— Тъкмо щях да пратя да те викат, Бракстън — каза той.
— Какво се е случило?
— Висш египетски чиновник пристигна днес. Корабът му пристанал рано тази сутрин. Отишъл при краля и поискал амулетът да бъде върнат веднага. Кралят е вбесен. Ще настане истински ад, ако не намерим скоро този амулет.
Ръката на Рам се пъхна в джоба му, където амулетът лежеше в безопасност. Притежаваше средството, с което да сложи край на дискусията още сега и да възстанови доброто име на страната, но като рискува живота на Фийби. Твърде много беше да се иска това от него.
— Какво не е наред, Бракстън? — запита Филдинг. — Изглеждаш… странно. Какво става?
— Фийби беше отвлечена — изрече Рам.
— Пак ли? С каква цел?
Рам прехвърли мигновено шансовете. Можеше да му каже, че е взел амулета, а можеше и да излъже. Реши временно да заобиколи проблема.
— Наех полицаите да търсят информация в града. Щом разбера къде държат Фийби и баща и, може да ми трябва помощта ви. Ще ви държа в течение.
Филдинг се вгледа в лицето му с внимателно изражение.
— Какво не ми казваш, Бракстън. Защо съпругата ти е била повторно отвлечена? Как да ангажирам хора, щом криеш нещо от мене?
— По дяволите, Филдинг! Не разбираш ли? Отказвам да изложа на риск живота на Фийби.
— Разбирам повече, отколкото си мислиш — отвърна Филдинг. — Взел си амулета, нали? Личните чувства нямат място тук. Имаше да осъществиш една мисия. Съжалявам, че чувствата ти са замесени, но може да има само един резултат. — Той протегна ръка. — Искам амулета, Бракстън. Трябва ли да казвам още нещо?
Устата на Рам се стегна.
— Искаш от мене да изоставя съпругата си, но не мога да го направя.
— Прие да изпълниш мисията — изтъкна Филдинг. — Никога досега не си се отклонявал от дълга си и не си компрометирал честта си, и не очаквам да започнеш да постъпваш така сега.
— Ти си твърд човек, Филдинг.
— В моята работа се налага. Имаш ли представа кой е откраднал амулета и е отвлякъл съпругата ти и тъста ти?
— Да, имам. Дейвид Филипс, асистентът на сър Андрю.
Раменете на Рам се отпуснаха, когато се вгледа в неумолимото лице на Филдинг. Разбра какво трябва да направи, но още се колебаеше. Мъжът срещу него обаче нямаше да отстъпи. Беше дал съвсем ясно да се разбере, че Рам ще бъде обвинен, ако не се подчини, и по един или друг начин Филдинг щеше да получи амулета.
Да му даде амулета беше най-трудното, което някога беше правил. С огромна неохота го извади от джоба си.
— Виждал съм те в действие, Бракстън, и съм уверен, че ще успееш да намериш съпругата си — каза Филдинг, изтръгвайки го от вцепенението му.
Подчинявайки се на неизбежното, Рам сложи амулета в ръката му. Филдинг веднага разви пакета и очите му се разшириха при вида на безценното украшение.
— Господи, какво удивително творение. Безценно, наистина безценно. Знаех си, че мога да разчитам на тебе, Бракстън. Осведоми ме за исканията на Филипс веднага щом научиш нещо, и ще поставя най-добрите си хора на твое разположение.
— Ще ти кажа, ако и когато имам нужда от помощ — изрече Рам. — Не прави нищо, докато не получиш известие от мене. Ако много хора работят по случая, това може да застраши живота на Фийби.
— Много добре, щом така искаш. Направи каквото беше редно, Бракстън — каза Филдинг, когато Рам се запъти към вратата.
— Направих редното, но това не помага на Фийби — измърмори той под нос, докато излизаше от стаята.
Върна се у дома, надявайки се, че ще е дошло известие от похитителите на Фийби. Портър го посрещна пред вратата.
— Има ли съобщение за мене? — запита Рам.
— Още не, милорд — отвърна Портър. — Но лорд Уестмор ви очаква в кабинета.
— Колко присъщо на Уестмор да идва, когато най-много имам нужда от него — изрече Рам, влизайки с жива крачка в кабинета.
Люк стана, за да го приветства.
— Изглеждаш така, сякаш си загубил най-добрия си приятел. Приемам го като сигнал, че разследването ти не върви гладко.
— Нищо не върви гладко.
— Амулетът още ли липсва?
— Амулетът е там, където му е мястото, но съпругата ми пак я няма.
— Намерил си го?
— Да и го отнесох на Филдинг. Този проклет амулет е единствената разменна монета, която имах, и аз се отказах от него — изстена той. — Сега нямам нищо, с което да се пазаря за освобождаването на Фийби.
— Какво ще правиш?
— Полицаите претърсват града в момента, а Филдинг обеща помощ, ако ми се наложи. Чакам да получа известие от Филипс. Вероятно ще ми съобщи къде ще се състои размяната.
— Но нямаш амулета — изтъкна Люк.
— Надявам се Филипс да не го знае. Фийби може да му е казала, че съм го взел, но той не знае, че съм го дал на Филдинг.
На вратата се почука секунди преди да бъде отворена.
— Милорд, имате посетител — съобщи Портър.
Един по-скоро дребен човек с незабележителна външност мина покрай иконома. Беше Слотър.
— Имаме информация за мъжа, когото описахте, милорд — каза той.
— Слава богу! Казвай, човече. Разбрахте ли къде държат съпругата ми?
— Не точно, но набелязахме едно място в Ийст Енд близо до пристанището. Мъж, отговарящ на описанието на Филипс, е купил храна днес в „Копито и рог“. Близо е до пристанището.
— Добра работа — възкликна въодушевено Рам. — Поне имаме откъде да започнем. Да тръгваме.
— Идвам с тебе — каза Люк.
Рам извади един пистолет от чекмеджето на бюрото си. С мрачно изражение го зареди и запъна спусъка. После го сложи в джоба си и кимна на Люк.
— Готов съм.
— Каретата ми е навън.
Портър ги пресрещна пред вратата.
— Току-що дойде съобщение за вас, милорд.
Ръката на Рам трепереше, когато взе сгънатото листче от пръстите на Портър.
— От Филипс ли е? — запита Люк.
— Скоро ще разбера.
Разгъна бележката и бързо прочете съдържанието й.
— Трябва да отида на алеята Ротън Роу в Хайд Парк точно в десет часа утре сутринта. Някой ще се свърже с мене и трябва да му предам амулета.
— Ами лейди Бракстън и баща й? Нищо ли не се споменава за тях?
— Според бележката ще бъдат освободени, след като амулетът бъде предаден. — Той подметна бележката през стаята. — По дяволите, сякаш вярвам на Филипс, че ще направи каквото е казал! Хайде. Нямаме много време.
Фийби ровичкаше из храната, която Дейвид беше донесъл, събирайки я с вилицата на непривлекателно