— Зърнахме ги вчера, но ни се изплъзнаха, скриха се в гората. Тъкмо щях да наредя на войниците да тръгнат да претърсват, когато те видях.
Внезапно предчувствие стресна Ник.
— Имаш ли нещо против да дойда с вас?
— Напротив. — Бърч издаде заповед и патрулът потъна сред гъстия храсталак. Двамата с Ник потеглиха редом. — Каква ти е тази жена, Ник? Чух, че си се сгодил за дъщерята на генерал Блекуел.
— Дълга история, Брус. Достатъчно е да кажа, че отношенията ни с Еме са доста сложни. Колкото до Реджина Блекуел, съмнявам се, че ще си подхождаме.
— Значи така — проточи Брус. — Твоята Еме трябва да е забележителна жена, за да се откажеш от генералската дъщеря. Предполагам, южнячка е.
— Напомни ми да ти разкажа цялата история, след като свърши войната — каза Ник, не желаейки да говори за Еме, когато чувствата му бяха още толкова кипящи. — Най-важното сега е да я намеря.
Еме се събуди с чувството, че бавно се задушава. Видя светлина пред себе си и в пристъп на паника си спомни, че снощи се беше укрила под един паднал ствол, за да избяга от Кълън и Роли. Насочи се към светлината, подаде глава и предпазливо се огледа на всички страни. Не видя жив човек, затова излезе и се опита да се свести, застанала на треперещите си крака.
Намръщи се и се помъчи да си спомни в коя посока бяха линиите на конфедератите. Решавайки, че се е загубила, тя тръгна напосоки, като се оглеждаше за Кълън и Роли. Беше прекарала отвратителна нощ в една мизерна хралупа и нямаше намерение да се остави пак да я хванат. Но за съжаление злата съдба беше решила другояче. Докато се опитваше да намери пътя и да излезе от гората, усети как някой се хвърля изотзад и я хваща за косата.
— Пипнах я! — изграчи Кълън.
Еме извика от болка, но ръката на Роли запуши устата й.
— Млъквай, кучко! Да не искаш янките да ни извият вратовете?
Точно в този момент Еме не би имала нищо против да види някой янки.
— Мърдай — заповяда Роли и я бутна. — Да не мислиш, че можеш да ни избягаш?
Тъй като вече се беше напълно развиделило, Еме можа добре да огледа нападателите си.
Роли, по-младият, беше висок и мършав. Изглеждаше лукав, с бягащ поглед. Черно-синя четина скриваше лицето му. Косата му висеше на мръсни кичури, дрехите му представляваха съчетание между сиви и кафяви парцали. Кълън изглеждаше десетина години по-стар от приятелчето си, но явно се подчиняваше на по-младия. Беше среден на ръст и слаб като клечка. Побелялата му коса стърчеше на всички страни, брадата му беше прошарена и рядка. Облеклото му беше също толкова окъсано, колкото и това на Роли, изтърканите му ботуши се крепяха с помощта на платнени превръзки, откъснати от дрехите.
Устата на Еме пресъхна. Трябваше по някакъв начин да убеди тези ужасни мъже да не я закачат.
— Моля ви, не ме наранявайте. Имате ли съвест? Аз съм конфедератка като вас. Съпругът ми умря за каузата.
Роли опря мръсната си ръка в гърба й и я тласна силно напред.
— Млъквай. Никъде няма да ходиш. С Кълън сме се наострили като пръчове. Цялата нощ не сме спрели да мислим за тебе.
— И воните като пръчове! — извика тя с погнуса. Нямаше да им се остави лесно. — Вие сте срам за почтените южняци!
Тя се запрепъва през гората, подбутвана безмилостно от Роли, и накрая започна да чувства краката си като вдървени. Когато стигнаха една малка полянка, Роли й заповяда да спре.
— Тук е достатъчно далече — реши той.
— Хайде, Кълън — обърна се той към другаря си, хвърляйки жаден поглед към Еме, — заемай се с нея. Може да се наложи да я понатупаш, обаче не се бави, че и аз нямам търпение.
— Копелета! — извика Еме през стиснатите си зъби.
