тебе? Веднъж беше моя, Еме, отново ще те направя моя. Идването ти в стаята ми е чудо, което мислех, че никога няма да се случи. Дори няма да те питам как или защо си променила мнението си за мене. Просто ще благодаря на бога, че си го направила.
Еме изстена. Толкова добра актриса ли беше, че Ник не я заподозря, че го е шпионирала? И ако не искаше да свърши в затвора, трябваше да продължи играта.
— Но игра ли беше всъщност? Или и тя го искаше така силно, както и Ник? Нима тайно си беше мечтала още веднъж да вкуси любовта му?
Въпросът завилия като буря в ума й. Отговорът едва не я отнесе. Толкова често беше преживявала отново часовете, прекарани в леглото на Ник, с такива измъчващи подробности, че искаше отново да вкуси любовта му.
Господ да й е на помощ!
Плахо почукване на вратата стресна и двамата.
— Капитан Дръмънд, виждали ли сте Еме? Не съм виждала това дете, откакто слезе да бере праскови, и се тревожа за нея.
Гласът на Савана трептеше от притеснение.
— Савана! О, божичко!
Гласът на Еме трепна. Какво ли ще си помисли Савана за нея?
Ник се вгледа дълбоко в очите й и отговори:
— Еме е с мене, Савана, няма нужда да се притесняваш.
— Дяволите да те вземат, Ник Дръмънд! — изсъска Еме през стиснатите си зъби. — Беше ли необходимо?
— Няма смисъл да я лъжем, тя е достатъчно умна, за да си го помисли и сама.
От другата страна на вратата настъпи мълчание. Еме помисли, че Савана си е отишла, но после я чу да казва:
— Еме, миличка, тоя сладкиш няма да стане, ако не донесеш прасковите.
Трепването в гласа й беше достатъчно издайническо. Отдалечаващите се стъпки на Савана едва бяха заглъхнали, когато Еме се нахвърли върху Ник:
— Проклет янки такъв! Какво се опитваш да направиш с мене? Нищо чудно, че те мразя.
— Не можеш ли поне веднъж в живота си да бъдеш откровена? И двамата сме възрастни хора, правим каквото искаме, каквото ни диктува сърцето.
— Пусни ме! Чу Савана, има нужда от мене, да й помогна за вечерята.
— Ще се справи и сама. По дяволите, Еме, толкова те желая, че ако скоро не вляза в тебе, ще се пръсна. Дължиш ми го, скъпа.
— Моля те, пусни ме, Ник — заумилква се Еме. Той започна да сваля дрехите си.
— Чакай! Ако… ако толкова го искаш, не може ли да почака?
Накъсана въздишка се изтръгна от устните му.
— Много добре, Еме, по-късно. Ти ли ще дойдеш в стаята ми, или аз да дойда при тебе?
Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
— Аз… аз ще дойда в стаята ти, след като сложа Бранд да спи и след като лейтенант Дил се върне.
Той нерешително се отмести, за да я пусне да стане от леглото. После, без да обръща внимание на протестите й, й помогна да си оправи дрехите. Когато тя се накани да тръгне, Ник я хвана над лакътя.
— Ще те чакам, Еме. Не ме разочаровай. Искам те, скъпа. Може да не ми вярваш, но винаги съм те искал, дори преди да знаех коя си или къде да те търся. И ако си оставиш достатъчно време, за да размислиш, ще разбереш, че и ти ме искаш. Иначе сега нямаше да си тук.
После той я целуна, така страстно, с такава всеизгаряща жар, че главата й се замая. Тя се обърна и избяга от стаята, спирайки само за миг, за да вземе кошницата с праскови.
О, господи, помисли тя, хлипайки отчаяно. Какво беше направила? Да обича Ник Дръмънд — та това можеше да я унищожи.
5
Къщата беше тиха. Атмосфера на очакване виснеше във въздуха, когато Еме влезе в стаята си, след като беше сложила Бранд да спи. Трепна силно, като видя Ник да я чака, седнал спокойно на леглото, осветен от лампата.
