— За какво мислиш? — запита той, докато се изтягаше до нея и я привличаше в прегръдките си.
— Спомних си нещо, което Дейвид ми каза.
Проклятие излетя от устните на Рам.
— Остави това копеле. Филипс никога повече няма да се приближи до леглото ти. Аз съм единственият мъж, който има това право.
И сякаш за да подсили думите си, той вдигна лицето й и я целуна с плам, който й отне дъха и прати сетивата й в люлееща се бездна. Точно когато й се стори, че ще издъхне от липса на въздух, той прекъсна целувката. Надигайки се на лакти, Рам се втренчи в нея, очите му бяха потъмнели и напрегнати.
— Още ли не си забравила Филипс?
— Кого?
Да забрави Дейвид не бе никак трудно, щом се намираше в ръцете на Рам. Тя вдигна очи към него. Веждите му бяха съвършено черни, високо извити и елегантни, но лицето му представляваше комплекс от сурови, жадни линии и замъглени от страст очи. Беше още по-привлекателен, отколкото си го спомняше.
Той се усмихна и започна да гали гърдите й със силните си, сръчни пръсти, които пращаха тръпки на възбуда по вените й, запалвайки пламък в слабините й. Тогава той замени пръстите с устата си, започна да я засмуква и да облизва зърната й, превръщайки ги в твърди възелчета. Стон се откъсна от устните й. Почти беше забравила колко възбуждаща може да бъде страстта; какво я беше накарало да мисли, че може да живее без нея? Рам много скоро беше успял да докаже колко е грешала да му отказва достъпа до себе си.
Тя едва не избухна в пламъци, когато той разтвори краката й, накарвайки я да ги сложи на широките му рамене, и започна да проправя пътека от огнени целувки към чувствителното място между бедрата й. Паренето ставаше неудържимо, непоносимо, когато той я разтвори с пръстите си, и започна да дразни пулсиращата пъпка на нейната женственост. Безжалостно прокарваше езика си нагоре-надолу по нежната й цепнатина. Тя отчаяно се притискаше към устата му, пръстите й се заплитаха в косата му, за да го привлекат по-близо до нея. Тогава той изведнъж се дръпна. Разочарованието вече забиваше нокти в нея, когато той полека се премести нагоре по тялото й.
— Не! Не спирай!
Осъзнаваше, че се моли, но не можеше да направи нищо. Тогава той се изтегна върху нея така, че всяка част от него докосваше всяка част от нея, и тя разбра, че той няма да я изостави.
— Не се тревожи, няма да те оставя. Искам да бъда вътре в тебе, когато постигнеш освобождение. — Разтвори краката й и се настани между тях. — Вземи ме в ръка.
Тя се поколеба само миг, преди да обгърне с пръсти туптящия му секс. Погали го с трепереща ръка, почувства го как се раздвижва, нараства и се втвърдява. Беше забравила много неща за Рам през годините, но не и силата му, нито мъжествеността му, нито пък сексуалните му умения.
— Вземи ме в себе си.
Тя се разтрепери, внезапно изплашена от начина, по който се почувства… боязлива и неуверена във властта, която той упражняваше над нея, в силните чувства, които той предизвикваше. Колко глупаво от нейна страна да повярва, че любенето с Рам не означава нищо, освен моментно задоволяване и начин, да научи истината за повторната му поява в живота й.
— Фийби — изхриптя той, — вземи ме в себе си сега.
Когато тя се поколеба. Рам се отдръпна и навлезе яростно в нея, пълно и дълбоко, в горещата, кадифено нежна цепнатина между бедрата й. Устните на Фийби се разтвориха, но от тях не излезе никакъв звук. Съдейки по изражението й, той би могъл да каже, че я е наранил. Тя беше стегната, твърде стегната. Ако не знаеше как стоят нещата, почти можеше да повярва, че не е имала любовници след него, но дори Филдинг знаеше, че Филипс е неин любовник.
