Еме вдигна очи над рамото му, без да казва нищо. Страхуваше се от думите, които можеше да изрече, страхуваше се да не загуби гордостта си, душата си. Но когато беше в прегръдките на Ник, не се страхуваше от нищо. Ако тези противоречиви мисли я плашеха, последната я ужасяваше. Любов и омраза — можеше ли да ги обърка?
— Кажи нещо, Еме, каквото и да е — замоли я Ник, смутен от мълчанието й.
Нима още беше в шок от неотдавнашното изпитание?
Тогава тя го погледна с мек, блеснал поглед. Искаше да му каже, че е трябвало да избяга от „Високите дъбове“, че не е можела да си позволи да го обича, че нейният син е негов син, но не е можела да го признае от страх, че може да загуби Бранд. Отвори уста, но думите, които произнесе, бяха толкова шокиращи, в такъв контраст с мислите й, че тя се усъмни в здравия си разум.
— Люби ме, Ник.
Ник изстена, реагирайки с готовност на молбата й. Слабините му пулсираха, болезнено изпълнени с желание.
— Еме!
Той я зацелува, притискайки я плътно до себе си, карайки я да се изправи на пръсти, като същевременно събличаше тънката риза, за да я хвърли на обраслия с трева бряг. Когато тя отговори на целувката му, притискайки се плътно към него, той затрепери от силата на желанието си.
Тя вече не беше отпусната и неподвижна в ръцете му. Беше подлудяла, прегръщаше го здраво и почти го задушаваше в стремежа си да се слее с него. Той я хвана през кръста, вдигна я, докато гърдите й се оказаха на височината на устата му, и засмука силно зърната й, което я накара да извика. Тя се впи в него. Водата закипя наоколо им, когато той я пусна отново да стъпи на дъното, раздели краката й и плъзна ръце нагоре по мократа вътрешна повърхност на бедрата й.
Когато пръстите му я намериха, тя извика, а краката й се разтрепериха. Стисна раменете му, едва дишайки, с отметната глава, а дългата й руса коса се разстла във водата.
— Тихо, скъпа — изрече той, изгаряйки кожата й с дъха си. — Знам какво искаш, и аз го искам.
Пръстите му се пъхнаха в нея и той усети разтърсващите я спазми, пое виковете й в устата си, усещайки как нараства и се втвърдява. Вдигна я, накара я да увие крака около кръста му и влезе мощно в нея, толкова дълбоко, че усети как докосва утробата й. Забил крака в пясъчното дъно на потока, той започна да влиза и да излиза с мощни тласъци, хвърляйки тялото й в такава треска, че тя едва не полудя.
Плискащата се наоколо им вода увеличаваше удоволствието, докато Ник не преставаше да влиза и да излиза, търсейки да я докара до кулминация, преди сам да се отдаде на огъня на своето удовлетворение. Изведнъж той рязко излезе от нея. Всичко се развиваше бързо, прекалено бързо и имаше опасност да загуби контрол над себе си. Еме извика, протестирайки, когато той я понесе към брега, все така плътно притисната до него.
— Удоволствието тепърва идва, скъпа — обеща й той, полагайки я на затревения бряг под сянката на един огромен дъб.
Тя лежеше там замаяна, взряна в слънчевата светлина, която се процеждаше през листата на дъба, не можейки да събере разпилените си мисли. Той легна върху нея, раздели коленете й, започна нежно да облизва корема й, а ръцете му галеха вътрешната повърхност на бедрата й. Когато устата му я докосна, тя се разтрепери и извика. Усети нещо, което никога досега не беше изпитвала.
Ник държеше бедрата й раздалечени, усещайки как мускулите й се напрягат, докато устата му пленяваше меката плът на нейната женственост. Тя извика, разтърсена от спазми, когато той я задържа, положил ръка на корема й, докато силата на кулминацията й се оттече и тя остана да лежи неподвижна, без да реагира на докосването му.
— Отвори очи, скъпа — каза Ник, надвесвайки се над нея. — Искам да гледаш как свършваме заедно. Искам да знаеш кой те люби. Не искам да мислиш за покойния си съпруг, докато се любиш с мене.
