изчезнал.
— Какво правеше тук с Филипс? — изрева Рам.
— Дейвид се безпокои за татко. Искаше да разбере дали имам известие от похитителите му.
Почти истината.
— Как е разбрал къде да те намери?
— Чул за бала и се надявал да поговори насаме с мене. Тъжно е, когато не мога да говоря със стари приятели.
— Тъжно е, когато нечия съпруга говори само лъжи — Той сграбчи ръката й и я повлече навън. — Ще се извиним на домакините и ще си тръгнем.
Рам кипеше от гняв, влачейки Фийби назад към верандата и към балната зала. Люк го чакаше.
— Слава богу, че я намери. Добре ли сте, лейди Бракстън?
— Добре е — отвърна късо Рам, — но ще я отведа у дома. Къде е сестра ти?
— Мариан и Белчър са на бюфета — каза Люк. — Да ги доведа ли?
— Не, не си прави труда. Предай им извиненията ни и кажи, че нещо непредвидено е наложило да си тръгнем. Утре ще се извиня писмено.
Хващайки здраво лакътя на Фийби, той я изведе от балната зала и я настани в очакващата ги карета.
— По дяволите, Фийби, какво да правя с тебе? — каза той, след като нареди на Уилсън да ги закара у дома. — Защо се доверяваш на Филипс, а не на мене?
— Дейвид взема присърце интересите на баща ми. Съдбата на татко не му е безразлична.
— Убеден съм, че интересът на Филипс към амулета няма нищо общо с баща те. Моля се само да не си му казала къде да го намери.
— Аз… не знам къде е.
Каретата спря пред къщата им. Рам слезе и помогна на Фийби да излезе, преди Уилсън да беше дошъл. Пусна я да стъпи, сложи ръка на кръста й и я подбутна напред. Един лакей отвори вратата. Рам взе една свещ от масата в коридора и я поведе към стълбите.
Щом се озоваха в стаята си, той остави свещта и затвори вратата, Фийби мина зад паравана и започна да се съблича. Рам я последва.
— Обърни се — изръмжа той, усещайки, че тя не може да развърже връзките на роклята си без нечия помощ.
— Остави ме, Рам. Не мога да понеса повече зло тази вечер.
Той се вцепени.
— Филипс зле ли се отнесе с тебе?
Фийби се поколеба за миг.
— Не! Доволен ли си?
— Даде ли му информацията, която искаше?
— Не съм му казала нищо повече от онова, което вече знаеше. Каза, че един мъж на име Уотс се свързал с него. Казал на Дейвид, че времето на татко изтича.
— Времето изтича за всички ни — отвърна Рам. — Египетският пратеник ще отплава за Египет след две седмици и дипломатическите отношения ще пострадат, ако не се върне с амулета.
— И татко страда.
Рам я хвана за раменете.
— Изслушай ме. Филдинг намисли един план. Не ми харесва, но само с това разполагаме сега. И двамата знаем, че трябва да предам амулета на властите, щом го получа, макар че ще направя всичко, което ми е по силите, за да предпазя баща ти, не гарантирам за сигурността му.
— Точно това се опитвах да ти обясня през цялото време. Заради това трябва да занеса амулета на похитителите на татко. — Тя плесна с ръце. — Толкова се радвам, че най-накрая ме разбра.
— Разбирам, но не е там работата. Не мога да позволя амулетът да попадне не, където трябва. Ето плана на Филдинг. Няма да стоиш затворена и ще можеш да ходиш където искаш, но или хората на Филдинг, или аз ще те следим къде ходиш. Щом похитителите се свържат с тебе, трябва да се съгласиш на размяната. Ще те проследят до мястото, където трябва да се състои размяната, и ще го вземем оттам.
Фийби не изглеждаше убедена.
— Ами ако не се свържат с мене?
— Ще се свържат. Започват да се отчайват.
— Каква е уловката? Какво не ми казваш?
— Трябва да ми кажеш къде да намеря амулета.
Фийби пребледня.
— Толкова много неща може да се объркат. Амулетът е всичко, което имам, за да се пазаря с тях.
— Няма да позволя нещо да ти се случи, любов моя.
— Не се безпокоя за себе си. За татко се тревожа.
Той я притегли към себе си с меки, молещи очи.
— Казах, че ще направя всичко по силите, си, за да предпазя тебе и баща ти. Така и ще направя. Повярвай ми, когато казвам, че не искам нищо лошо да ти се случи.
Вдигайки брадичката й, той се втренчи в замъглените й сини очи за един кратък миг, после устата му плени нейната. Устните й трепнаха под неговите и целувката му стана по-дълбока, покоряваща, изискваща доверието й. Езикът му се пъхна в устата й. Мекият отговор на нейния му подейства като възбудително, накарвайки го изведнъж да се втвърди. Лекото раздвижване на тялото й срещу неговото беше всичкото насърчение, от което имаше нужда. Ръцете му се стегнаха около нея и той ловко я побутна към леглото.
Паднаха на леглото с преплетени ръце и крака. Тя заби пръсти в гърдите му, но той не я пусна. Вдигна брадичката й, целуна я отново и сладостта на устата й го привлече още по-дълбоко в бездънната яма на желанието.
Колкото и да го дразнеше, колкото и често да го беше лъгала, той още я желаеше.
— Вещица — прошепна срещу устните й.
Съблече я бързо, сръчно, като мъж, който знае какво иска и не губи време да го получи. После свали собствените си дрехи и се изтегна на леглото до нея.
Фийби дишаше дълбоко, гърдите й се вдигаха и спускаха бързо. Тя се обърна към него и притисна разгорещеното си тяло към влажните му, блестящи гърди.
— Защо не мога да те мразя? — изшептя тя на пресекулки:
— Точно защото и аз не мога да те мразя. — Ръката му се вмъкна в косата й. — Люби ме.
Надигайки се на лакът, тя го погледна със сънни очи, а после бавно, извънредно бавно, сведе глава и пое плоското му мъжко зърно в устата си. Той изскимтя в изненада, когато тя леко го захапа, а после леко го облиза.
— Вещица — повтори той, докато ръцете му се плъзгаха надолу по деликатните извивка на гърба й, притискайки я плътно към него.
После те слязоха още по-надолу, той обхвана стегнатите кълба на седалището й и я вдигна върху себе си.
Тя му предложи отново устата си; той я плени алчно, похищавайки я без никаква милост.
— Умирам — каза той, когато си пое въздух.
Свещта на масата блесна от внезапно течение, сините й очи като че ли подхванаха пламъка и му го хвърлиха обратно, подпалвайки го целия.
Умът му се разпадна, когато тя се плъзна надолу по тялото му, пое ерекцията му в ръка и сниши глава, облизвайки леко пулсиращата му главичка. Той подскочи и изпъшка.
— Сега наистина умирам.
Тя го бутна долу и започна да прилага умението на езика и устата си върху цялата му втвърдена дължина, облизвайки нежно връхчето й. Той дишаше тежко, сърцето му биеше яростно. Остави я да действа, докато не усети, че пръстите на краката му се вцепеняват и само мигове го делят от кулминацията. Тогава я хвана през кръста и я обърна по гръб, прониквайки бързо и силно в нея. Тя вдигна хълбоците си към него, посрещайки тласъците му, докато той целуваше долната част на гърдите й, нежните й зърна, устата й. Продължи да я целува, докато не усети как ножницата й се стяга около втвърдената му дължина и