Тогава всяка мисъл изчезна, когато ръцете му се спуснаха надолу, за да обхванат седалището й, да я повдигнат и да я притиснат към него по най-първичния начин.
Фийби беше шокирана от болката при навлизането на Рам. Тъй като не беше девица, не беше очаквала дискомфорт. Тогава тялото й отстъпи, обгръщайки плътно твърдия му секс, докато той се заравяше в нея докрай.
— Погледни ме, Фийби.
Накъсаният шепот на Рам изискваше да му се подчини и тя се взря в лицето му. Чертите му бяха изкривени в гримаса на едва сдържано нетърпение. Жилите на врата му се издуваха, очите му блестяха, докато навлизаше и се отдръпваше, а тласъците на ханша му се забързваха, за да отговорят на ритъма на бясно туптящото й сърце. Пламък се разгаряше в нея. Тя се чувстваше съвършено обладана. Погълната. Потънала в кипящ ад. Удавена в усещанията си, тя се вкопчи в раменете му и изви гръб… търсейки… искайки…
— Хайде, Фийби.
Внезапна тръпка го раздра. Усещайки как пръстите й се забиват в него, как тя си поема дъх при всяко негово навлизане в тялото й, той продължаваше да се забива все по-силно, по-бързо, по-дълбоко. Буря се набираше в него, но той я сдържаше, изчаквайки Фийби да стигне до края. Когато я чу да изкрещява и я почувства как се свива около него, той отприщи пълната сила на страстта си, прониквайки в нея отново и отново, докато не експлодира, изригвайки горещото си семе в утробата й.
Обгърнат от възбуждащата миризма на изживявания секс, Рам облегна чело на челото на Фийби, за да събере енергия и да успее да се раздвижи. Бързото му, накъсано вдишване насичаше тишината, докато тялото му се оттегляше неохотно и се изтягаше до нейното. Когато я обърна към себе си, с удоволствие усети как тя с лекота се пъхва в прегръдките му.
Погали я по бузата.
— Беше… почти бях забравил. — Последва смутена пауза. — Толкова си тиха. Добре ли си?
Очите й бяха затворени, замечтаното изражение омекотяваше лицето й.
— Хъм?
— Фийби, чуваш ли ме? Кажи ми как се чувстваш?
Когато тя отвори очи, Рам с изненада видя, че в тях блещукат непроляти сълзи.
— Страх ме е — прошепна тя.
— От мене ли?
— Ти си част от това.
Внезапно Рам разбра, че е време да подхване темата, която избягваше толкова дни.
— Кажи ми за амулета, Фийби. Баща ти ли го взе?
Острото й вдишване му показа, че прекалено бързо е отишъл твърде далече, но вече беше късно да отстъпва. Сега можеше само да върви напред.
Въпросите й заваляха, бързи и яростни.
— Какво знаеш за амулета? За кого работиш? Враг ли си ми? Съзнавам, че причината да ме съблазниш няма нищо общо с желанието ти към мене.
— Не се заблуждавай, Фийби. Наистина те желаех. И още те желая, но като всичко друго, нуждите и желанията ни си имат цена. Моята е истината, ето защо можеш да ми кажеш това, което искам да знам.
— За кого работиш?
— За правителството. Защо не каза на външното министерство, че баща ти е бил отвлечен, когато те разпитваха?
— Предупредиха ме да не го правя. Наистина ли вярваш, че бих изложила на опасност живота на баща си?
С неумолимо изражение Рам продължи:
— Не си ми давала основание да ти вярвам.
Фийби се надигна на лакти.
— Как смееш да намекваш, че не заслужавам доверие! Точно ти ми обеща любов и вярност. Бях глупачка и повярвах, че ще спазиш тези клетви.
— Не става дума за нас, Фийби. Въпросът е за дипломатическите отношения между Англия и Египет. Египетското правителство иска амулетът да бъде върнат. Ако не стане така, инцидентът вероятно ще се
