— Аз… помислих, че си излязъл.
Ник я изгледа ядосано.
— Конят ми загуби подкова и трябваше да се върна. Ще отговориш ли на въпроса ми?
— Исках да набера горски плодове.
— Така ми каза и лейтенант Дил. Нарочно си го излъгала. Знаеш много добре, че не съм ти давал разрешение да ходиш сама в гората.
Еме не трепна, въпреки че долови надигащия се у него гняв.
— Помислих, че един пай ще ни дойде много добре тази вечер.
Ник хвана ръката й и силно я разтърси.
— Остави пая, Еме, не знаеш ли колко е опасно да се движиш сама из гората? Наоколо скитат дезертьори и мародери, които на бърза ръка могат да се разправят с тебе. — Зелените му очи изведнъж се присвиха подозрително и той запита: — Какво всъщност правиш тук?
Огледа се предпазливо наоколо и ръката му се стрелна към оръжието.
Еме се изчерви и с уплаха в погледа проследи накъде гледаше Ник. Горещо се замоли Гар вече да се е отдалечил достатъчно.
— Казах ти, събирах горски плодове. Пусни ме!
Той я пусна така рязко, че тя тупна на колене.
— Къде са плодовете? Въпросът му я стресна.
— Си… сигурно съм ги забравила.
— Тръгнала си в гората специално за плодове и си ги забравила?
Той я изгледа подозрително.
— Сигурно съм се разсеяла и съм си тръгнала без тях. Ще ида сега да ги взема.
— Не и без мене.
Той хвана китката й и я дръпна към гората, влачейки я покрай дървета и храсти, докато не стигнаха полянката с плодовете. Кошницата лежеше на земята, преливаща от сочни боровинки.
— Нали ти казах! — изписка триумфално Еме.
— Да, каза ми — повтори бавно Ник. Бляскавите му зелени очи като че ли проникваха до самата й сърцевина, обвиняващи, заплашителни… — Извини ме, че не ти повярвах.
Еме се изправи в целия си ръст от пет фуга и три инча.
— Сега може ли да си вървя? Трябва да започна да правя пая, ако искам да стане за довечера.
Последва напрегнато, неловко мълчание, когато двамата се втренчиха един в друг, взаимно предизвиквайки се кой ще направи първото движение.
Самообладанието на Ник се пречупи първо. Той нарочно се бе държал настрани от Еме в последните седмици, помнейки колко го мрази тя. Но не минаваше и минута, без да осъзнава ясно присъствието й и леденото й презрение. Беше забелязал разликата, която три обилни хранения на ден бяха предизвикали в тънкото й тяло, и беше благодарен, че дойде тук точно в онзи момент. Красивото й лице беше смекчило израза си. Закърпената рокля вече не висеше на раменете й като на закачалка. Сега тя предизвикателно подчертаваше извивките й. От нея се излъчваше някакво крехко сияние, каквото не беше виждал у друга жена.
Тя беше невероятно еротична. Миглите й бяха гъсти и с цвят на тъмно злато. Ярката й физиономия излъчваше почти осезаема чувственост. Болезнената жажда, която се раждаше у него всеки път, щом я зърнеше, изведнъж избухна и той рязко я обърна към себе си. Очите му потъмняха, той изпусна дълга стенеща въздишка и я дръпна още по-близо. Еме усети как меките й гърди се опират в твърдата като скала гръд на Ник. Той се отдаде на властта на дяволите, които го обсебваха, и я целуна. Независимо дали това му харесваше, Еме се превръщаше в истинска мания за него.
Тя беше обречена. Почувства се хваната в капан. Искаше да избяга от успокояващата близост на огромното му тяло, от смущаващата летаргия, която превръщаше краката й в дървени трупчета. Защо Ник Дръмънд й действаше по този начин, запита се тя оскърбено. Защо споменът за Бо избледняваше от ума й, сякаш никога не беше съществувал мигът, когато този мъж я беше държал в прегръдките си?
Устните му бяха твърди, горещи, невероятно властни, оскърбително… изкушаващи. Прекалено изкушаващи, когато ръцете й като че ли се сдобиха със собствена воля и се вдигнаха, за да се обвият около врата му. Тя се топеше в неговата топлина, във вкуса му, във възхитителния му мъжки аромат. Нерешителната реакция на Еме изтръгна стон от устните на Ник. Когато прекъсна целувката, на неустоимото му лице се настани една дяволска усмивка.
