му биеше така оглушително, че не чуваше как Рейвън вика името му, не чувстваше как ноктите й раздират кожата му.
Дрейк не искаше да помръдва. Искаше да остане вътре в нейното тяло, докато отново стане достатъчно твърд, за да може пак да я има. Положи глава на гърдите й и накъсаното му дишане се смесваше с нейното. Когато намери сили да се помръдне, се отдръпна и се отпусна до нея. Макар че очите му бяха затворени, той чувстваше погледа й върху себе си. Повдигна се на лакти и я целуна по нослето.
— Искам пак да те любя. И пак, и пак. До края на деня и през цялата нощ.
Рейвън отвори уста.
— Това възможно ли е?
Очите му блестяха обещаващо.
— И още как.
Той хвана ръката й и я отведе до слабините си, за да може тя да усети, че страстта му само временно е отслабнала, но не е задоволена. Пръстите й се свиха около набъбващия му член, сякаш да проверят доколко е готов за нея.
— Не може ли да почака? Наистина имам да говоря с тебе.
Той седна, сви едното си коляно и положи ръце на него.
— Важно ли е?
— Предполагам, че сега трябва да се смятам за твоя любовница.
Дрейк се почуди накъде ли щеше да ги отведе този разговор. Не беше сигурен, че това, което му предстои да чуе, ще му хареса.
— Толкова ли е лошо? Току-що се убедихме колко си подхождаме. По дяволите, Рейвън, знаеш ли колко много ми харесваш?
— И ти ми харесваш, Дрейк, но това няма да има никакво значение за Уолдо.
Лицето на Дрейк стана сурово.
— Трябва ли да говорим за брат ми?
— Той е мой съпруг. Ще дойде за мене, знаеш го. Замъкът не е подготвен да издържи на обсада, ако се стигне до такова нещо. — Тя си пое дъх. — Може би трябва да се върна при Уолдо и да поискам анулиране.
Дрейк я сграбчи за раменете и я разтърси, без да мисли какво прави. Не можеше да повярва на това, което чуваше.
— Да не си луда? Той ще те убие, знаеш го със сигурност.
— Той ще убие тебе, ако те хване. Аз те въвлякох в моите работи против волята ти. Не искам смъртта ти да тежи на моята съвест.
— Ти не си ме въвлякла в това, Рейвън, аз влязох по своя собствена воля. Това е моето наказание, задето те съсипах така в сватбената ти нощ.
— Наистина не беше сватбената нощ, за каквато съм си мечтала, но и не исках да спя с Уолдо. Може би ти ми направи услуга. Помогна ми да избягам от мъжа, когото ненавиждам. Аз не съм съпруга на Уолдо — каза тя яростно. — Бракът ни никога не е бил консумиран и по-скоро ще се самоубия, отколкото да му позволя да ме докосне.
Дрейк я хвана за раменете и я привлече към себе си.
— Няма да му позволя да се доближи до тебе.
Тя му хвърли озадачен поглед.
— Защо казваш това, Дрейк? Ти не ме харесваш. Когато те помолих да ми помогнеш в Чърк, ти ми отказа. Аз съм само един товар, който си поел на гърба си.
Той се взря в очите й, бяха с цвета на ливадите, заобикалящи Уиндхърст.
— Може би не съм подбрал подходящите думи. Колкото до миналото, то няма място в живота ни сега. Вече няма значение какво се случи в Чърк, когато бяхме деца.
— За мене има значение. Ще ме изслушаш ли сега, с бистър разсъдък? Заклевам се в гробовете на моите родители, че ще говоря само истината.
— Да, разкажи ми — каза Дрейк.
Ако това щеше да облекчи мислите й, той беше готов да я изслуша, макар че в действителност спомените му от онова време бяха мъгляви. Беше насъбирал ненавист срещу Рейвън през всичките тези години, без да разбира, че това вече нямаше значение. Освен факта, че Дария бе умряла преждевременно, той не искаше да мисли вече за това.
Рейвън му хвърли красноречив поглед, който ясно показваше колко важно е за нея да се очисти в очите на Дрейк. Пое си дълбоко дъх и започна.
