— Госпожице Томпсън, приятно ми беше да ви видя отново — каза Люк, докато се сбогуваше. — До утре, Бракстън.
— Изглежда по-скоро приятен като за човек с репутация като твоята — изрече замислено Фийби, след като Уестмор излезе.
— Не вярвай на всичко, което четеш или чуваш — посъветва я Рам с лека нотка на развеселеност. — Остави Уестмор и се съсредоточи върху мен… върху нас.
Последната ария мина като в мъгла през разсеяните мисли на Фийби. Тя трябваше да извлече по някакъв начин истината от Рам. Той нямаше да е с нея, ако няма план. Бурните аплодисменти я изтръгнаха от мрачните й мисли.
— Ще излезем ли, преди останалите да са тръгнали? — запита Рам.
— Непременно — отвърна Фийби и стана.
Успяха да слязат по стълбите и да влязат безпрепятствено в каретата си. Когато каретата затропали в тъмната нощ, Фийби започна да планира стратегията си как да изкопчи истината от Рам. Без изобщо да подозира, че той си има собствени планове, които скоро щяха да я хвърлят в ръцете му и в леглото му.
5
— Ще те изпратя до вътре — каза Рам, когато каретата спря пред вратата на Фийби. — Госпожа Краули чака ли те?
— Тя ще прекара нощта при дъщеря си — обясни Фийби. — Казах й, че тази вечер няма да имам нужда от нея.
Рам не хареса идеята Фийби да остане сама. По дяволите, защо беше поел тази задача? Някой искаше да нарани Фийби и той нямаше друга какво да направи, освен да я защити. Колкото по-скоро научеше къде се намира амулетът, толкова по-скоро щеше да я изтръгне от живота си. Не знаеше в какво се забърква, преди да приеме мисията. Сблъсъкът им преди четири години го беше оставил разочарован и огорчен, но за негова изненада повторната среща с Фийби беше притъпила желанието му да я накаже. Искаше да я съблазни, смяташе да го направи, но единственото, от което тя щеше да пострада, беше това, че той щеше да я изостави, както тя го беше изоставила.
Помогна й да слезе от каретата и я придружи до вратата. Докато Фийби търсеше ключа в чантичката си, той усети как космите по тила му настръхват. Инстинктът му подсказваше, че нещо не е наред Сграбчи Фийби пред кръста, избута я зад себе си и завъртя дръжката на вратата. Вратата се отвори.
— Не беше заключено! — ахна Фийби. — Госпожа Краули не би оставила отворено.
Тя се опита да мине покрай Рам, но той я задържа на безопасно място зад себе си.
— Върни се в каретата.
— Не, влизам вътре с тебе.
— Фийби…
— Това е моята къща, Рам.
Той изпусна раздразнена въздишка.
— Много добре, но стой зад мене. Който и да е влязъл, вероятно вече си е отишъл, но няма да поемам никакви рискове.
Лампата, която госпожа Краули беше оставила да свети в коридора, беше догоряла, потапяйки го в черна празнота.
— Имаш ли оръжие? — запита Фийби.
— Не и тази вечер.
Той намери кибрит в джоба си, запали лампата и въведе Фийби в приемната. Нищо не изглеждаше разместено и той тръгна към кабинета. Като не откри нищо нередно, продължи към кухнята и стаята на госпожа Краули в задната част на къщата, следван неотстъпно от Фийби.
— Всичко ми изглежда наред — каза тя. — Може би госпожа Краули наистина е забравила да заключи вратата.
— Да погледнем горе — предложи Рам, — макар да съм склонен да се съглася с първото ти предположение. Госпожа Краули е твърде добросъвестна, за да остави вратата отключена.
Рам предпазливо тръгна пръв по стълбите към горния етаж.
— Колко спални има тук?
— Само две, моята и на татко. Моята е отдясно, татковата отляво.
И двете спални бяха разхвърляни. Нищо не беше оставено непреобърнато или непреровено. Дюшеците бяха издърпани от леглата и хвърлени на пода, дрехи се търкаляха навсякъде. Сандъкът, в който бяха стояли нещата на сър Андрю, буквално беше изтърбушен.
— О, господи — прошепна Фийби.
— Кой е направил това, Фийби? — запита строго Рам. — Сега готова ли си да ми се довериш?
— Не знам кой го е направил.
Тя изглеждаше толкова разстроена, че Рам реши да не настоява, докато тя не се успокои. Драсна една клечка кибрит и запали лампата на нощната масичка.
— Стой тук. Връщам се веднага.
— Къде отиваш?
— Да огледам отвън. Злосторникът може да е оставил улики.
— Внимавай.
Рам не намери никакви улики, сочещи идентичността на неизвестния злосторник — нито около къщата, нито в нея. Но прати каретата си у дома и се увери, че всички прозорци и врати са заключени. Върна се в спалнята на Фийби и я намери да седи точно така, както я беше оставил. Тя скочи на крака, когато го видя.
— Чух каретата ти да тръгва и помислих, че си си отишъл.
— Никъде няма да ходя тази нощ, Фийби. Добре ли си?
Тя кимна разсеяно. После, сякаш разбра какво е казал той току-що, очите й се разшириха.
— Какво искаш да кажеш с това, че няма никъде да ходиш тази вечер?
— Няма да те оставя сама след това, което се случи току-що. Защо не направиш малко чай, докато оправя стаите? Заключих вратите и прозорците, преди да се кача горе, така че тук ще бъдеш в безопасност сама. Скоро се връщам.
Фийби взе свещта и се запъти към вратата.
— Всичко ще бъде… наред.
Рам бързо разчисти бъркотията; сгъна акуратно дрехите на Фийби и ги върна на местата им в дрешника. После отиде във втората спалня, преди да слезе при Фийби в кухнята.
— Какво криеш от мене, Фийби? — запита Рам, докато се отпускаше на един стол.
Тя сипа чай в две чаши и се настани срещу него.
— Това не те засяга, Рам.
— Искам да ти помогна.
— Мога да се справя сама.
— Не го правиш особено добре. В последните няколко дни те нападнаха на публично място и къщата ти беше претърсена два пъти. Какво е това, което притежаваш и което някой толкова силно иска?
Фийби внимателно остави чашата си на масата и стана.
— Уморена съм; ти имаш много да вървиш пеша до вас. Предлагам да си тръгваш.
Рам бутна стола си назад и също стана.
— Няма да си тръгна. Имаш нужда от защита, а кой може да ти я осигури по-добре от мене? Прекалено си изнервена, за да заспиш. Ела да идем в приемната. Трябва да поговорим.
Той взе лампата с една ръка, хвана лакътя й с другата и я заведе в приемната. Настани я на дивана, остави лампата на една масичка и седна до нея. Обви ръка около нея и я привлече към себе си.
— Трепериш. Отпусни се, сега си в безопасност.
Фийби въздъхна треперливо.
— Не съм страхливка Рам. Но това вече излиза от контрол.
— Разкажи ми.
