Когато се озова под закрилата на дърветата, Еме спря, колкото да си поеме дъх. Беше успяла! Отправи бърза молитва Гар да е на мястото на срещата и да я чака, за да може тя да се върне в къщата, преди някой да открие отсъствието й. Тъй като вече нямаше нужда да се крие, забърза през гората и храсталака, за да стигне на уговореното място. Пантофите й стъпваха бързо и безшумно по еластичната земя, ярката лунна светлина осветяваше пътя й. Крясъкът на една сова я стресна, но тя се съвзе и продължи напред. Но беше ходила много често в тази гора през годините, откакто дойде да живее във „Високите дъбове“, и не беше откривала там нищо, което да я изплаши.
Предпазливо приближи към изкривения стар дъб, стрелкайки неспокойни погледи на всички посоки, за да открие Гар. Не видя нищо, не чу нищо. Хрущенето на храсти, предизвикано от движенията на някакво нощно животно, накара сърцето й да забие учестено, но се успокои, когато от мрака не изскочи нищо застрашително. Огромният дъб се извисяваше точно насреща й. Тя застана под него и зачака, като се ослушваше. Пръстите й стискаха листа хартия със сведенията, които беше преписала от получените от Ник съобщения, и от минута на минута тревогата й растеше.
Изведнъж едно клонче изпращя и тя трепна силно. Завъртя се рязко и се озова пред една призрачна фигура, изскочила иззад едно от огромните дървета наоколо. Ръката й се стрелна нагоре, за да заглуши ударите на бясно туптящото й сърце.
— Гар! Изплаши ме. Помислих, че няма да дойдеш.
— Бях тук отдавна, Еме. Показах се едва като се уверих, че никой не те е проследил.
Еме се озърна.
— Никой не ме е проследил, сигурна съм. Но трябва да се върна, преди някой да е открил отсъствието ми.
Гар кимна.
— Можа ли да ми намериш някакви сведения?
— Имам това, което ти трябва — каза Еме с такава горчивина в гласа, че интересът на Гар веднага се изостри.
— Проблем ли имаше?
Нямаше никакъв проблем, дощя й се да изпищи. Освен ако не наричаш проблем това, да спиш с врага.
— Успях — изрече тя остро. — Ето. — И пъхна листа в ръката му. — Преписах сведенията, както ме помоли. Мисля, ще разбереш, че са много важни за Конфедерацията.
Гар сгъна листа и го пъхна в джоба си.
— Конфедерацията ти е благодарна, аз съм ти благодарен. И ако ми позволиш, ще ти покажа колко много. — Значението на думите му й убягна, но когато той посегна и я привлече към себе си, тя ахна възмутено. — Ти си красива жена, Еме Тревър. Бо умря отдавна. Сигурно наистина си самотна. Мога да поправя това положение, преди да тръгна.
Устните му срещнаха нейните, тя беше шокирана от дързостта му. Задърпа се, за да се освободи от целувката му, с пламнали от гняв и възмущение очи.
— Престани, Гар! Как смееш да мислиш, че ще приема предложението ти?
Той я изгледа хитро и ръцете му стегнаха още повече обръча около нея.
— Може би не си толкова самотна, колкото мислех. Докъде стигна, за да се добереш до тези сведения?
Ник стоеше зад изкривения дъб, пристъпил съвсем близо, за да чуе какво си говорят двамата. Успя да разбере последното изречение на Гарсън Пиндър. Обзе го бесен гняв, когато осъзна докъде е стигнала Еме, за да шпионира за любимия си Юг. Не беше изпитала никакво угризение да се престори, че е дошла в леглото му, защото го иска така силно, както и той нея. Заболя го, по дяволите, ужасно го заболя. Беше най-големият глупак, който господ някога е създавал.
— Отиде далече… твърде далече — изрече той, излизайки от укритието си.
Ръцете на Гар се отделиха от Еме и се насочиха към пистолета. Но движението му беше блокирано от лейтенант Дил, появил се изпод сенките на дърветата.
