Гар й беше казал да запомни съдържанието им. Еме си пое дъх и зачете неравните редове. Дати и места прескачаха пред очите й, всяко сведение обозначаваше мишена на предстоящо нападение. Еме веднага разбра, че това, което държи в ръцете си, наистина е съществено важно за Конфедерацията. Тези атаки можеха да бъдат отблъснати, ако сведенията попаднеха у когото трябва. Но тя инстинктивно осъзна, че никога не би могла да запомни всички дати и места за толкова кратко време. Умът й заработи трескаво. Тя измъкна хартия и мастило и бързо записа най-важните неща. Когато свърши, внимателно сгъна листа и го пъхна в джоба си. После върна документите в папката и я остави обратно там, откъдето я беше взела.
Точно се бе отдръпнала от сандъчето, когато вратата се отвори и Ник влезе. Свали колана с пистолета и едва тогава я видя. Тя стоеше като статуя, с пребеляло лице, широко отворени, изплашени очи. Стояха втренчени един в друг дълги, невероятно напрегнати минути. Като видя как пребледнялата й ръка се вдигна към гърдите, Ник се изтръгна от вцепенението си.
— Господи, Еме, така ме стресна! Какво, по дяволите, правиш тук?
— Аз… тоест… аз…
Какво можеше да каже? Че шпионира? Че чете съобщенията за него, за да занесе информацията на конфедератите? Какво щеше да направи той с нея? Да я прати в затвора? Какво щеше да стане с Бранд и Савана, ако тя свършеше в някой северняшки затвор? Много жени бяха арестувани за шпионаж и янките нямаше да се поколебаят да я пъхнат в затвора заради престъплението й… може би дори да я обесят.
— Хайде, казвай, Еме. Какво, за бога, правиш тук? Освен ако…
Погледна я с присвити очи, явно заинтригуван, че я намира в стаята си. За миг допусна, че може би го шпионира. Надяваше се…
Думите на Гар зазвучаха в ушите й. Тя се ужасяваше от мисълта да спи с врага, за да го шпионира. Но затворът не я привличаше, а Бранд и Савана имаха нужда от нея. Инстинктивно усети, че Ник е съвестен войник, който се отнася сериозно към задълженията си. Ако я хванеше да го шпионира, нямаше да й се размине. Беше задължен да я предаде на по-висша инстанция, която да я съди. Мислите така я бяха обзели, че тя не забелязваше присъствието на Ник, докато топлината на дъха му не докосна бузата й.
— Чакам, Еме. Какво правиш в стаята ми?
Думите му бяха тихи, овладени — така се надяваше — и тя усети нежеланието му да повярва, че е способна да го шпионира. В този момент се мразеше почти толкова, колкото мразеше и него.
Устата й пресъхна. Тя облиза устни. Ник се загледа във върха на розовия й език, когато той се подаде навън, и самообладанието му започна да се изпарява. Тя не знаеше ли какво му причинява?
Думите й бяха толкова тихи, че той трябваше да се наведе, за да я чуе.
— Дойдох, защото исках… да бъда с тебе. Чаках те да се върнеш от мисията.
— Какво? Извини ме, ако не ти вярвам. — Боже господи, колко искаше да й повярва. — До този момент имах ясното впечатление, че не можеш да понасяш да стоиш в една стая с мене. Да се надявам ли, че си променила мнението си за една нощ? Защо така внезапно?
— Защо трябваше да е толкова трудно?
— Аз… аз съм вдовица.
— Това ми е добре известно.
— Не е редно да… да искам толкова скоро друг мъж.
— Разбрах, че съпругът ти е умрял преди близо две години. — Тя кимна. — Сега изведнъж искаш да бъдеш насаме с мене. Да не би съвестта внезапно да те е изоставила?
— По дяволите, защо задаваш въпроси за мотивите ми? Не е ли достатъчно, че съм тук? Но виждам, че съм сгрешила, веднага ще си тръгна. — Нямайки търпение да се измъкне, тя се опита да мине покрай него.
— Не толкова бързо, скъпа. — Той я хвана за ръката и я накара да се обърне към него. — Дойде тук, за да бъдеш насаме с мене, а аз никога не съм отказвал на красива жена.
— Промених си намеренията. Идването ми тук беше грешка. Не искам да предавам паметта на Бо.
Ник замря.
— Толкова много ли го обичаше?