— Много обичах сестра си. Понякога беше вятърничава и повърхностна, но по принцип беше мила и послушна. Може да си е въобразявала, че те обича, но никога нямаше да избяга от къщи. Тя искаше да стане графиня.
— Да не би да искаш да кажеш, че Дария не се е интересувала от мене? — запита рязко Дрейк.
— Не. Просто ти казвам истината. На Дария не й харесваше пренебрежението, което Уолдо проявяваше към нея, искаше да го накара да ревнува, за да й обръща повече внимание. Беше млада, Дрейк, не можеш да я обвиняваш. Тя много те харесваше, но приемаше много сериозно годежа си.
— Баща ти как научи за плановете ни да избягаме, ако ти не си му казала?
— Дария ми се довери, но аз не съм казала на татко. Тя ме увери, че знае какво прави, че повече от всичко на света иска да бъде графиня. Не виждаше бъдещето си като жена на беден като църковна мишка младеж, който няма нито титла, нито земи. Тя се възползва от любовта ти, Дрейк. По-късно научих, че е казала на прислужницата си за бягството и момичето веднага изтичало при татко да му разкаже. Аз не съм те предала, Дрейк, макар да знаех, че замисълът ви е чиста лудост.
Дрейк потъна в размисъл над думите на Рейвън и призна, че тя говори истината. Лекомислието на Дария му бе неприятно, но вече не го болеше. Тогава той беше млад и Дария беше първата му любов. Беше се прицелил нависоко и го бяха свалили на земята, но животът бе продължил и той бе преуспял. Само едно не можеше да забрави — ранната смърт на първата си любов.
— Мислиш ли, че Уолдо е отговорен за смъртта на Дария?
— Сигурна съм! — възкликна гневно Рейвън. — Тя беше силна и здрава, когато напусна Чърк като жена на Уолдо. Никога не се е оплаквала от стомашни болки. Не знам как или защо, но съм твърдо убедена, че Уолдо е отговорен за смъртта на сестра ми. Толкова много смърт. — Тя въздъхна тежко. — Родителите ми, годеникът ми. Майката на Уолдо, после баща му. Смъртта на Дария дойде скоро след това.
— Как умря Арик?
— Отиде с Уолдо и Дъф да се бие във Франция. Когато убиха Арик при Креси, Уолдо помоли Дъф да не ме сгодява за друг, защото ме иска за себе си. Ако родителите ми бяха живи, нямаше да се съгласят. Но годините минаваха и най-накрая се получи разрешението на папата за този брак.
— Ако съществуват доказателства, че Уолдо е ускорил смъртта на Дария, ще го убия. Може тя да не ме е обичала така, както я обичах аз, но не заслужаваше да умре.
Гласът на Рейвън беше умоляващ, пълен с тревога.
— Важно е да ми повярваш, Дрейк. Позволих ти да се любиш с мене. Не мога да живея, ако знам, че означавам толкова малко за тебе.
Той погали разсеяно косата й, отмахвайки разбърканите кичури от настоятелните й зелени очи. Потърси лицето й и отчаяната й нужда да бъде разбрана, която прочете по него, дълбоко го порази.
— Да, Рейвън, вярвам ти. Може би отдавна съм знаел, че ти не си способна така да ме разочароваш. Сърцето ти беше тъй любящо. Възможно е да съм предпочел да повярвам, че си предала мене и Дария, вместо да се изправя пред истината, че Дария не е отговорила на любовта ми и никога не е смятала да избяга наистина с мене. Истината щеше да бъде тежък удар за едно романтично момче със сърце, преизпълнено с любов.
Тя му се усмихна трогната.
— Не знаеш колко щастлива ме правиш е това.
Думите й събудиха нов изблик на страст у него. Той веднага се втвърди, изпитвайки отчаяна нужда от нея. Гласът му беше дрезгав, едва разбираем.
— Покажи ми колко си щастлива, сладка Рейвън. Отвори се за мене и ми позволи да споделя твоето
