Роли се изсмя с дълбок, противен смях, от който по гърба на Еме полазиха тръпки.
— Ще има да вземаш. Отдавна не съм бил с жена.
— Откакто хванахме оная, черничката, дето се криеше в гората — припомни си Кълън, облизвайки устни. — Цял разкош ще е да чукаме бяла жена.
Еме реши, че няма да допусне да стане тяхна жертва. Обърна се и побягна навътре в гората, надявайки се да се скрие сред дърветата и в настъпващия мрак. Задъхана, тя бягаше с всички сили и чуваше как Роли и Кълън тичат по стъпките й. Подлудяла от страх, с треперещи от изтощение крака, тя отчаяно търсеше къде да се скрие от двамата негодници, които все така бяха по петите й. Едва не припадна от облекчение, когато зърна едно огромно паднало дърво, което й се стори кухо. Падна на колене и се пъхна отдолу, скривайки се изцяло в тъмната, влажна хралупа.
Като се постара да не мисли за пълзящите твари, които сигурно населяваха гниещия паднал ствол, Еме укроти забързаното си дишане. Но да лежи тук неподвижна във все по-сгъстяващата се тъмнина беше истинско мъчение за нея.
След броени мигове Кълън и Роли минаха покрай падналото дърво — толкова близо, че чу стъпките им. Тя остана да лежи мирно доста време, след като те се отдалечиха, страхувайки се да излезе от благословеното си скривалище, защото мъжете можеше да се върнат и да я намерят.
Защо изобщо беше избягала от Ник, запита се тя. Какво я беше накарало да мисли, че ще може да го забрави? Защо не беше преценила, че е напълно възможно да срещне дезертьори, които нападат невинни хора? Нима беше осъдена да стане жертва на похищение и смърт в зората на живота си, когато синът й още имаше нужда от нея? Еме благодари на бога, че беше пратила Бранд обратно при баща му. Ако тези отчаяни мъже го бяха хванали, можеше да го убият, за да не им се пречка. Накрая изтощението я овладя и тя потъна в дълбок сън.
В същия момент във „Високите дъбове“ Ник се взираше в Бранд, така облекчен, че болестта е чисто и просто шарка. Засмя се на глас. Беше си представял какви ли не страшни болести, но нито за миг не помисли за нещо толкова обикновено за децата като една шарка. Разбира се, това не означаваше, че момчето е извън опасност. Но с подходящо лечение щеше да се възстанови напълно. Много се беше уплашил, когато Савана се върна във „Високите дъбове“ с детето, изгарящо в треска. Стигнал до заключението, че Бранд е негов син, Ник се уплаши да не го загуби, преди да е имал възможност да го опознае.
Прокара пръсти през черната си коса. Мисълта за Еме го вбесяваше и това се виждаше по намръщената му физиономия. Искаше му се да й извие врата, задето беше застрашила живота на детето. Във „Високите дъбове“ за него имаше достатъчно храна и беше в пълна безопасност. Не знаеше ли Еме, че той никога няма да допусне нещо да се случи на момчето? И защо беше избягала? Той не се беше отнасял зле с нея, искаше само да я обича, не да си навлече омразата й. За съжаление, фактът, че беше янки, й стигаше, за да го мрази. И никак не му помагаше обстоятелството, че преди пет години я беше изоставил с дете в корема.
Боже господи, никога нямаше да си прости, че беше взел девствеността й и си беше отишъл след една нощ на невъобразима наслада. Макар че после я беше търсил, сега тази мисъл не му донасяше успокоение. Чисто и просто я беше изоставил. И когато пак я беше открил във „Високите дъбове“, отново си беше спечелил омразата й, като се беше превърнал в заплаха за нея и сина й… неговия син. За бога, Бранд беше негов син! Чувстваше го с всяка пора на силното си тяло. Някой ден, закле се той, щеше да накара Еме да признае това.
— Ще се оправи, капитане, момченцето ми ще се оправи — каза Савана, когато видя Ник да стои до леглото на Бранд. — Иска ми се да мога да кажа същото и за Еме. Това дете е в голяма опасност. Чувствам го в тия стари мои кости.
Вниманието на Ник се изостри.
