Пристъпи напред, когато тя стигна най-долното стъпало.
— Радвам се, че реши да приемеш поканата ми. Ослепителна си. — Хващайки ръката й, той притисна устни към върховете на пръстите й. — Имаш ли наметка?
Госпожа Краули се появи с кадифена наметка в ръце. Рам я взе и я обви около раменете на Фийби.
— Ще тръгваме ли? Не искам да пропусна вдигането на завесата.
Изведе я навън и я настани в каретата си.
— Операта, Уилсън — каза той на кочияша. После седна вътре при Фийби и й отправи най- примамващата си усмивка. — Много си тиха тази вечер. Добре ли си? Изглеждаш ми нервна.
— Много съм добре, милорд. Питам се дали е добра идея и ми е интересно защо си толкова дружелюбен. Това няма никакъв смисъл, Рам. Очевидно и двамата не сме се променили за тези четири години, естествено е да си запитам какви са мотивите ти да подновиш… отношенията ни.
— Откъде знаеш, че не съм променил?
— Мога да чета, милорд. Вестниците и клюкарските памфлети са пълни с любовните ти подвизи. Не си променил поведението си. Ако искаш да знаеш, станал си още по-развратен. Ти и приятелите ти Батхърст и Уестмор си създадохте доста голяма репутация за четирите години, когато ме нямаше тук.
— Батхърст е женен, вече можеш да не го броиш. Може би е време за разнообразие. Може би завиждам на щастието му. Една жена като че ли му е достатъчна, какво те кара за мислиш, че една жена няма да задоволи и мене?
— Може би има жена, която да те задоволи, но това не съм аз. Вече го доказа.
— Грешиш, Фийби. Не знам какво те накара да избягаш онази сутрин, но се обзалагам, че Дейвид Филипс стои зад това.
Фийби погледна през прозореца, не можейки да понесе обвинението в очите на Рам.
— Вече няма значение. Прекалено много време мина, за да продължим оттам, където бяхме спрели.
— Ще видим — рече загадъчно Рам. — Нищо не може да превърне отношенията ни в друго, освен в това, което са. Нека просто да се отпуснем тази вечер и да видим къде ще ни отведе.
— Никъде — промълви беззвучно Фийби.
— А, ето че стигнахме — каза Рам, когато каретата спря зад редица други, очакващи да разтоварят пътниците си.
— Не се чувствам удобно — пророни Фийби. — Хората ще говорят. Знаят, че не съм от висшето общество. Представям си клюките, които ще породим.
Рам се засмя.
— Остави ги да си говорят. Веднъж ти казах, че няма значение, че не си благородничка, и това не се е променило. Не държа на условностите.
Кочияшът отвори вратата и свали стъпалата. Рам слезе пръв и помогна на Фийби да излезе от каретата. Накара я да го хване под ръка и така двамата влязоха в операта.
Смаяна от величествените размери на всичко, Фийби гледаше разстилащото се пред очите й великолепие. Над главите им кристалните полилеи блестяха като диаманти със светлината на стотици свещи, а кадифените завеси, висящи пред прозорците, представляваха бляскав фон за пауновото великолепие на облеклата на дамите и джентълмените, разхождащи се във фоайето.
Мълчание ли последва влизането им, или си въобразяваше, запита се Фийби. Зяпаха ли я хората? Или Рам привличаше цялото им внимание? Най-вероятно беше той, реши тя. Нямаше жена, която да устои на присъствието му. Жените се лепяха по него, привлечени като пчели от мед.
Поставил ръка на гърба й, той я поведе към стълбите.
— Да отидем ли да си намерим местата? Имам частна ложа, така че ще можем да гледаме операта удобно.
— Хората ни зяпат — изсъска тя.
— Ревнуват от красотата ти — увери я Рам.
— Лорд Бракстън, къде се изгубихте? — Фийби погледна към дамата, която ги пресрещна на стълбите, и въздъхна примирено. Жените не можеха да устоят на Рам. Потупвайки го игриво по рамото с ветрилото си, жената изрече: — Лошо момче. Липсвахте ми снощи на бала на Хамптън. Имах такива големи планове за нас двамата.
