нейното. Кожата й беше топла, тялото и ухаеше силно възбуждащо на жена и секс. Дори светец не би устоял на подобна съблазнителна комбинация, а Рам не беше светец.
Често беше мислил за Фийби през четирите изминали години, предимно с неприязън, но му беше трудно да поддържа омразата сега, когато тя така удобно се беше свила в ръцете му. Искаше пак да се люби с нея. Искаше да я целува и да я докосва, да влезе в нея. Когато задачата му приключеше и той си отидеше от нея, искаше тя да го помни повече от всички други мъже, които щеше да има в живота си.
— Искам пак да те любя, Фийби. Имаш ли някакви възражения?
— Има ли значение?
— Няма нищо лошо да задоволяваме нуждите си. Ти си голяма жена, която очевидно знае какво иска. Красива и желана, и си в ръцете ми. Да отричаме страстта си би било нечестно.
— Стига да съзнаваш, че любенето с тебе тази нощ не означава нищо за мене — каза Фийби.
— Поне сме в съгласие. Просто сме двама души, които взаимно си доставят удоволствие.
Тя потъна в прегръдката му, устните им се сляха в гореща, поглъщаща целувка, която изцеди и малкото останала у нея съпротива. Ръцете му обгърнаха гърдите й, притискайки ги една към друга така, че зърната щръкнаха нагоре, розови и втвърдени, и ту чу нисък стон да се изтръгва от гърлото му. Тогава устата му се впи в едното твърдо връхче, засмука го силно и дълго, преди да се премести към второто. Тя усети дърпането чак до пулсиращата си сърцевина.
Тогава той се надигна и се отпусна върху нея. Изви се и проникна дълбоко и силно в нея. Слабините му я разтърсваха със силните си тласъци, езикът му опустошаваше устата й и тя се протегна с цялото си същество към рая.
Двамата го намериха заедно.
6
Фийби още спеше, когато Рам напусна леглото й след безсънна нощ. Всеки момент щеше да съмне, а той не искаше госпожа Краули да го намери при Фийби, когато се върне. Изми се, облече се и слезе в кухнята, пожелавайки си да беше имал бръснач, за да остърже четината от брадичката си. С изумление завари икономката да шета в кухнята.
Опита се да излезе заднешком и тихомълком, но госпожа Краули се обърна и го видя. Устата й се окръгли, а очите й щяха да изскочат от орбитите. Минаха няколко минути, преди тя да проговори.
— Лорд Бракстън! Какво правите тук? Не е прилично да сте тук толкова рано сутринта. — Ръката й се притисна към гърдите. — Само не казвайте, че сте прекарали нощта тук! Къде е госпожица Фийби?
Мислейки бързо, Рам изрече:
— Не е това, което изглежда. Когато докарах Фийби тук след операта снощи, намерихме предната врата отворена и стаите горе разхвърляни. Не можех с чиста съвест да я оставя сама.
Госпожа Краули ахна.
— Намерили сте вратата отворена? Много добре си спомням, че я заключих, когато си тръгнах. Нали не мислите, че…
— Ни най-малко, госпожо Краули. Сега разбирате защо не исках да оставя Фийби сама.
— Не трябваше да оставям къщата без надзор — заоплаква се икономката. — Тъй като госпожица Фийби излизаше, помислих, че е удобен момент да посетя дъщеря си. Горката има затруднения с бременността си.
— Някой друг има ли ключ от къщата? — запита Рам.
— Има само още един ключ. Виси точно тук до… Господи, няма го!
— Сигурна ли сте, че не сте го оставили другаде?
— Беше тук последния път, когато го видях, милорд.
— Кога беше това?
Тя закърши ръце.
— Аз… не знам. Предположих, че си е тук, както винаги.
— Не се обвинявайте, госпожо Краули. Не сте виновна, че липсва. Ако запазим това между нас двамата и Фийби, никой няма да разбере, че се е случило нещо.
— О, господи — завайка се икономката. — Горката госпожица Фийби. Странни неща се случват. Толкова се безпокоя за нея. — Тя цъкна с език. — Всички тези нахлувалия са объркващи. Какво може да търсят? Сигурно не онези стари вази и статуи. Къде е бащата на госпожица Фийби, когато тя има нужда от него?
— Ще помоля за още една услуга, госпожо Краули — каза Рам. — Ще преместя Фийби в дома си и искам да дойдете с нас.
— Разумно ли е, милорд? Ще тръгнат приказки. Господин Филипс няма да одобри това. Останах с впечатлението, че й е направил предложение.
Рам се поколеба, после изрече:
— Филипс няма думата какво ще прави Фийби или какво няма да прави. За ваше сведение, ние с Фийби сме…
— Лорд Бракстън! — Фийби стоеше на вратата, с разширени от ужас очи. — Не казвайте нещо, за което ще съжалявате по-късно.
Рам я изгледа раздразнено.
— Госпожа Краули заслужава истината.
— Истината е, че останахте, защото имах нужда от защита. Беше извънредно любезно от ваша страна и ви благодаря.
— Не се тревожете, скъпи — изрече госпожа Краули. — Няма да кажа и думичка.
— Госпожо Краули, бихте ли се качили горе да опаковате нещата на Фийби?
— Къде ще ходя? — запита Фийби, когато икономката изчезна.
— Идвате у дома. Не си в безопасност тук.
— Какво? И дума да не става!
— Нямаш избор в това отношение, Фийби.
— Ами колекцията? Татко е събирал тези предмети години наред, трябваше му много време, за да получи разрешение да ги докара в Англия. Не мога да избягам и да ги оставя незащитени.
— Не казваше ли, че трябва да отидат в Египтологическия музей?
— Разбира се, но…
— Значи там ще отидат. Ще доведа няколко души, а ти можеш да наглеждаш опаковането. Щом предметите отидат, където трябва, идваш с мене.
Гърбът на Фийби се изправи.
— Никъде няма да ходя. Дейвид ще бъде скандализиран, ако се преместя в дома ти.
— Не виждам Филипс да прави каквото и да било, за да те защити — възрази Рам. — Говоря сериозно, Фийби. Идваш с мене, независимо дали ти харесва или не. Ще назнача госпожа Краули на заплата при мене, ако реши да дойде. Ако не, ще получи щедро възнаграждение и препоръки.
— Не можеш да ми казваш какво да правя.
— Мога и много добре го знаеш. Уилсън вече трябва да е дошъл с каретата ми, така че ще тръгвам.
Фийби изглеждаше толкова изнервена, че Рам трябваше да действа твърдо. Привличането, което ги беше събрало, и огънят, който тя беше запалила у него, щяха да пламнат отново, ако не внимаваше.
Кипяща от гняв, Фийби нахлу в стаята си, след като Рам излезе. Не можеше да й казва какво да прави, нали? Какво ще каже на хората, когато научат, че я е настанил в дома си? Разбира се, нямаше да им каже истината. Щяха да мислят, че му е любовница, но любовниците се настаняваха в отделна къща, купена от любовника им. Какво щеше да каже на Дейвид?
Проклет да е Бракстън, че се меси в живота ми.
Госпожа Краули вдигна поглед от работата си, когато Фийби влезе в стаята.
— Всичко ли да опаковам, скъпа?
— Това е нелепо, госпожо Краули. Лорд Бракстън няма право да ми казва какво да правя.
— Мисля, че намеренията му са добри — каза икономката. — Това, което става в тази къща, е плашещо. Трябва да повикате баща си да се върне веднага. Сигурна съм, че не би искал да стоите
