му. Изражението й навярно беше издало какво мисли, защото реакцията му беше мигновена и ураганна.
— Свали си дрехите, скъпа, искам да те видя цялата.
Устата на Еме пресъхна.
— Може би трябва да почакаме.
— Не. Вече чаках твърде дълго. Ти ме омагьоса, Еме, чувствам се като хлапе с първата жена в живота си. Искам те. Сега.
Желанието в него я накара да реагира така, както не беше очаквала. Когато той я притегли в обятията си, вкусът на целувката му беше едновременно горчив и сладък. Толкова много нощи беше лежала, измъчвана от спомените. Толкова пъти го беше сънувала, знаейки, че никога повече няма да го види. И сега той беше тук, красив както винаги… не, дори още по-красив… по-властен, копнееше за нея точно така, както и онзи, първия път. Дяволските му очи още я измъчваха.
Той беше бащата на нейния син, мъжът, когото се беше заклела да мрази, докато е жива. Единственият мъж, притежаващ властта да събуди дремещата й страст.
Устните му, пленили нейните, бяха горещи, пламенни, разпалващи желанието в нея. Тя отвърна на целувката му, жадна за нея, реагирайки с жар, не по-малка от неговата. Езиците им се срещнаха, започнаха да се борят, отдръпнаха се, после отново се срещнаха, когато целувката стана по-дълбока. Задъхана, Еме се откъсна и се втренчи в него.
Езикът му се придвижи бавно нагоре по шията й, плъзгайки се по цялата й дължина, оставяйки огън във всеки инч, където беше минал.
Тя затвори очи, наслаждавайки се на допира му, и ахна възбудено, когато влажната му уста обхвана едното щръкнало зърно, оставяйки мокър кръг по износения плат на роклята й. Тя го чу как изругава, после платът се раздра. В нетърпението си да оголи плътта й той разкъса роклята така, че тя падна, оголвайки всеки прекрасен инч от тялото й пред изгарящия му поглед.
— Ник!
— Не се тревожи, скъпа. Ще ти купя друга. Тази не ти отива.
После тя усети бавното, изгарящо докосване на устните му върху гърдата си. Той започна да описва горещи, мокри кръгове по гърдите й, милвайки и облизвайки нежно с език, чиято грапавина й действаше като афродизиак. Коленичи пред нея и прокара горещата следа на езика си надолу към корема, като спря, за да отпие жадно от трапчинката на пъпа й, преди изгарящата мокра следа да се спусне още по-надолу, карайки я да пожелае да изпищи. Сладка, жадна агония я обхвана, когато езикът му се вмъкна в едно толкова чувствително място, че тя инстинктивно извика.
Изведнъж той се изправи, вдигна я от руините на дрехите й и я отнесе в мекото си легло. Коленичи пред нея и започна да я люби с очи. Хвърли дрехите си и я прикова към леглото с голотата си, с горещите си и жадни устни, заглушавайки леките викове на екстаз, които излизаха от полуразтворените й устни. Тялото му беше стегнато, стройно, така притиснато към нея, че тя осъзнаваше всеки великолепен инч от плътта, която влизаше в такъв интимен контакт с нейната. Цялото й тяло се пробуди, жадно, разгорещено, изпълнено с желание, искащо това, което само Ник можеше да й даде. Горчиво-сладката агония на желанието й я накара да осъзнае, че цели пет години беше чакала именно този момент.
Лека въздишка на отчаяние се откъсна от устните й и тя се изви, притискайки се към него. Почувства пулсиращата главичка на члена му да разделя чувствителните гънки между краката й и го притисна плътно към себе си, сливайки се с цялата му твърда и гореща дължина. Той се надигна на лакти и се взря в очите й, докато бавно проникваше в стегнатата й влажна плът. Дълбоко… по-дълбоко… още по-дълбоко. Тя цялата се разтърси. Вик избликна от дълбините на съществото й, но Ник го пое в устата си и той се смеси със собствените му блажени стонове.
