сама.
— Татко е… болен — импровизира Фийби — и се възстановява в провинцията. Не искам да го безпокоя.
— Трябва да ви придружа до дома на лорд Бракстън. Това ли е и вашето желание?
— Ако наистина отида, а не съм казала, че отивам, ще бъда много доволна, ако дойдете с мене. Сигурна съм, че лорд Бракстън ще ви намери място в домакинството си.
— Не бих си и помислила да ви оставя да отидете там самичка, скъпа. Някой трябва да се грижи за вас. Освен това, не е лесно човек на моята възраст да си намери нова работа. Докато имам работа, няма да бъда в тежест на дъщеря си и съпруга й.
Рам се върна след два часа, съпроводен от трима мъже с кола, които помогнаха на Фийби да опакова предметите в сандъците, които беше струпала в навеса зад къщата. След като всичко беше опаковано, мъжете натовариха сандъците в колата и ги откараха в Египтологическия музей, за да бъдат изложени.
Фийби наблюдаваше заминаването на колата със смесени чувства, но знаеше, че това е най- практичното решение за проблема й. Няколко скъпоценни предмета бяха повредени по време на нахлуванията и тя се страхуваше, че и други може да бъдат унищожени, ако останат в къщата.
— Наех хора да наглеждат къщата — каза Рам. — Два пъти влизаха тук с взлом, не вярвам да е останало нещо, което да си струва да се открадне, но знам, че ще се чувстваш по-добре, ако някой наблюдава това място. Готова ли си да тръгваме?
Брадичката на Фийби се вирна.
— Няма да тръгна с тебе, Рам. Не можем да се върнем в миналото, а не виждам и бъдеще за нас. Ти живееш живота, който винаги си искал, а аз приех, че е съдено да си остана сама.
Нито Рам, нито Фийби като че ли осъзнаваха, че стоят на стъпалата пред вратата и се карат публично.
— Госпожа Краули се съгласи да ни придружи — каза той, пренебрегвайки избухването й.
Шумът от дребни камъчета под нечии стъпки ги алармира за чуждо присъствие.
— Къде отиваш, Фийби? Какво прави той тук?
Рам изруга под нос, докато Фийби приветстваше Дейвид Филипс с усмивка.
— Това е дълга история, Дейвид.
— Склонен съм да я изслушам — каза той, хвърляйки яростен поглед към Рам.
— Влизали са у дома снощи, докато с лорд Бракстън бяхме на опера.
— Ходила си на опера с Бракстън? Фийби, къде ти е умът?
— Където му е мястото — изръмжа Рам. — Не ви видях тук, когато тя имаше нужда от вас. Вземам Фийби под моя закрила.
— Как ли пък не! Нямате право. Ние с Фийби сме почти сгодени. Бих се преместил да живея тук при нея, ако не се боях, че това ще навреди на репутацията й.
— Престанете да спорите! — извика Фийби. — И двамата си вървете и ме оставете сама.
— Още не — възрази Филипс. — Искам да знам какво прави Бракстън тук, след като ти забраних да се виждаш с него.
— Прекарах нощта с Фийби — отговори Рам, без да мигне.
Изплашен стон се изтръгна от гърлото на Фийби. Дощя й се да се скрие в ламперията.
— Рам, как можа?
Филипс изглеждаше достатъчно ядосан, за да плюе гвоздеи.
— Господи, Фийби, да не си се побъркала? Наистина ли ти харесва да те използват? Ако можех да се фехтувам като Бракстън, щях да го извикам на дуел.
— Бива ме и в юмручния бой — изрече провлечено Рам. — Ще се радвам да ви удовлетворя.
— Престанете да се правите на деца! — заповяда Фийби. — Това е абсурдно. Аз съм достатъчно възрастна, за да знам какво правя. Вървете си, лорд Бракстън. И ти, Дейвид. Дойдохте ми до гуша и двамата.