— Ти кого наричаш копеле? — изрева Роли. Наведе се, вдигна роклята й и прокара ръка по бедрото й — Виждал ли си такава бяла кожа, а, Кълън?
Слюнка капеше от отворената уста на Кълън. Преглътна няколко пъти, преди да успее да проговори.
— Не съм.
И потърка чатала си, все така втренчен в Еме.
— Ще почваш ли или ще стоиш да зяпаш? — подвикна му Роли.
Кълън клекна пред Еме и разтвори краката й, мъчейки се същевременно да развърже връзките на панталоните си. Тя успя да извика, преди той да й запуши устата с ръка.
— Чу ли това? — запита Ник, спирайки под един голям клен.
— Като че ли някакво животно — предположи Бърч.
— Или жена — възрази Ник.
— Господи, нима мислиш, че…
Ник не дочака Бърч да довърши и пришпори коня си. Скаут литна напред, подчинявайки се и на най- слабото подръпване на юздата. Интуицията подсказваше на Ник, че Еме е наблизо, че има нужда от него. Инстинктът го тласкаше по посоката на звука. Но не можеше да се движи бързо и това го отчайваше. Гората беше гъста и непроходима. Накрая, вече съвсем отчаян, той скочи от седлото, върза Скаут на един храст и продължи пеша. Бърч го следваше по петите. Излязоха на една полянка и попаднаха на сцена, дошла сякаш от ада.
Кълън беше успял да свали панталоните си, но не можеше да се справи с Еме. Тя се бореше със зъби и нокти. Роли се разхождаше наоколо и се присмиваше на усилията на Кълън да я укроти. Като видя мръсните ръце на Кълън да докосват бялата плът на Еме, Ник побесня. Изрева и се хвърли към тях. Роли реагира моментално, но Кълън беше твърде погълнат от усилията си, за да го забележи.
Ник се развъртя. Скочи към Кълън и го блъсна настрана. Шокиран, с широко отворени очи, той се търкулна и пусна Еме. Тя се надигна и оправи роклята си.
— Какво, по дяволите! — изръмжа Роли, измъкна пистолета от кобура и го насочи към Ник.
В същия момент Бърч, стигнал полянката, извади оръжието си и стреля по Роли. Пистолетът излетя от ръцете на дезертьора, изстрелът беше улучил ръката му. Бърч нямаше намерение да го убива, искаше само да го обеси заради деянията му.
Кълън се отпусна на земята, все още със смъкнати панталони, и се взря неразбиращо в Ник. Но той нямаше време за него. Хвърли се към Еме и й помогна да се изправи. Тя хлипаше, цялата разтреперана, затворила очи. Ник изригна солена ругатня, когато забеляза драскотините по ръцете и лицето й. Хората на Бърч, чули гърмежа, вече изпълваха полянката и се заеха с дезертьорите. Но Ник не забеляза нищо от това.
— Всичко е наред, Еме, няма да ти направят нищо повече — заговори й той успокоително, притиснал я в прегръдките си. — Тихо, скъпа, не плачи, сега си в безопасност.
Интимната сцена привлече вниманието на войниците, затова Бърч нареди да отведат веднага пленниците. Войниците нерешително се отдалечиха, оставяйки Бърч, Ник и Еме сами на полянката.
— Тя добре ли е? — запита Бърч съчувствено.
Гласът му беше изпълнен със състрадание към красивата жена, която Ник прегръщаше толкова нежно.
— Струва ми се.
Всъщност, Ник не беше сигурен дали Еме не е била изнасилена. Нямаше представа колко време е била пленница на тези дезертьори или какво са сторили с нея, докато е била в тяхна власт. Но знаеше, че сега тя не е в състояние да отговаря на никакви въпроси. Освен това, не искаше да я излага пред Бърч.
— Нали няма да имаш нищо против да ви оставя? Искам да закарам тия негодници в щаба, колкото може по-скоро.
— Разбира се — увери го Ник. — Аз ще отведа Еме обратно при сина й във „Високите дъбове“, щом бъде в състояние да пътува.
Бърч кимна, осъзнавайки, че Ник може да защити и себе си, и Еме, ако стане нужда.
— Тогава тръгвам. Потърси ме, след като свърши войната, Ник, ако не се видим и преди това.
