на капитан Дръмънд, и за наказание съм заключена в стаята. Можеш да идваш да ме виждаш два пъти на ден.
— Вече не го харесвам — направи обидена физиономия Бранд. — Мислех, че той ни харесва.
Еме не намери какво да му отговори. Какво да каже на едно петгодишно дете, за да обясни жестоката обърканост на една война? Вместо това тя го прегърна силно, давайки му успокоението, от което се нуждаеше. Но Бранд не се успокояваше толкова лесно.
— Ще помоля капитан Дръмънд да те пусне.
— Страхувам се, че няма да стане, скъпи. Той не е такъв човек, че да остави чувствата да надделеят над дълга.
— Предполагам, че всичко ще бъде наред, щом мога да те виждам два пъти на ден — отстъпи Бранд.
Еме преглътна сълзите си. Нямаше представа с колко време разполага, преди Ник да я изпрати в затвор някъде на север. Но дотогава възнамеряваше да се възползва докрай от всеки миг, прекаран с Бранд. Ако наистина бъде отделена от сина си, имаше алтернатива, която евентуално би предпазила детето да не страда в нейно отсъствие. Винаги можеше да каже на Ник, че той е баща на сина й. Но щеше да запази това в тайна до последния възможен момент.
Ник се върна от разпита на Гарсън Пиндър в извънредно лошо настроение. Заловеният не беше съобщил нищо съществено, а когато стана дума за връзката му с Еме Тревър, само се беше усмихнал многозначително, когато го запитаха дали двамата с нея са любовници. Може би разузнаването щеше да успее да развърже езика на този шпионин, помисли той, докато бавно вървеше към къщата. Реши веднага да прати Пиндър в щаба, където имаха средствата и времето, необходими, за да бъде пречупен. Във всеки случай, плененият шпионин щеше да прекара остатъка от войната зад решетките.
Тези размисли го отведоха към Еме и към съдбата, която я очакваше, ако бъдеше изпратена на север в някой затвор. Потръпна от ужас, когато си спомни посещението в един от тези затвори, където държаха шпионки. Такава крехка и чувствителна жена като Еме нямаше да оцелее в отвратителните условия, каквито имаше в повечето подобни затвори. И каквато беше красавица, със сигурност щеше да бъде изнасилена от пазачите, за които шпионките бяха законна плячка. Тази страшна мисъл го доведе до внезапно решение. Даде знак на лейтенант Дил, че иска да говори с него насаме. Дил веднага го последва в малкия му кабинет.
— Искате да говорите с мене, сър?
Ник кимна мрачно.
— Приготви арестанта за откарване в щаба. Ще замина утре рано сутринта с шест души. Искам да останеш във „Високите дъбове“ и да се погрижиш другата арестантка да стои под ключ.
Дил се учуди.
— Няма ли да отведете госпожа Тревър в щаба заедно с онзи шпионин?
— Аз… не, тя ще остане във „Високите дъбове“ под наблюдение.
— Мислите ли, че е разумно, капитане? Какво ще кажат в щаба за това, че задържате затворничката?
— Влизал ли си някога в затвор, лейтенанте? Според тебе колко време ще издържи жена като госпожа Тревър в такива отвратителни условия? Няма да е много, обзалагам се. Сигурен съм, че това е първата й простъпка и съм твърдо убеден, че не бива да я изпращам в затвор. Сигурен съм, че сега тя няма да представлява опасност за Съюза, след като съучастникът й е заловен. Защо да я отделяме от сина й в този етап от войната? Югът ще падне всеки момент. Може да съм негодник, но не съм чудовище. Не, лейтенанте, ако имам думата по този въпрос, Еме Тревър ще остане под домашен арест, под моя юрисдикция, докато не дойде време да ме преместят другаде. Дотогава командването ще е забравило за нея.
Дил не оспори решението на Ник, но се запита какви ли са мотивите му. Знаеше, че Ник изпитва силни чувства към Еме, но предположи, че тези чувства са умрели от естествена смърт, когато тя беше уличена в шпионаж. Заподозря, че има намесена и някаква степен на интимност, което би обяснило наранената гордост на Ник, но нямаше никакви доказателства.