— Какво искаш да кажеш, Савана? Знаеш ли нещо, което аз не знам?
Савана поклати отрицателно глава.
— Просто казвам какво ми казват старите ми кости.
Тревожно изражение помрачи лицето на Ник.
— Страхувам се, че може да си права, Савана. Сама жена винаги е лесна плячка на дезертьори, разбойници и всякакви отрепки. Еме сигурно не е била с всичкия си, за да избяга от „Високите дъбове“.
— Не, сър, сигурно не е била. Не си е с акъла още откакто се появихте на вратата.
И тя му хвърли поглед, изпълнен с обвинение.
Ник се изчерви, безмълвно съгласявайки се със Савана.
— Ще я намеря, Савана. Сега, когато знам, че Бранд не е тежко болен, мога да тръгна веднага. Ще можеш ли да се грижиш за него, докато ме няма?
— Не се тревожете за Бранд, той ще се оправи. Страх ме е за Еме. Грижа се за нея още откакто беше бебе, само тя ми е останала на тоя свят.
— Ще я намеря, Савана — каза твърдо убеден Ник.
Обърна се и излезе от стаята. Прекара остатъка от деня, давайки инструкции на лейтенант Дил, после отдели няколко часа да поспи, което му беше абсолютно необходимо, преди да напусне „Високите дъбове“ призори на следващата сутрин. Тъй като всички войници му бяха необходими за патрулите, които проникваха дълбоко на територията на конфедератите, Ник реши да тръгне сам. Нямаше представа колко близо е стигнала Еме до линиите на конфедератите, затова сметна, че не бива да излага на опасност живота на хората си в една мисия, която беше важна само за него. Макар че беше обещал на полковника, че ще държи Еме под строг надзор, основната причина да иска да я намери беше свързана предимно с нейната сигурност, а не толкова с желанието на полковника. Нямаше да си прости, ако й се случеше нещо лошо.
Изруга дъжда, който беше превърнал пътя в блато. Макар сега да не валеше, макар слънцето да грееше ярко, гъстата кал и дълбоките ровове затрудняваха движението му. Помисли как Еме се придвижва из калта без кон и пришпори животното си. До момента не беше видял нищо, което да подсказва, че Еме е минавала по този път. Помисли, че тя може да е тръгнала направо през гората, но реши да върви по пътя, докато не наближи територията на конфедератите. Тъй като наскоро беше водил патрула си из тези местности, от опит знаеше къде са линиите на противника.
Около пладне срещна патрул на съюзната армия. Веднага позна капитана и двамата се поздравиха приятелски.
— Брус Бърч, какво правиш тук толкова близо до линиите на конфедератите? Мислех, че си с генерал Шърман.
— Радвам се да те видя, Ник — отвърна Брус. — Отскоро ме прехвърлиха. Сега трябва да ловя конфедерати дезертьори. Нападат околните ферми, грабят и убиват. Няма и седмица, двама дезертьори убили един фермер и изнасилили жена му — пред децата им. Искам да хвана тези мъже, Ник, непременно трябва да ги хвана.
— Отдавна ли обикаляш тук? — запита Ник.
— От няколко дни — отвърна Брус. — И няма да си тръгнем, докато не заловим тези двамата.
— Да сте виждали наблизо една жена? — запита Ник с надежда. — Красива млада жена с руса коса и светлокафяви очи?
Бърч потърка замислено брадичката си.
— Не съм сигурен дали е същата жена, която търсиш, обаче вчера видях една жена. Но не беше сама. С нея имаше една слугиня и болно дете. Каза, че отиват да търсят лекар. Какво е направила?
— От няколко седмици е под мой надзор — каза Ник, внимателно избягвайки да споменава факта, че Еме е шпионка. — Тръгна без мое позволение и непременно трябва да я намеря. Прати болното си дете и слугинята обратно във „Високите дъбове“, където сме разквартирувани, и замина сама.
— Сама? — повтори Бърч, поклащайки глава с явно неодобрение. — Глупаво е било от нейна страна. Наоколо се навъртат опасни мъже.
— Трябва да я намеря, Брус, преди да й се е случило нещо лошо. Сигурен ли си, че наблизо има дезертьори?
Бърч кимна.