— На твое място нямаше да го направя.
Когато разбра, че няма никакъв шанс да избяга, Гарсън Пиндър отпусна ръце и отправи унищожителен поглед към Еме.
— Ти ли докара сините куртки? — запита я той язвително.
Смаяна, Еме загуби дар слово, не можеше да помръдне, само задиша плитко и учестено, докато възможността да припадне й се размина. Ник! Откъде е разбрал? Кога се е издала? Как? Въпроси без отговори се тълпяха в ума й, докато местеше поглед от Ник към Гар. Ник се зае да отговори на въпроса на пленника.
— Твоята малка конфедератска курва не ни е довела, във всеки случай не нарочно. Тя е добра, много е добра. Прояви голямо въображение, за да ти донесе съдържанието на секретните сведения — изрече той с груб тон. — Помислих… надявах се… няма значение какво съм си мислил, не е важно. И двамата сте шпиони, затова ви арестувам.
— Шпиони? — каза Гар, изтръгвайки от себе си нервен смях. — Грешно си разбрал, янки, не съм шпионин. Откога е противозаконно един мъж да се среща в гората с любовницата си?
Еме ахна смутена. Събитията поемаха по път, който изобщо не беше предвиждала.
— Не… това не е…
— Вържете им ръцете, лейтенанте — заповяда Ник с рязък тон. — Сигурен съм, че ще намерим уличаващи доказателства у тях. — Благодари на бога, че беше тъмно. Никак не му се искаше Еме да види колко ужасно го е наранила. За тези няколко седмици, откакто беше във „Високите дъбове“, тя бе започнала да означава за него много повече, отколкото би искал да си признае. — Вие сте в цивилни дрехи и у вас има секретна информация. Трябва ли да продължавам? Кажи си името, конфедерате!
Дил извади въжето, което беше донесъл, и върза ръцете на Еме и Гар. Гар му отправи дързък поглед, а Еме започна тихичко да плаче. Този звук разкъса сърцето на Ник.
— Откога шпионираш тук?
Мълчание.
— Откога госпожа Тревър ти носи информация?
Отново мълчание.
— Много добре, така да бъде, ще получим сведения за вас по един или друг начин.
Побутна пленника с дулото на пистолета, за да го накара да тръгне, докато Дил правеше същото с Еме, внимавайки да не я нарани. Не искаше капитанът точно сега да се занимава с нея. Виждаше, че е ужасно разгневен, за да мисли както трябва. Лейтенантът беше наблюдавал как чувствата на Ник към Еме растат с всеки изминал ден в последните седмици и знаеше колко силно го беше засегнало това предателство.
Еме не престана да плаче, вървейки обратно към къщата. Ник не отправи и дума към нея, изражението на лицето му си оставаше неразгадаемо. Колко ли я мразеше… Честно казано, и тя го ненавиждаше в този момент. Часовият ги посрещна точно пред двора.
— Всичко наред ли е, сър?
— Всичко се разви както го бях планирал, Симпсън. Лейтенант Дил трябва да се погрижи за един арестант. Заключи го в бараката със сечивата, докато реша какво да правя с него. После събуди един от войниците, да застане на стража отпред.
— А госпожа Тревър? — запита Дил. — И нея ли да заключим в бараката?
— Армията на Съюза не малтретира жени — възрази Ник. Тонът му подсказваше, че има намерение да пренебрегне правилата на своята армия, що се отнася до Еме. Изглеждаше така, сякаш иска да й извие врата, напук на всякакви джентълменски правила за поведение. — Госпожа Тревър ще бъде заключена в своята стая, докато не взема друго решение.
Дил отдаде чест и не особено деликатно избута Гар навън. Ник сграбчи Еме за ръката и я повлече към нейната стая.
— Ник, моля те, нека ти обясня.
— Какво има да се обяснява?
— Гарсън Пиндър не ми е любовник. Той е просто приятел на семейството, често е идвал у нас в плантацията.