— Лейди Фрамптън — изрече приветливо Рам. — Позволете да ви представя госпожица Фийби Томпсън. Фийби, това е лейди Силвия Фрамптън.
Силвия Фрамптън, руса красавица с внушителни гърди, пренебрегна протегнатата от Фийби ръка, презрителният й поглед я отхвърли веднага.
— Тя не е твой тип, Бракстън. Новата ти любовница ли е?
— Дръж се прилично, Силвия — предупреди я Рам. — Госпожица Томпсън е стара и скъпа приятелка. Баща й е сър Андрю Томпсън, прочутият египтолог.
— Трябва ли да казвам нещо повече? — изрече Фийби, след като лейди Силвия се отдалечи. — Никога няма да се промениш, Рам. Не ти е в кръвта. Само не ми казвай, че лейди Фрамптън не е една от любовниците ти.
— Няма да отричам, Фийби. Ти ме остави без нищо, изпълнен с недоверие към жените. Единственият начин да се забравя беше да се хвърлям от една връзка в друга. Предателството ти ме съсипа.
Брадичката на Фийби, вече предизвикателно вдигната, се вдигна още повече. Слава богу, тя беше практична жена. Щеше да остави глупавите си мечти за Рам в миналото, където им беше мястото. Щеше да се погрижи сама за живота си, да изостави глупавите си надежди и мечти, които никога нямаше да се осъществят.
Тя изчака Рам да я настани в ложата, преди да отговори:
— Не мога да си те представя съкрушен, лорд Бракстън. Засрамен, може би, но се обзалагам, че си имал обилна женска компания, която да ти помага да забравиш. — Обърна се настрани. — Завесата се вдига и смятам да се наслаждавам на операта.
Фийби наистина се наслади на операта — безмерно. Пеенето беше превъзходно, сюжетът — завладяващ. Антрактът дойде, преди да се беше подготвила.
— Искаш ли да се подкрепиш? — запита Рам. — Можем да отидем до фоайето, да се поразтъпчем, а може да ти донеса нещо.
— Донеси ми нещо — отговори Фийби. Достатъчно я бяха зяпали. — Ще те чакам тук. Нещо да пийна, каквото и да е.
— Връщам се веднага — обеща той.
Фийби се настани в креслото си, за да го изчака. Не можеше да обвинява жените, че му се възхищават, защото той беше достоен за възхищението им. Облечен по модата в дълги тъмни панталони, рязан отпред жакет и виолетова брокатена жилетка, той беше върхът на елегантността. Никой мъж нямаше право да изглежда толкова красив като лорд Бракстън.
— О, помислих, че ще намеря Бракстън тук.
Фийби извърна глава и позна красивия лорд Уестмор.
— Той току-що излезе. Трябва да се върне скоро, ако искате да го изчакате.
— Вие сте госпожица Томпсън. Аз съм Уестмор. Запознахме се в градините Воксхол.
— Да, спомням си запознанството ни. Вие сте приятел на Бракстън и женкар като него.
— Виновен и по двете обвинения — проточи Люк. Изгледа я с дяволита усмивка. — Ако се уморите от Бракстън, скъпа, не се колебайте да ми се обадите.
— Уестмор, стига си флиртувал — изрече Рам откъм вратата. Подаде на Фийби чаша лимонада. — Сега, след като поздрави Фийби, можеш да си отиваш.
— Това ли е отношение към приятел? — пошегува се Люк.
Рам не обърна внимание на въпроса му.
— Сам ли си тази вечер?
— Не, с компанията на Карлтън съм. Лейди Карлтън имаше нужда от ескорт. Съпругът й е извън града, нали разбираш.
— Прекалено хубаво — каза Рам.
— Дойдох да ти предам една покана. Ще дойдеш ли с мене утре на надбягванията?
— Звучи ми като добра идея — отвърна Рам.
