— Защо се интересуваш? Ако не търсеше нещо, нямаше сега да бъдеш с мене.
Той намери ръката й и я постави върху издутината на панталоните си, а после прошепна с нисък и дрезгав глас:
— Търся нещо, наистина. Усещаш ли какво можеш ти да намериш? Когато чух, че си в града, трябваше отново да те видя. И щом те видях, всички чувства, които бях потиснал, се върнаха. Разбрах, че времето не е променило нищо. Още те искам… все така, както някога.
Устата на Фийби се отвори безмълвно, докато пръстите й се свиваха около секса му. Но разумът й веднага се върна и тя дръпна ръката си, сякаш се беше опарила.
— Защо правиш това? Какво искаш от мене?
Той я погали по бузата.
— Какво те кара да мислиш, че искам още нещо, освен това?
— Ръката му се плъзна по гърдите й. — Ти си прелестна, страстна жена, Фийби. Не съм забравил колко хубаво ни беше заедно.
Кожата на Фийби пламтеше под допира му. Рам не беше единственият, който да помни единствената нощ на страст, която бяха споделили. Екстазът, който беше изпитала с него, беше останал в мислите й въпреки решението й да го забрави. Защо трябваше той да се върне в живота й и да съживява тези забранени спомени?
— Как очакваш да повярвам, че още се интересуваш от мене? — предизвика го тя. Очите й се присвиха подозрително. — Някой те е пратил да ме шпионираш ли?
— Свързани сме с връзки, които не могат да бъдат прекъснати — напомни й той. — Още смятам, че съм отговорен за тебе. Ако си в опасност, искам да знам защо. Защо не ми се довериш? Не съм глупав. Знам, че тези тайнствени атаки срещу тебе и дома ти са свързани с отсъстващия ти баща. Замесени ли сте в нещо незаконно със сър Андрю?
Устните на Фийби се изпънаха в права линия.
— Не искам да говоря за татко.
— За какво искаш да говориш?
— За нищо.
Бавна усмивка изви устните му.
— Съгласен съм. Говоренето идва в повече в такъв момент. — Ръката му се притисна по-здраво към гърдата й, палецът му започна да потърква втвърдяващото се връхче на зърното.
Поемайки си остро дъх, Фийби затвори очи и се отдаде на усещанията, които течаха през нея. Познатите ръце на Рам бродеха по тялото й и я караха да се чувства невероятно жива, но това беше нередно. Връзката им беше приключила преди четири години по всички начини, освен един.
Тя потърси смелост да му устои и я намери.
— Престани, Рам. Веднага!
— Не мисля така. Фийби. Ще те целуна.
Протестът замря в гърлото й, когато устата му плени нейната в дръзка целувка, която превърна кръвта й в течен огън.
Когато той пъхна езика си в устата й, тя трябваше да задуши един вик на радостно приветствие. Тялото й вибрираше, кръвта й пееше, предчувствието я сгорещяваше. Не биваше да се чувства така… не искаше да изпитва нищо, но приливът на наслада беше твърде бурен, за да го отрече.
Въпреки че Фийби подозираше, че Рам има и друга мотиви, за да я съблазнява, тя не можеше да намери сили да сложи край. Беше позволила на Дейвид Филипс да я целува, но неговите целувки я бяха оставили равнодушна. Не беше изпитвала нищо, освен приятелство към Дейвид, което беше причината да откаже да се омъжи за него, след като беше напуснала Рам. Както излезе, отказът й беше мъдро решение, защото Рам не беше поставил точка на отношенията им, както беше очаквала.
Мислите й се пръснаха, когато устата на Рам се отдели от нейната и започна чувственото си пътешествие надолу по гърлото й. Не усещаше, че той беше издърпал надолу корсажа й, докато не почувства как езикът му близва горната повърхност на гърдите й и после цепнатината между тях. Тогава тя усети подръпване на връзките на корсета и се вцепени.
— Дай да те измъкна от тези парцалки — прошепна пресипнало Рам.
Фийби изпусна стресната въздишка, когато той я грабна на ръце и се запъти нагоре по стълбите.
