лудостта го обзе.
Беше станало непоносимо. Той затрепери, отметна глава и изкрещя. Едва осъзна кога тя се притисна към него в агонията на кулминацията си. Тласъците му не спряха, докато не я почувства как омеква под него. Тогава и той се разпадна и се строполи до нея в безкостна купчина.
— Това беше толкова близо до рая, колкото е вероятно някога да стигна.
Когато двамата успяха да си поемат дъх, тя се обърна към него.
— Това не променя нищо, Рам. Не си ме убедил, че ти и лорд Филдинг можете да защитите баща ми. Докато не ме убедиш в това, устата ми е запечатана.
— Ти си упорита жена, Фийби, но аз смятам, че съм способен да се справя с тебе. Преди тази нощ да отмине, няма да има повече тайни между нас.
14
Рам беше твърде сигурен в себе си… и в нея, помисли Фийби. Тя трябваше да вземе решение и й беше необходим всичкият й разум. Планът, който той й беше представил, изглеждаше разумен, но толкова много неща можеха да се объркат. Може би, помисли тя, е време да потърси помощта му.
— За какво мислиш, Фийби? — запита Рам.
— За това, което ми каза. Можеш ли да обещаеш, че нищо няма да се случи на татко, ако се съглася с условията на лорд Филдинг?
— Ще направя всичко, което зависи от мене, той да бъде в безопасност.
— Уморена съм Рам. Уморих се да нося товара сама. Затова поисках да се доверя на Дейвид. Вярвам му.
— Вярваш не, на когото трябва — каза Рам.
— Съжалявам, че изпитваш такива чувства към Дейвид.
— Вярваш ли ми достатъчно, за да ми се довериш?
— Може би. Щом това отмине и татко бъде в безопасност, ще се разделим ли приятелски? Не искам да бъдем врагове. Има вероятност пътищата ни повече да не се пресекат и не искам цял живот да ме мразиш.
Вцепенението му я разтревожи. За какво ли мислеше той?
— Раздялата ни не е неизбежна, Фийби.
— Напротив. Аз обрекох нашия брак, преди да беше имал шанса да се развие. Няма причина да оставаме женени, след като амулетът бъде върнат. И двамата знаем защо сме заедно и причината не е любовта.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— След като това отмине, татко ще има нужда от време, за да се възстанови от болестта. Не знам дали планира друго пътуване до Египет в бъдеще, но ако е така, възнамерявам да го придружа.
— С Филипс ли? — нападна я Рам.
— Дейвид е асистент и приятел на татко.
— Глупачка си, ако вярваш на това! — избухна Рам.
— Щом се разведем…
— Няма да има развод — изсъска той, притегляйки я в прегръдките си.
— Защо?
Той я изгледа внимателно.
— Ако съм женен, това ще ме пази от гонещите брак девойки и мамчетата им.
— И ще бъдеш свободен да продължаваш с развратния си живот — добави Фийби.
Той не оспори нейната оценка на характера му, въпреки че не смяташе, че е същият, както преди тя да се завърне в живота му. Нещо се беше променило. Съблазняването още беше неговата игра, но единствената жена, която искаше да съблазни, беше Фийби. Какво, за бога, беше направила тя с него?
— Какво те кара да мислиш, че ще искам да се върна към предишния си начин на живот? Защо смяташ, че една жена не ми е достатъчна? Прояви малко вяра в мене, Фийби. Не съм се отклонявал, откакто се събрахме, нали?
— Ти имаше мисия и аз бях целта ти, Рам. Щом задачата ти приключи, ще се отегчиш от мене. По-добре е по моя начин.
— Бъдещето ни заедно или липсата му зависи от тебе. — Последва дълго мълчание. Тогава Рам запита: — Готова ли си да ми кажеш каквото искам да знам?
По-готова не можеше да бъде, предположи Фийби.
— Много добре. Татко намерил амулета скрит в една ваза в неговия сандък още докато бил на борда на кораба, с който пътувал към Англия. Няма представа как се е озовал там и смятал да го предаде на съответните власти, след като слезе на суша.
— Продължавай — каза късо Рам.
— Татко искал да го опази в безопасност, затова го скрил под сапуна в легенчето си за бръснене. Намерих легенчето, но ти се намеси, преди да бях успяла да извадя амулета.
— Къде е сега легенчето?
— На една полица в кухнята.
— Благодаря ти, Фийби. Направи каквото трябва.
— Така ли? Не съм сигурна. Но съм сигурна, че не мога повече да се справям сама с това. Моля те, помогни ми, Рам.
— Това е всичко, което винаги съм искал да направя, любов моя.
Той вдигна брадичката й и я целуна, езикът му се пъхна надълбоко, за да улови сладостта й. После започна да я люби нежно, бавно, полека разпалвайки страстта й, докато тя не започна да се гърчи под него, отваряйки се жадно за устата и езика му. Тогава се отпусна отгоре й и ерекцията му навлезе дълбоко в нея, докарвайки и двама им с тласъците си до изпълнената с трепет кулминация.
— Заспивай, любов моя — изрече Рам, докато се отпускаше до нея, привличайки я плътно към себе си. — И се помъчи да не се тревожиш. Няма да позволя нещо лошо да се случи с баща ти.
Тя се молеше дано да е направила каквото трябва, когато сънят я призова.
Фийби се събуди късно на следващата сутрин, разочарована, че Рам го няма и неговата страна на леглото е студена. Аби влезе в спалнята след няколко минути. Постави на масичката подноса, който носеше, и дръпна завесите, за да пусне вътре слънчевата светлина.
— Чух ви да се размърдвате — обясни камериерката, докато се суетеше из стаята.
— Виждала ли си лорд Бракстън тази сутрин?
— Излезе рано от дома, милейди. Каза да ви оставя да спите, докато ви се спи.
— Бих искала да се изкъпя, Аби.
— Ще се погрижа за това, милейди — каза Аби и излезе.
Фийби похапна малко кифла и изпи една чаша чай, по-скоро разстроена, че Рам е излязъл без нея. Знаеше, без някой да й казва, че е отишъл в къщата на Маунт Стрийт за амулета, и се питаше защо не я е изчакал. Не и ли вярваше? Не беше ли постъпила както трябва?
Внезапно й хрумна нещо. Може би трябваше да поиска мнението на Дейвид, преди да разкрие на Рам къде се намира амулетът. Дейвид се тревожеше за баща й и заслужаваше да знае какво става. Докато внасяха и напълваха ваната, Фийби стигна до решение. Щом се изкъпе и облече, ще отиде при Дейвид и ще му каже какво е направила. Той нямаше де бъде доволен, но тя се чувстваше задължена да му каже за плана, който Рам и Филдинг бяха замислили, за да спасят баща й.
Тридесет минути по-късно тя слезе по стълбите. По някакво чудо не срещна никого, дори не видя и лакей.
Отвори вратата и тихо излезе навън. Побърза към портата, после по улицата и махна на първия файтон, който видя. След като хвърли бърз поглед зад себе си, за да се увери, че не я следят, каза на кочияша накъде да кара и се облегна на избелелите възглавници.
За свой късмет намери Дейвид да закусва в общото помещение на „Перка и перо“. Той стана, когато я видя, и на лицето му се изписа смаяно изражение.
— Фийби! Какво правиш тук? — Погледна зад нея. — Сама ли си?
