Страст и омраза

— Какво правиш тук, дете? На капитана хич няма да му хареса, ако те хване да му бъркаш в работите.

— Н-не… нямах намерение… искам да кажа, не е твоя работа, Савана.

Еме се обърна рязко и излетя от стаята.

4

…голям. Беше толкова голям, че тя се уплаши, че ще я разкъса на две. Сигурно беше издала страха си, защото той й прошепна, че няма да я нарани, обеща й наслади, далеч надхвърлящи всичко изпитано с други любовници, каза й колко обожава начина, по който тя му реагира. Усети как я изгаря бяла светкавица, когато той пое зърното й в устата си. Тя се изви към него, той започна да го смуче.

Горещ възел натежа в долната част на корема й и тя извика. Той пое другата гърда, докато ръката му се плъзгаше надолу между бедрата й. Тя се опита да стисне крака, но той не й позволи. Тя изпусна още един треперещ стон. Голата му плът срещу нейната беше гореща… толкова гореща. Той я възпламеняваше със страстта си, разпалвайки и своята. Пръстите му започнаха да търкат възелчето, скрито между нежните гънки на розовата й плът, докато тя не се овлажни цялата. Пръстът му бавно се пъхна в нея и тя раздвижи хълбоците си в отговор.

Еме се стресна и подскочи в леглото. Цялата беше плувнала в пот, от въртенето нощницата й се беше вдигнала до кръста. Пленена от същия еротичен сън, който не й даваше мира денем и нощем, откакто Ник Дръмънд беше влязъл в живота й, тя отчаяно бухна възглавницата. Защо, запита се в пристъп на ярост. Защо трябваше отново да преживява часовете в леглото му, сякаш всичко това беше станало едва вчера? Защо всяка разтърсваща подробност изскачаше след всичките тези години, за да я преследва? Тялото й още тръпнеше, сякаш ръцете и устата му наистина я бяха завладели.

Преди пет години просто беше платила дълга на честта, опитваше се да се самоубеди Еме. Ник знаеше какво иска от нея още преди онова съдбоносно теглене на картите. Съвършено ясно беше изразил искането си. И тя беше приела това предизвикателство, отлично съзнавайки какво се очаква от нея, ако загуби. Но беше толкова уверена, че ще спечели, така абсолютно уверена, че се смая, когато Ник изтегли по-високата карта. Това, което последва, беше като някакъв сън. После негодникът си беше тръгнал, оставяйки я да се чувства като най-долна курва… беше си отишъл, оставяйки своето дете в корема й.

Сега той беше тук, във „Високите дъбове“, дразнейки я с присъствието си, давайки съвсем ясно да се разбере, че я желае, подлудявайки я с подигравателната си усмивка и с целувките си. А тя беше обещала да го шпионира. Имаше още съвсем малко време, преди да се срещне с Гарсън Пиндър, а още не беше намерила възможност да прочете съобщенията, които идваха за Ник. Савана я наблюдаваше с орлово око, страхувайки се, че може да се забърка в сериозни неприятности с янкито, ако бъде хваната в стаята на Ник да рови в нещата му. Еме не й беше казала нищо за срещата си с Гар, смятайки, че колкото по-малко знае старата прислужница за неговото идване, толкова по-добре ще е и за двете.

Може би днес щеше да има шанс, помисли Еме, обръщайки се по корем. Още беше много рано за ставане, но на нея вече не й се спеше. Трябваше някак да влезе в стаята на Ник, без да я видят, и да намери информацията, необходима на Гар.

Ник се беше събудил рано. Прекалено рано, за да започне деня си, но със сигурност не толкова, че да се плъзне в полусъзнателния свят, където действителността и сънят си даваха среща.

Толкова искаше да бъде в нея, че чак го болеше. Пръстът му се пъхна в нея. Беше гореща… толкова гореща. И мокра. Повече от готова за него. Каза й колко харесва начина, по който му реагира, колко отчаяно иска да се зарови в нея така, както пръстите му го правеха. Колко силно иска да я почувства как се стяга около него, когато достигне апогея си. Искаше тя да забрави другите си любовници, докато е в неговите прегръдки. После се вмъкна в нея, разтегна я, запълни я. Тя замря и изстена, а той не преставаше да навлиза още по-навътре. Тя беше стегната, толкова стегната, че той загуби контрол над сетивата си, така изгарян от страстта, че не искаше нищо друго освен да я гали, докато и двамата стигнат кулминацията си.