— Казах ти да не ме докосваш! — извика разгорещено Еме.
— Да не искаш да ми кажеш, че не ти харесва?
— Мразя това. Мразя те!
— Погледни ме, Еме. — Когато тя се дръпна, той хвана брадичката й с палеца и показалеца си и вдигна главата й, принуждавайки я да го погледне в очите. Двамата се гледаха в очите, без да дишат, не желаейки да отстъпят нито инч, преди Ник да изрече: — Ти си лъжкиня, скъпа. Не знаеш ли, че очите са прозорците на душата? А твоите, красива моя госпожо Тревър, са по-изразителни от много други. Искаш ме, скъпа, точно толкова, колкото и аз те искам. Защо се бориш с мене? Съпругът ти отдавна е мъртъв. Нищо не ни спира да задоволим взаимната си жажда, която изпитваме един към друг.
Тя го изгледа презрително. Спомени, които отказваха да умрат, лежаха като камъни посред река в паметта й, водейки я към един неоспорим факт. Ник Дръмънд беше взел девствеността й и дори не беше го осъзнал. Вероятно и нямаше да го интересува, дори да го знаеше. Тя можеше да му прости това, че е янки, да му прости, задето бе отнел девствеността й, без да се замисли, и й беше дал Бранд, но не и това, че я смяташе за курва.
— Вие сте непоносим, капитан Дръмънд! — Онези часове на невероятна страст, които й беше дал, не съществуваха, повтаряше си твърдо тя. Те бяха видения от един сън, който нямаше място в действителността, защото беше свършил преди много години. — Не искам да имам нищо общо с тебе.
— Излъжи ме за друго нещо — каза той, полагайки я нежно върху леглото от сухи листа, засипали земята. Твърдите му устни заглушиха яростния й протест. Тя усети ветреца да охлажда разгорещената й плът и разбра, че той е вдигнал роклята й до кръста. Внезапно цялата й борбеност се оттече от нея. Тя се беше уморила да се бори с него.
— Много добре, капитан Дръмънд — изрече Еме, мъчейки се да си поеме дъх, — хайде, направи най- лошото, на което си способен, вземи ме насила. Виждам, че няма да се успокоиш, докато не получиш това, което преследваш още откакто влезе пак в живота ми. Но не очаквай да ми бъде приятно.
Тя нарочно разтвори крака, предлагайки му свободен достъп до онова, за което той копнеше по- отдавна, отколкото би бил склонен да си признае.
Ник изригна неочаквано проклятие и се отпусна назад на пети. Макар че Еме го изкушаваше, той се поколеба. Да я изнасили? Това го отвращаваше — той ненавиждаше бруталните мъже, които искаха насила да получават нежност от жените. Първия път, когато беше взел Еме, не я беше изнасилил, затова не можеше да разбере защо тя мисли, че сега иска да я изнасили. Искаше да се люби с нея, да й даде онова удоволствие, което тя заслужаваше. Беше толкова сигурен в способността си да я накара да го желае, че едва не пренебрегна думите й. Но погледът в очите й изцеди целия огън от тялото му. Той се изправи и й обърна гръб, докато оправяше дрехите си.
Думите му, отправени към нея, бяха като жесток удар с камшик.
— Събери си краката, приличаш на курва.
Еме премига невярващо.
— На курва! Така винаги си мислил за мене, нали? Нищо чудно, че те мразя.
— Връщай се в къщата — заповяда грубо Ник. Избягваше да я погледне. — Аз ще донеса кошницата.
Когато тя се забави да изпълни нареждането му, той изкрещя:
— Чу ме, махай се оттук, преди да съм си променил намеренията!
Еме се отдалечи тичешком.
Дишайки накъсано, Ник облегна глава на ствола на едно дърво и го заудря с юмруци, докато ръцете му не се разкървавиха. Какво му беше станало тази сутрин, запита се мрачно. Какво го беше накарало да й се нахвърли по този начин. Защо омразата й пронизваше сърцето му като кама? Защо имаше чувството, че ако