— Имаш нужда от мене, Фийби. Баща ти също — изтъкна Дейвид. — Не ставай жертва на Бракстън. Той унищожава невинни жени като тебе.
— Остави, Дейвид. Знам какъв е лорд Бракстън. Ако ме извините, имам си работа.
Госпожа Краули се появи зад Фийби.
— Багажът ви е опакован, госпожице Фийби.
— Моля ви, разопаковайте го, госпожо Краули — отвърна Фийби. — Никъде няма да ходя.
— Фийби — изръмжа Рам.
Госпожа Краули се оттегли към вътрешността на къщата.
— Ще бъда в кухнята, докато решите.
— Предметите ги няма, така че не виждам причина да напускам дома си — каза Фийби, след като икономката се оттегли.
— Няма ги? — ахна Филипс. — Какво е станало с тях?
— Лорд Бракстън уреди да бъдат откарани в Египтологическия музей — обясни Фийби.
— Предполагам, това има някакъв смисъл — призна Филипс. — Но къде, моля ти се, отиваш ти?
— Фийби и госпожа Краули ще живеят засега в дома ми — каза Рам. — Фийби има нужда от по-сериозна закрила, отколкото вие й осигурявате.
— Няма да позволя! — избухна Филипс. — Този негодник се възползва от уязвимостта ти, Фийби. Щом свърши с тебе, ще те изхвърли. Сигурно не вярваш, че искал да те защитава, нали?
Фийби вече се задъхваше от тази караница. Не си беше и помисляла да се мести в къщата на Рам. Не беше нито слаба, нито страхлива. Решимостта я накара да изправи гръб. Въпреки твърдото решение на Рам тя в никакъв случай не искаше да допусне той да контролира живота й. Колкото до Дейвид, неговата ревност беше недопустима. Тя никога не го беше насърчавала, независимо от често повтаряните му предложения за женитба.
Без да каже и дума на когото и да било от двамата, тя се обърна и влезе в къщата, като затръшна и заключи вратата зад себе си. Минаха няколко мига, преди двамата спорещи да преодолеят шока от внезапното оттегляне на Фийби.
— Фийби! Отвори — каза Рам, думкайки на вратата. — Само отлагаш неизбежното.
Фийби реши да не отговаря.
— Ще дойда пак по-късно — извика Дейвид, след като Рам не успя да изтръгне отговор, — когато бъдеш в по-приветливо настроение. Имам новини за… знаеш за какво. Дръж вратата заключена през цялото време и не позволявай на Бракстън да те доближава. Той е хищник.
Като надникна през прозореца, Фийби доволна видя, че Дейвид се качва на коня си и се отдалечава. Оставаше да се справи само с Рам и ако решеше да не му обръща внимание, може би и той щеше да си отиде.
— Няма да мръдна оттук — викна Рам през вратата, попарвайки надеждите й. — Този шум започва да привлича ненужно внимание. Искаш ли съседите да научат всичко за твоите работи?
Проклинайки го заради настоятелността му, Фийби отключи вратата, отвори я, хвана го за реверите и го въвлече вътре.
— Да не си луд? Нямам нужда от такава репутация. Получи каквото искаше снощи. Защо си още тук?
— Знаеш защо. Не сме приключили с тебе. Не става дума само за секс, Фийби, знаеш го. Първоначалният ми план беше да те съблазня, да получа информацията, която ми трябва, и да те изоставя, както ти ме изостави.
— Ти не ме съблазни, Рам — възрази разпалено Фийби. — Аз те съблазних. Исках да знам какво преследваш и сега, когато разбрах, можем да се разделим без никакви съжаления.
Рам се разсмя гръмко.
— Ти си ме съблазнила? Мене? Какъв абсурд. Аз се опитвах да те съблазня от деня, когато се изправих на прага ти. Не беше случайно, нали разбираш. Просто изпълнявах заповеди. Ако имах избор, щях да те отбягвам като чума.
Думите му я нараняваха повече, отколкото би искала да си признае. Но не можеше да го обвинява, че я мрази.