Никога не беше изпитвал такава силна агония на преливащи чувства. Беше правил секс с десетки, стотици жени през тези пет години, след като беше отвел Еме в леглото си, но никога не беше чувствал такъв гигантски изблик на екстаз.
— Господи, Еме, не мога да повярвам какво изпитвам — изстена той срещу устата й. — Ти си толкова гореща, толкова стегната, толкова… толкова ужасно прекрасна. Не мърдай, още не. Не и докато не се овладея.
Тогава тя го усети да се движи в нея, обладавайки тялото й, изисквайки душата й. Движеше се толкова бавно, че беше по-скоро като мъчение, той извличаше всеки сладък нюанс от нейното обладаване, като не преставаше да я наблюдава и същевременно бавно да влиза и да излиза от нея с неподражаемо търпение.
Изведнъж очите му пламнаха от дяволита решимост и той изостави бавното съблазняване. Мускулите му се стегнаха, хълбоците се извиха и той усили темпото, увличайки я във водовъртеж на неподозирани страсти. Тя се вкопчи в него в пристъп на сладко отчаяние, изгубена във вихъра на целувките му, вкусвайки лицето и раменете му, хлъзгави и топли.
— Ник! О, господи, Ник!
— Знам, скъпа, и аз го чувствам. Скъпа, искам да свършиш с мене сега. Хайде!
Движенията му се забързаха като удари на светкавица, после бавно, невъобразимо бавно, като я докосваше цялата, отвътре и отвън, а пулсиращият му член потъваше дълбоко в нея. Изведнъж той се вцепени и Еме усети гореща струя разтопена лава да облива утробата й. Всичко замря, когато собствената й кулминация я заля с огромни вълни, карайки я да забрави всичко, с изключение на неговата топлина и течния огън на удовлетворението.
Не беше изпитвала този прилив на екстаз в нито един от кратките си моменти на интимност с Бо.
Това беше грешно.
— О, божичко!
Думите й прозвучаха като задавено стенание. Усети прилив на топлина, когато очите му се спряха на лицето й.
— Да не съм те наранил?
— Не… Това е грешно. Да легна с тебе означава да потъпча паметта на съпруга си. Ти си проклета синя куртка, за бога! И… и…
Очите на Ник се присвиха.
— И какво?
Дръпна се от нея, легна настрана и я притегли към себе си.
Еме прехапа долната си устна до кръв. Искаше да му се разкрещи, да му каже, че го мрази, задето я беше помислил за долна курва, когато я взе за първи път, но не го направи. Каква полза? Той щеше да отрече, точно както беше отрекъл, че мами на карти. След пет години може би беше забравил половината от онова, което се беше случило онази нощ.
— И с тебе сме врагове — изрече тя неуместно.
— Ние с тебе сме любовници, скъпа — напомни й той. Самоуверената му усмивка изпрати стрела право в сърцето й. Врагове през деня, любовници през нощта. Тя се надяваше сведенията, които беше откраднала за Конфедерацията, да си струват притесненията, през които беше преминала.
— Не може да се случи отново. Няма да се случи отново.
— Погледни ме — изрече той.
Тя нерешително срещна погледа на изгарящите му зелени очи.
— Ти дойде при мене, не помниш ли? Опитвах се, колкото можех, да си държа ръцете далеч от тебе.
Тя се извърна, но ръката му се стрелна и повдигна брадичката й.
— Не ми обръщай гръб, Еме. Погледни ме и ми кажи, че не си дошла в стаята ми, защото така искаш. Бъди честна и признай, че ме искаш също толкова силно, колкото и аз тебе.
Еме пребледня. Истината щеше да я прати в затвора, да я отдели от сина й.
— Аз… аз… предполагам, че така беше. Но беше момент на лудост, не трябваше…
— Но го направи. Сега стой мирно и ме остави отново да те любя.
— Проклет да си!
Сълзи пареха под клепачите й. Преди броени мигове беше му позволила да надвие волята й. Какво още щеше да поиска? Той искаше душата й.
