Рам се върна в къщата си. В мига, когато влезе в преддверието и поздрави Портър, почувства напрежението около него и разбра, че нещо не е наред. Радостното му настроение се превърна в тревога, когато видя, че Портър изглежда много разстроен.
Първите думи, които му хрумнаха, бяха:
— Къде е Фийби?
Портър се прокашля.
— Аз съм виновен, милорд. Не знам как лейди Бракстън е излязла, без никой да я види. Аби съобщи, че я няма, към средата на сутринта. Никой не знае от колко време е липсвала, преди отсъствието й да бъде забелязано.
— По дяволите! — изсъска Рам.
— Пратих няколко лакеи да я търсят — добави Портър, — но не я откриха. Съжалявам, милорд. Изглежда, лейди Бракстън има тенденция да изчезва, когато пожелае.
Хлад скова сърцето на Рам. Къде, по дяволите, е отишла този път Фийби? Пак ли е била отвлечена? Защо е излязла от къщата, преди той да беше уредил да бъде защитена? Знаеше как трябва да се осъществи планът, но нарочно се беше изложила на опасност, преди всичките охранители да бъдат поставени по местата си. Какво, по дяволите, ставаше тук?
— Има и още нещо — каза Портър. Брадичката му трепереше, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче. — Ето това дойде преди малко.
Рам погледна сгънатото листче, което Портър му протегна, и направи крачка назад. Не искаше да го вземе, знаеше, без никой да му казва, че вестта е лоша. Ръцете му трепереха, когато взе бележката от Портър. Прочете я веднъж, изригна низ от ругатни, после я прочете още веднъж.
— Кой го донесе?
— Едно улично хлапе, милорд — отвърна Портър. — В кухнята е, пълни си корема. Помислих, че може да искате да го поразпитате.
— Много добре си направил — изрече Рам, отправяйки се към кухнята.
Намери момчето да тъпче плодова пита в устата си и да я полива с мляко. То го видя, разбра, че пред него стои благородник, и скочи на крака.
— Ти си момчето, което е донесло бележката — каза Рам.
Момчето избърса уста с ръкава си и кимна.
— Да милорд. Благодаря за храната. — Пристъпи към вратата. — Най-добре да си тръгвам.
— Още не, момче. Кой ти даде бележката? Можеш ли да опишеш мъжа, който ти е платил, за да я донесеш?
— Да, милорд. Беше кръчмарят от „Перка и перо“. Даде ми един шилинг да го донеса тук, наистина.
— Дай му още един шилинги го изпрати — каза Рам, отминавайки Портър, който стоеше на вратата.
— Мога ли да ви помогна, милорд? — извика след него Портър.
Не получи отговор.
Рам взе стъпалата две по две, влезе в спалнята си и затръшна вратата зад себе си. Буквално трепереше, отпускайки се на един стол, и прочете отново бележката. Думите бяха кратки и по същество — Фийби беше взета за заложничка. Ако искаше да я види жива, трябваше да задържи амулета извън обсега на правителството и да чака по-нататъшни заповеди. Бележката не беше подписана, но Рам беше абсолютно сигурен, че идва от Дейвид Филипс, за когото знаеше, че живее в „Перка и перо“.
Дългът се бореше със страха му за Фийби. Как да даде амулета на Филдинг, когато това може да струва живота на Фийби? Сега разбра как се е чувствала тя, когато е научила, че амулетът е необходим, за да запази живота на баща й.
По дяволите дългът, реши той. Щеше да използва амулета както сметне за удобно, и то за да спаси живота на Фийби.
Стегнал лице в строги линии, Рам изтича надолу по стъпалата и поръча да доведат коня му, разхождайки се нетърпеливо, докато чакаше коняря. Възседна го мълниеносно и отпраши по улицата.
Когато стигна до „Перка и перо“, хвърли юздите на едно момче, което се мотаеше наблизо, и влезе вътре. Кръчмарят побърза да го поздрави.
— Какво мога да направя за вас, милорд? Имам прилично бренди, може би ще желаете една чаша.
Рам отвори кесията си, извади една златна крона и я показа на кръчмаря.
— Всичко, което искам, е информация, добри ми човече. Една дама била ли е тук по-рано днес с Дейвид Филипс?
Кръчмарят се втренчи в златната монета и облиза устни.
— Не съм я видял да влиза, обаче я видях да излиза с господин Филипс.
— Тя… колебаеше ли се? Изглеждаше ли, че насила тръгва с него?
— О, не, милорд, видя ми се, че съвсем доброволно тръгва с него. Дори изчака господин Филипс да се разбере с мене, за да доставя едно известие.
Рам не искаше да повярва на чутото. Ако повярваше, значи Фийби и Филипс са замесени в кражбата на амулета.
Не, отказваше да го повярва. Тя му беше казала къде да намери амулета, нали? Нещо не се връзваше. Но какво друго да си помисли?
Не, още отказваше да повярва, че е направила това. По някакъв начин Филипс я е измамил. Трябваше да вярва в това, иначе щеше да полудее.
— Благодаря — каза той, пускайки монетата в дланта на кръчмаря. — Още нещо. Ще бъдете ли така любезен да ми съобщите, когато господин Филипс се върне? Насочете куриера към лорд Бракстън. Къщата ми е на Парк Лейн. Номер двадесет и четири.
— Не искам неприятности, милорд.
— Дамата е моята съпруга. Ще има повече неприятности, отколкото можете да си представите, ако не направите това, което ви казвам — изрече Рам с глас, в който внезапно се прокрадна ледена нотка.
Промяната в тона на гласа му сигурно убеди мъжа, защото той побърза да го увери, че ще прати куриер в мига, когато господин Филипс се върне в квартирата си.
Рам се върна у дома; обезсърчи се, когато разбра, че не е идвало никакво друго съобщение от Филипс. Знаеше, че трябва да докладва на Филдинг, знаеше и че висшестоящите ще искат да върне амулета. Ако го задържеше, за да преговаря за живота на Фийби, можеше да бъде обвинен в измяна. Дилемата му беше разрешена от простата логика. Имаше нужда от помощта на Филдинг, за да спаси Фийби.
15
Кратко отклонение отведе Рам в щаба на полицаите. Въведоха го незабавно в канцеларията на директора.
— Искам да наема най-добрите ви разследвачи — каза Рам без никакви предисловия.
— Ейкърс и Слотър казаха, че сте ги освободили. Случило ли се е нещо друго, което да изисква нашите услуги?
— Да случи се — изрече мрачно Рам. — Съпругата ми беше отвлечена отново и искам да намеря виновника. Разходите нямат значение. Ще има премия за онзи, който донесе необходимата ми информация.
Рам описа Филипс и Фийби, пожелавайки си да беше разпитал Фийби за външността на Уотс и Бени.
— Ще пратя хора да претърсват града, милорд — увери го директорът. — Къде да ви съобщаваме какво сме открили?
— В дома ми. Имам да се отбия на още едно място, но няма да отнеме много време.
Сбогува се с директора. Не знаеше дали наемането на полицаите ще даде някакви резултати, но беше отчаян. Предполагаше, че Филипс ще бъде разпознат в някоя кръчма, хан или пивница в близост до мястото, където държи затворени Фийби и баща й. Похитителите на Фийби трябваше да купуват храна някъде, и то най-вероятно от хан или кръчма. Нямаше представа дали Филипс ходи да купува, или някой от наемниците му, но се молеше Филипс го е правил поне веднъж.
Лорд Филдинг бе силно развълнуван, когато Рам пристигна.