Тази вечер тя реши да не слиза за вечеря, направи се, че я боли глава. Не само не можеше да понесе укорителните погледи на Савана, но присъствието на Ник също беше болезнено, като знаеше какво очаква той от нея тази нощ. Мисълта отново да му се отдаде й докарваше истинско главоболие. Но този път нямаше да изплаща дълг на честта и нямаше намерение да удържи на обещанието си. Първия път беше свършила в леглото на Ник Дръмънд, направи го, за да запази честта си, но този път нещата не бяха свързани с нейната чест. Дори напротив. Беше шпионирала, лъгала и съвсем сериозно възнамеряваше да не спази обещанието си да иде в стаята на Ник, след като всички в къщата заспят. Беше стигнала до сведенията, необходими на Гар, но изобщо не се чувстваше длъжна да легне с Ник Дръмънд.
Имаше намерение да се вмъкне в стаята си и да се заключи, но Ник много умно беше предвидил този й ход. Когато не я видя да се появява за вечеря, интуицията го предупреди, че тя смята да не спази обещанието си да дойде в стаята му, след като всички заспят. Затова той се промъкна в стаята й, докато тя се занимаваше с Бранд.
— Какво искаш? — ахна Еме, шокирана, когато откри Ник седнал на леглото й под светлината на лампата.
— Защо ме избягваш? Щеше ли да нарушиш дадената дума? — Еме енергично поклати глава в знак на отрицание. — Тогава ще те любя, скъпа — продължи той — и само смъртта или вражеско нападение ще е в състояние да ме спре. И ти това искаш, нали?
Тялото й крещеше „да“, докато умът й отхвърляше мисълта. Но колкото и да се опитваше, тя не можеше да освободи ума си от спомена за нощта, когато беше заченат Бранд. Заченат в страст, не в любов.
По-рано вечерта, докато чакаше Еме да дойде, Ник крачеше из стаята си като тигър в клетка. Гореше, тръпнеше, желаеше Еме така силно, че желанието му далеч надхвърляше обикновената страст. Още усещаше вкуса на целувките й, мускусния аромат на възбудата й, чувстваше тръпнещата й плът под пръстите си. Ако това, което изпитваше към Еме, не беше страст, тогава какво беше? За съжаление нейната ненавист към него не му позволяваше да изследва чувствата си към нея. Но тази вечер… тази вечер тя беше признала, че го иска, беше дошла в стаята му, за да бъде с него. Отначало той се отнесе скептично, после се замисли, а накрая му стана много приятно. Сега вече не можеше да чака. Като предположи, че Еме вече е приспала Бранд, влезе тихо в стаята й и седна да я чака.
— К-казах ти, че ще дойда в твоята стая — заекна Еме. — Ами ако Бранд се събуди и дойде тук?
В отговор той я грабна на ръце и я пренесе през краткото разстояние, отделящо нейната стая от неговата. Пусна я да стъпи на пода.
— Така по-добре ли е? — пошегува се. Гласът му беше нисък и предизвикателен. — Винаги се стремя да доставям удоволствие на жените. Бих искал по всяко време да те намирам в стаята си.
Еме бързо отстъпи назад с бушуващо в гърдите й сърце.
— Аз… Савана не ти ли каза, че ме боли главата?
Ленива усмивка увисна в ъгъла на устата на Ник.
— Няма да се отървеш толкова лесно. Наистина ли те боли глава? Или си търсиш извинения сега, когато мигът, за който и двамата копнеехме, настъпи? — Изведнъж лицето му стана замислено и той я изгледа изпитателно. — Възможно ли е да има друга причина да дойдеш в стаята ми?
Гъста червенина обля бузите на Еме. Нима я подозира?
— Не, няма друга причина. Говорех напълно сериозно.
Усмивката на Ник стана по-широка и трапчинката на брадичката му — още по-забележима.
— Добре. И аз говорех напълно сериозно. Господи, Еме, не знаеш колко време чаках този момент. Не мога да понасям да ме мразиш.
Пристъпи напред. Беше близо — толкова близо, че топлината, която излъчваше, сякаш щеше да я прогори. Тя почти усещаше острата миризма на възбудата му, вкусваше великолепния аромат на страстта