Мисълта, че друг мъж е обичал Еме и й е дал дете, го накара да побеснее.
Гъста червенина плъпна по лицето на Еме. Да обича Бо? Беше много привързана към него, много му беше благодарна, но любовта беше чувство, което никога не беше изпитвала към него. Бяха женени толкова малко време, преди да започне войната, а после той замина и падна убит. Но тя никога нямаше да го забрави заради безусловната любов, която беше дал на нея и на Бранд.
— Бо беше прекрасен човек.
— Не те питах за това.
— Омъжих се за него, нали?
— Да — изрече меко Ник, — омъжи се за Борегар Тревър. И роди син от него. Но обичаше ли го?
Никога ли нямаше да остане доволен?
— Да. По дяволите, обичах Бо. Това отговаря ли на въпроса ти?
Очите му я предизвикваха.
— Може някога да си го обичала, но, по дяволите, Еме, щом си в тази стая с мене, няма да мислиш за друг, само за мене. Кълна се, че ще те накарам да го забравиш. Когато си с мене, ще се погрижа да не мислиш за нищо освен за това, което ще те накарам да чувстваш. Ще те любя, Еме Тревър, и то така, че това, което сте правили със съпруга ти в леглото, ще ти се стори детска игра.
Стресната от откровено сексуалния му език, Еме ахна. Не беше планирала този сблъсък, когато влезе в стаята му. Той не трябваше да бъде тук. Но тя не можеше да отрече факта, че думите му й повлияха невероятно силно. Прилив на страстна жажда връхлетя цялото й същество, когато зелените му очи се спряха на устните й. Щеше да я целуне, тя го знаеше, и само внезапна смърт би могла да го спре да не се наведе към примамката на устните й. Устата му бълваше жив огън и страст, изискваща, настоятелна, все поглъщаща. Тя изхленчи в напразен протест, когато той я вдигна на ръце и я положи на леглото.
Усети отново влажната топлина на целувките му, търсейки нейните, когато той раздели устните й и вкуси сладостта на устата й. Тя се предаде на еротичния глад на целувката му, отстъпи пред неговата гореща, огнена, властна жажда. Усети как корсажът й се отхлабва, а след миг устните му докосваха гърдите и, засмукваха зърната, докато горещата му влажна уста не ги превърнеше в щръкнали, болящи пъпки. Изведнъж полата й се вдигна нагоре и Ник започна да гали оголената извивка на хълбоците й, седалището и вътрешната повърхност на бедрата, без да престава да смуче зърната й с все по-нарастваща настоятелност. Преливащи една над друга вълни от сладък огън разтърсваха тялото й, изпълвайки я с влагата на желанието.
После той я докосна. Докосна онези части от нея, където се криеше жаждата й. Започна да я гали, докато тя не се заизвива под еротичния ритъм на ръката му. Очите й се затвориха, нежни стонове излизаха накъсани от устата й, тя изви тяло, търсейки дръзките му ласки. В един от малкото съзнателни моменти разбра, че твърде много се наслаждава на всичко това, че не биваше толкова лесно да се поддава на съблазните му, и направи слаб опит да се изтръгне от него. Но Ник нямаше намерение да я пуска. Много дълго беше чакал този момент.
— Не се бори, скъпа! — прошепна той, дишайки накъсано. — Остави го да стане. Не можеш да си представиш колко дълго мечтах за този миг. За тебе.
Държеше я здраво, продължавайки сладкото мъчение. Пръстите му бяха магични, настоятелни, изтръгваха от тялото й усещания, за чието съществуване тя не бе и подозирала. Не можеше да възпре кулминацията. Тя дойде в големи, разтърсващи вълни на първично, нечувано блаженство, разбивайки се като разпенен прибой в скалите, за да я разтроши на хиляди миниатюрни парченца.
Светът все още се въртеше, когато Еме изплува обратно към действителността. Ник сваляше дрехите й.
— Хареса ли ти, скъпа? — Той се усмихна дяволито. — Това е само началото. Толкова дълго чаках този момент, че ми е трудно да повярвам, че сега си тук, в ръцете ми, в моето легло.
— Чакай! Спри! — Еме сграбчи корсажа и го придърпа на гърдите си. — Не исках това да се случи.
— Още нищо не се е случило, но със сигурност ще се случи. Не знаеш ли колко искам да съм вътре в