— Надявам се, че знаете какво вършите — забеляза Дил, преди да остави Ник потънал в размисъл. — Съзнавате, че щабът може да се възпротиви на молбата ви. Там никак не обичат шпионите.
И след като каза каквото имаше да казва, той излезе тихо.
Ник се пребори някак с остатъка от деня, погълнат от мисли за Еме. Как пламенно беше реагирала на докосването му, колко се беше оживила в прегръдките му, колко лесно го беше замаяла… с каква готовност го беше използвала и го беше излъгала. Тя не го искаше. Всичко, което искаше, беше секретната информация, която щабът му беше изпратил. Заболя го, когато осъзна колко далече беше готова да стигне заради тези съобщения.
Вечерята мина в мрачно настроение. Укорителните погледи на Савана бяха достатъчни, за да превърнат храната в устата на Ник в безвкусна помия. Бранд мълчеше демонстративно. Заключена в стаята си, Еме вечеряше съвсем сама. Това беше прекалено. Той скочи, събаряйки стола си в бързината, и излезе като вихрушка от трапезарията.
Еме се взираше в храната, неспособна да преглътне и една хапка. Искаше да разбере какво е решил да прави Ник с нея. Трябваше да научи след колко време щяха да я отделят от сина й. Искаше да се срещне с Ник, но беше твърде горда, за да помоли за това. Тогава чу уверените му стъпки по стъпалата и се напрегна. Щеше ли да спре пред вратата й и да й каже каква съдба я очаква, или щеше да отмине? Заслуша се внимателно, когато стъпките му се забавиха, наближавайки вратата й. Затаи дъх, после го изпусна, когато той продължи нататък. Не знаеше дали да се успокои или да се разтревожи. Тогава дъхът й спря, когато го чу да спира и да се връща. Ключът изскърца в ключалката и вратата се отвори. Ник застана на прага с мрачно и решително изражение, обтегнати рамене, едър, мощен, заплашителен. И толкова красив, че й взе дъха. Тя премига, когато той затръшна вратата зад себе си.
— Надявам се усамотението ти да е било продуктивно. Имаше достатъчно време да помислиш над престъплението си.
— Мисля за наказанието. — Лицето й доби предпазлив израз. — Да не би да си дошъл да ми кажеш, че трябва да ме пратиш в затвора?
— Не съм решил още — изрече навъсено Ник. Изглежда, че тя ни най-малко не се разкайваше. И защо ли? Беше истинска защитничка на Юга.
— Защо дойде?
— Проклет да съм, ако знам.
— Какво си направил на Гар?
— Нищо, което да не си е заслужил. Твоят любовник е шпионин, с него ще постъпят както се полага.
— И мене ли ще ме измъчваш?
Ник почервеня, вбесен, че Еме го мисли способен да направи такова нещо с нея.
— Може би, ако това очакваш.
— Винаги очаквам най-лошото от тебе.
Ник я изгледа накриво.
— Цял ден ми беше необходим, за да се успокоя, та да мога да говоря с тебе, без да ти извия хубавото тънко вратле. Със сигурност знаеш как да унищожиш егото на някой мъж, госпожо Тревър. Сигурно си натрупала доста опит в съблазняването, защото бих се заклел, че между нас имаше нещо изключително.
Еме сведе очи. О, да, Ник Дръмънд, помисли тя. Наистина между нас имаше нещо изключително. Ти взе душата ми, а аз на драго сърце, в екстаз ти я предадох. И изрече с глас, в който се процеждаше неловкост:
— Много си въобразяваш, капитане. Направих само това, което беше необходимо, и не съжалявам. И бих го направила отново, ако с това ще помогна на Конфедерацията.
— Жал ми е за тебе, Еме Тревър — каза Ник, — но наистина най-много ми е жал за Бранд. Трябваше да помислиш за него, преди да шпионираш за Конфедерацията, която всеки момент ще падне.
— Проклет да си, Ник Дръмънд, безсърдечен янки такъв!
Разяждана от гняв и отчаяние, тя се хвърли към него, захлипа и го заудря в гърдите с малките си
