главата й, Дрейк започна да ги разплита, разстилайки копринените кичури, докато заприличаха на блестящи кестеняви вълни, разстлани по гърба й.
Дрейк отметна косата й настрани и я целуна по тила.
— Обичам косата ти — прошепна той. — Когато беше дете, мислех, че е ужасна. Сигурно съм бил сляп.
Рейвън си спомни как Дрейк я беше дразнил заради цвета на косата й, как я беше наричал морковена чутура и с други не особено приятни имена. Но тя не бе обръщала внимание на това, защото още тогава бе обичала Дрейк с такава любов, на каквато е способно само едно дете.
— Свали си дрехите. — Гласът му звучеше дрезгаво, настоятелно. — Искам те, сладка Рейвън. Този път ще е различно. Няма да има болка, ще имам много време да ти доставя удоволствие.
Рейвън сподави една усмивка. Нима не знае, че й бе доставил удоволствие още първия път, въпреки болката в самото начало? Тя започна да се съблича бавно, гледайки как изражението му се променя от наслада до яростна жажда. Когато му се стори, че тя се съблича твърде бавно, той сграбчи деколтето на ризата й.
— Не. Търпение, милорд. Не мога да си позволя да загубя някоя дреха, сред като имам толкова малко.
— Ще ги заменя с дузини други.
И той я разкъса, захвърляйки двете парчета настрани с въздишка на огромно нетърпение.
Рейвън извика от стръвната му атака. Може би щеше да се обърне и да избяга, ако той не я беше хванал за ръцете и не я беше притиснал грубо към себе си. Гърди до гърди, хълбоци до хълбоци, кожата му я дращеше и я караше да го иска. Когато го почувства как набъбва, опрян до нея, тя изкрещя собственото си нетърпение.
— Не мога повече да чакам!
Шокирана от собствения си изблик, тя стана яркочервена.
— Ах, сладка Рейвън, колко ми харесва твоето нетърпение. Ще напредваме бавно, милейди. Искам да науча всичките ти тайни.
И той я отнесе в леглото.
Рейвън престана да мисли. Неговият поглед беше разпален огън и я изгаряше, където и да я докоснеше. Той обхвана гърдите й. Устата му потърси зърното й. Той го налапа и го стисна, изтръгвайки от нея един кратък вик. Ръцете й се вкопчваха в раменете, гърба и бедрата му. Космите по кожата му я раздразваха силно, като афродизиак. Неговият допир, неговият вкус, неговият аромат, всичко се съединяваше, за да й даде онова ненаситно удоволствие, на което тя нямаше право. Не с този мъж, който не беше нито неин годеник, нито съпруг.
Тя потрепери силно под целувките му, които валяха като дъжд върху тялото й. Устата му беше гореща, езикът му беше твърд и настоятелен, всяко близване изпращаше неизразима наслада по цялото й тяло. Тя губеше самообладание. Чувстваше го как се плъзга все по-надолу по тялото й и се страхуваше, че няма да спре, докато не стигне до…
— Дрейк!
Той коленичи между разтворените й бедра и я погледна, когато тя изкрещя името му. Очите му пращаха сребърни проблясъци и той й се усмихна омайващо. После наведе глава и се вгледа в съкровената й плът, сякаш беше пиршество, което той нямаше търпение да вкуси. Тя почти загуби контрола над себе си, когато умелите му пръсти започнаха да галят вътрешната повърхност на бедрата й и се насочиха към скритото място между тях.
После той я целуна там.
Рейвън не можеше да си поеме дъх, не можеше да мисли.
— Моля те.
Тя не знаеше, че такива неща са позволени, а още по-малко — че са така прекрасно възбуждащи.
Той се поколеба, поглеждайки нагоре към нея.
— Да продължавам ли?
— Не… да… Не знам! Това е греховно.
— Да — съгласи се Дрейк. — Прекрасно греховно. Кажи ми. Рейвън, искаш ли да спра?
Тя чувстваше горещия му дъх върху меките гънки на своята женственост и се страхуваше, че ще умре, ако той спре сега.
— Не, не спирай. Искам да стигнеш докрай.
Той наведе глава и плъзна езика си по мократа набъбнала плът. Тя се опита да го прегърне и осъзна, че пръстите им са се преплели и ръцете й са притиснати плътно до тялото й. Езикът му потрепваше върху едно толкова чувствително място, че я накара да извика. Смаяна, тя се изви рязко нагоре. Той освободи ръцете й и те веднага сграбчиха раменете му, ноктите й се забиха в плътта му.
Тържествуващо чувство се разля из нея. Беше силно, толкова мощно, като вулкан, който скоро трябваше да изригне.
И той изригна.
9
Дрейк се надигна на лакти и се вгледа в Рейвън. Лицето й беше зачервено, дишаше бързо и накъсано, слизайки бавно от шеметните висини на страстта. Той никога не си беше представял, че може да изпита удоволствие, като го дава на друг, а го отказва на себе си, но Рейвън току-що бе потвърдила точно обратното. Той беше още набъбнал и твърд, все още я искаше, но почувства нейното удовлетворение толкова силно, колкото и тя.
Тя отвори очи, той й се усмихна. Тя му върна усмивката и посегна да го погали по бузата. Дрейк хвана ръката й и я поднесе към устата си, целувайки всеки пръст.
— Позволено ли е да се наслаждавам на това, което ти току-що направи с мене? — запита тя плахо.
Нейната наивност беше възхитителна.
— Всичко, което правим в леглото, е позволено. Докато ни харесва и на двамата.
Тя погледна надолу към набъбналия му член и очите й се разшириха.
— Но в това нямаше удоволствие за тебе.
— Грешиш, моя любов. Аз поех твоето удоволствие и го вкусих като свое собствено.
Тя обхвана хълбоците му и го притегли надолу към себе си.
— Ела в мене, Дрейк. Нека сега аз да поема твоето удоволствие.
Господи боже! Никога не беше подозирал, че на света може да има такава жена. Той разтвори бедрата й и хвърли кратък поглед между тях. Изстена и се плъзна няколко пъти по нежните й гънки, докато тя затрепери и неспокойно размърда хълбоците си под него. Очите му потъмняха от страст, когато си спомни колко плътно го бе обхванала първия път, когато я беше любил. Тогава той бавно проникна в нея, контролирайки се до краен предел.
Със затворени очи и стиснати зъби, той навлизаше все по-навътре. Нищо друго не му се струваше толкова правилно, толкова съвършено. Тя беше стегната, толкова стегната… и толкова гореща. Тялото й го обгръщаха плътно с любов, сякаш Бог я беше оформил изключително за него. Той се движеше бавно, за да не я нарани, и се стресна, когато тя го хвана за седалището и го накара да влезе още по-навътре, още по- силно. Нейното страстно желание, идващо толкова скоро след неотдавнашната й кулминация, толкова го смая, че той застина абсолютно неподвижен.
Пръстите й се забиха в плътта му.
— Не! Не спирай!
— О, сладка милейди, не се страхувай. Не мога да спра, дори земята да се отвори и да ме погълне.
Той се огъна и навлезе още повече във влажните й дълбини. Искаше я, нуждаеше се от нея, вдигна краката й и ги обви около кръста си. Тя потръпна под него, изстенвайки името му. Той усети реакцията й, почувства как плътно го обгръща, долови множеството изблици, които я разтърсваха. И изгуби способността си да мисли, докато люлееше и нея, и себе си, стигайки до двоен екстаз. Той отметна глава, отвори уста и извика, разпръсвайки спермата си като блестящ дъжд от огън и искри, който се изтръгваше от него. Сърцето