Ник изстена, преживявайки отново този изключителен момент, сякаш се случваше сега. Беше поразен от пламъка й, от това, колко невероятно стегната беше ножницата й. Спомни си, че й беше казал, че е стегната като девственица, и се беше засмял на това абсурдно предположение. После беше навлязъл рязко навътре, стигайки до самия край.

И с това си беше спечелил неумиращата омраза на Еме.

Но ако трябваше отново да преживее всичко това, знаеше, че няма да направи нищо по-различно. Единственото, което би искал да промени, беше обстоятелството, че замина и позволи на Борегар Тревър да влезе в живота й. Трябваше да хване друг влак за Чикаго и да остане достатъчно дълго, за да разбере къде може да я намери, когато се върне. Ако беше направил така, Бранд щеше да е негов син. Изведнъж очите му се присвиха замислено. Същото нелепо предположение, което му беше дошло на ум, когато го видя за първи път. Детето наистина ли беше син на Борегар Тревър?

Понеже Ник и Еме се бяха събудили рано, двамата излязоха от стаите си почти едновременно и случайно се срещнаха в горния край на стълбището. Еме само кимна, изчервявайки се от спомена за съня, който я беше събудил още призори. Ник се усмихна с непобедимо очарователната си усмивка. Зелените му очи светеха, като че ли знаеше някаква огромна тайна. На Еме й се дощя да го цапне.

— Добро утро, госпожо Тревър — каза той леко подигравателно. — Надявам се да сте спали добре.

— Чудесно, благодаря — отвърна Еме с леден тон.

За нищо на света нямаше да му каже, че го е сънувала. Започнаха да слизат по стълбите един до друг.

— Доста рано сте станали днес.

— И аз мога да кажа същото за вас — отвърна Еме. — Ще ходите ли днес да патрулирате?

— Всъщност да. Да се надявам ли, че ще ви липсвам?

— Едва ли — изсумтя Еме. — Само се питах дали ще се върнете навреме за вечеря.

Той й отправи пронизителен поглед. Еме се опита да не трепне, когато дяволските му очи сякаш проникнаха до най-съкровените й мисли.

— Може би ще се върна чак по тъмно. Не отлагайте вечерята заради мене. Всъщност с мене тръгва цялото отделение, с изключение на няколко войници, които ще останат тук да пазят.

Той я наблюдаваше как ще реагира и не се разочарова, когато зърна едва доловимия проблясък в очите й. Нямаше представа какво означава, освен че може би тя се радваше, че ще се отърве от него поне за известно време.

— Капитан Дръмънд.

Еме и Ник се обърнаха, когато Бранд заслиза към тях с подскоци по стълбите. Еме премига смутено, когато Ник отвори ръце и Бранд се хвърли към него, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Ник качи момчето на раменете си и заподскача надолу. Свали го чак щом стигнаха трапезарията. Настани го на един стол и с такъв нежен жест разроши косата му, че Еме изтръпна. В следващия миг Савана влезе с чиния яйца от кокошките, които янките бяха намерили отнякъде и бяха донесли във „Високите дъбове“. Сложи ги пред Ник с усмивка.

— Надявам се, че сте гладен, капитане.

— Винаги съм гладен за твоите яденета, Савана — пошегува се Ник.

— И аз — изчурулика Бранд.

И погледна очаквателно към майка си, с надежда и тя да се присъедини към похвалите.

Но Еме беше толкова разсеяна, че почти нищо не чу. В ума й се въртеше само една мисъл — как да отиде в стаята на Ник и да намери сведенията, необходими на Гар. За щастие Ник щеше да отсъства целия ден и това й даваше така желаната възможност. Докато мъжете се хранеха, тя само побутваше храната в чинията си. Влезе лейтенант Дил и разговорът стана делови. Еме се заслуша внимателно, но не чу нищо съществено, докато двамата обсъждаха задачите си за деня.

— Излизаш ли? — запита загрижено Бранд.

— Ще се върна — увери го Ник.