— Какво правиш?
— Отнасям те в леглото. Бързото съвкупление на дивана не е това, което имах предвид. Ще те любя както трябва, Фийби. Искам двамата да бъдем голи, когато се съединим, и след това искам да бъда единственият любовник, когото ще помниш.
Ти си единственият любовник, когото някога съм имала, искаше да изкрещи Фийби. Вместо това каза:
— Не е редно, Рам.
— Повече от редно е. Аз съм единственият мъж, който има законното право да се люби с тебе.
Като чу тази истина, Фийби се обърка. Законно Рам би могъл да се люби с нея всеки път, когато му се прииска. Но морално не беше редно. Но тя не можеше да отрече, че иска утехата, която той й предлагаше. Беше толкова напрегната напоследък, така объркана и изплашена, че Рам й се струваше безопасно пристанище в яростна буря. Нуждаеше се някой да я закриля, да я пази, да успокоява разтревоженото й сърце. Да позволи на Рам да се люби с нея не беше трайно решение на проблемите и, но поне за една нощ тя искаше да ги забрави.
Когато стигна до спалнята й, Рам бутна вратата и я внесе вътре. Пусна я да стъпи на пода и започна да я съблича бързо и сръчно. Фийби не можеше да не се запита колко ли жени е събличал, но бързо отпъди смущаващата мисъл от ума си, докато Рам сваляше роклята й, освобождаваше я от фустите и я обръщаше с гръб, за да развърже връзките на корсета й.
Чу го как изпуска нетърпелива въздишка; после дрехата се разхлаби и се плъзна на пода. Той я обърна пак към себе си, взря се в нея и жадният му поглед блесна възхитено.
— Ти си дори по-красива, отколкото те помня.
Посегна и докосна зърното й. Тя го почувства как се втвърдява и щръква под допира му. Вик се изтръгна от устните и, когато той се наведе и го пое в устата си, облизвайки го жадно. Тя се изви под дръзките му ласки, усети как подът под нея се залюлява и се вкопчи в него; той беше нейният спасителен пояс, връзката й с действителността. Тогава действителността изчезна, когато Рам се отпусна на колене и езикът му огнена пътека надолу по корема и, потопи се в тъмния триъгълник между краката й. Сграбчвайки седалището й, той я притисна към устата си, езикът му я раздели, а после се вмъкна между влажните листчета на нейната женственост.
Тя изпъшка името му и щеше да се строполи, ако той не я беше подхванал здраво. Фийби трепереше като лист, когато той я грабна на ръце и я постави на леглото. Погледът му не се отделяше от нея, докато ръцете му го освобождаваха от дрехите му. Тя искаше да отвърне поглед от привличащата гледка на широките му рамене, тесния ханш и силните мускулести крака, но не можеше. Не можа и да принуди погледа си да не се отклонява към секса му. Замайващо масивна и твърда, ерекцията му беше достойна за възхищение.
Изглеждаше невъзможно този мъж, който имаше основателна причина да я ненавижда, да се възбуди толкова лесно, докато не си спомни, че на женкарите не им е необходимо много силно предизвикателство, за да започнат да правят секс. Жена, изявила готовност, и едно легло — това беше всичко, което беше необходимо на един женкар, за да събуди страстта си. Тя беше научила този урок много отдавна и се беше заклела никога вече да не става жертва на мъже като Бракстън. Не беше вече невинната девица, каквато беше преди четири години. Тъй като знаеше, че Рам я използва поради някаква неизвестна причина, не изпитваше никаква вина и тя на свой ред да го използва.
Имаше нужда от него, от утехата, която й даваше той, от чувството, че е желана. Утре сигурно щеше да се мрази заради това, че се беше поддала на чара му, но тази нощ искаше да бъде близо до някого. Близо до Рам.
Освен това, тя искаше да разбере какво иска Рам от нея и смяташе да стигне до причината на неговото внезапно внимание. Щом разбереше каква е работата, щеше да последва съвета на Дейвид и да прогони Рам от живота си… отново.
