
— Не е толкова просто. Стъпваш на опасна почва, Фийби. Нямаш представа в каква опасност си изпаднала. Който и да иска този амулет, няма да спре пред нищо, за да го получи.
— Знам, но какъв избор имам? Ако нито египетското правителство, нито баща ми имат амулета, тогава у кого е?
— Какво ще кажеш за Филипс?
— Дейвид? В никакъв случай! Той иска да види името на татко очистено също толкова много, колкото и аз. Помощта му в това време на изпитания беше неоценима. Не бих могла да се справя без него. Действаме заедно, за да намерим татко.
— С малък успех — отбеляза сухо Рам. — Обичаш ли го?
— Той ми беше голяма утеха — отвърна тя, избягвайки прекия отговор.
Рам погледна нагоре.
— Бас държа, но не това те питах. Обичаш ли го? Сигурно храниш дълбоки чувства към него, щом си му позволила да спи с тебе.
— Мисли си каквото искаш за Дейвид и мене. Така и ще направиш, знам го. Можех да имам поне десет любовници, след като се разделихме.
— Аз бях първият — напомни й Рам.
И последният, помисли тя в безмълвно негодувание.
— Защо говорим за това изобщо?
— Проклет да съм, ако знам. Може би мъжкото ми его още препери от крещящото ти незачитане на чувствата ми. Може би имам нужда от обяснение защо бях изоставен без никакви аргументи.
Фийби се изсмя горчиво.
— Смешно е, когато го чувам от безпринципен женкар, който сменя жените толкова често, колкото и ризите си. Не би ли трябвало да си вървиш? Имаш да ходиш много до къщата си.
— Няма да си тръгна, Фийби. След днешния взлом и нападенията срещу тебе не може и дума да става да те оставя сама и незащитена. — Привлече я към себе си и я накара да легне и да се сгуши в него. — Почини си. Аз спя леко и ще усетя, ако някой пак се опита да влезе.
— Наистина, Рам, няма нужда.
— За мене има.
Тя трябваше да признае, че наистина се чувстваше в безопасност с него. Макар да не му вярваше със сърцето си, усещаше, че наистина може да разчита на него да я закриля. Той излъчваше сила и увереност. Отпускайки се до него, тя затвори очи и зачака сънят да я призове.
Рам нямаше намерение да спи. Имаше да мисли за много неща. Липсваха съществени части от информацията, което замъгляваше проблема с отвличането на сър Андрю. Още от момента, когато бяха намерили предната врата отворена, той разбра, че не е имало взлом в истинския смисъл на думата.
— Вратата беше оставена отворена или нарочно, или случайно… или някой друг, освен Фийби имаше ключ.
Възможно беше госпожа Краули да е забравила да заключи, но според него не беше особено вероятно. После — Филипс, Фийби беше ли дала ключ на любовника си? Филипс ли беше взел амулета? Рам поклати глава. Това нямаше никакъв смисъл. Ако Филипс беше взел амулета, защо сър Андрю беше отвлечен? Филипс нямаше основание да тероризира Фийби и да иска амулета, ако вече е у него. Тайната се задълбочаваше. Ако нито Фийби, нито баща й имаха амулета, в такъв случай у кого се намираше сега?
Не осъзна, че се върти, докато Фийби не се раздвижи и не запита:
— Не можеш ли да заспиш? Може би ще ти бъде по-удобно в стаята на татко.
— Имам да мисля за много неща.
— И аз не мога да заспя. Прекалено много неща ми се въртят из главата. Не съм спала добре нито една нощ, откакто татко изчезна.
— Щом и двамата сме будни…
Макар че умът го съветваше да се въздържи, тялото му реагира с готовност, когато ръцете му обгърнаха