Еме се смути. Да мисли за Бо, докато се люби с Ник? Това никога не й беше хрумвало. Бо беше много мил, но не можеше да изтръгне силна страст от тялото й. Ник беше нейният любовник, пламъкът, който гореше в нея — нейният враг. Но мислите й се разбягаха, когато той повдигна ханша й и навлезе дълбоко и рязко в нея. Еме никога не се беше чувствала толкова много като част от друго човешко същество.
Той зарови лице в шията й, дишайки тежко, отнесен от прилива на собственото си удовлетворение, но не толкова, че да не усети нарастващата страст на Еме. Тя реагира мигновено и той се помъчи да се овладее, докато усещаше как Еме достига до кулминацията си. Зацелува я, пъхвайки език в устата й, наслаждавайки се на вкуса и аромата й. Заглушените й викове го възбуждаха още повече, той изстена в отговор, така близо до експлозията, че помисли, че ще умре. Изведнъж я усети да замръзва, почувства как мускулите й се разтреперват, усети напрежението в тялото й да се освобождава в прилив на невероятна горещина. Едва тогава позволи на собствената си кулминация да избухне. Да го потопи в забрава.
Лежеше върху нея и чувстваше как лудо туптящото му сърце забавя бесния си ритъм. Никога не се беше чувствал така спокоен, така невероятно задоволен. Надигна се на лакът и се вгледа в Еме. Очите й бяха затворени, изражението — неразгадаемо, невъзможно му беше да разбере за какво мисли. Отдръпна се леко и се търкулна настрани на тревата.
— За какво мислиш? — запита, когато сърцето му се успокои и затуптя по-равномерно.
Очите на Еме се отвориха бавно. Тя премига няколко пъти, заслепена от ярката слънчева светлина, която проникваше през листата.
— За нищо — излъга.
— Не ме лъжи, Еме. След това, което преживяхме току-що, предположих, че си забравила за враждебните си чувства към мене и ще ми кажеш истината, поне веднъж. Тъкмо ти ме помоли да те любя.
Плътна червенина изби по бузите на Еме.
— Сигурно не съм била на себе си.
— Харесваш ми, когато не си на себе си — пошегува се Ник. Но думите му не предизвикаха усмивка на лицето й. — Еме, защо продължаваш да ми се противиш? Искаш ме толкова силно, колкото и аз тебе. Не можеш ли да забравиш, че сме противници?
— Някои неща не могат да се забравят. Това, че си янки, е само част от проблема.
Ник въздъхна, уморен и леко ядосан, после се обърна към нея. Но Еме още лежеше по гръб, отказвайки да погледне към него. Той я дръпна към себе си нежно, но решително и се вгледа в очите й.
— Кажи ми за какво мислиш, Еме. Кажи ми защо представлявам заплаха за тебе.
Смяташе, че знае отговора, но искаше да го чуе от нея. На лицето й се изписа такъв страх, че Ник съжали, задето изобщо е попитал.
— Еме, няма да те нараня. Досега вече трябва да си се убедила в това.
— Ти вече ме нарани — изрече тя с предизвикателен тон.
— Несъзнателно.
— Какво искаш от мене?
Викът й го прониза като с нож. Нямаше представа, че тя мисли за Бранд, че се страхува, че той може да й отнеме сина, ако научи, че е негов баща.
Ник сви вежди, искаше да сподели с Еме подозренията си относно Бранд, но осъзна, че сега не е най- подходящият момент за това. Чувствата й бяха още толкова горещи, а тя беше достатъчно упорита, за да откаже да признае истината. Един ден, каза си той, много скоро Еме ще разбере, че той не иска да нарани нито нея, нито Бранд. Ако детето беше наистина негов син, той искаше да се грижи за него. И искаше да направи нещо повече — много повече. Трудно щеше да му бъде да убеди Еме в добрите си намерения, защото тази безсмислена война го правеше неин естествен враг. Но въпросът й го обезпокои. Какво всъщност искаше той от нея?
Искаше тя да признае, че Бранд е техен син. Искаше тя да престане да мисли за него като за враг. Искаше… любовта й.
— Скъпа — изрече той, — не мисля, че отговорът на твоя въпрос ще ти хареса. Но и аз искам да те питам нещо — ти какво искаш от мене? Виждам, че ти харесва да се любим, но твърдиш, че ме мразиш.
Въпросът му отне въздуха от гърдите й.
— Да, мразя те. Винаги съм те мразила.
— Не и когато се любиш с мене. Толкова ли ти е липсвало мъжко внимание, че да приемеш всекиго?
