Кан-император Издулор смръщи вежди и яростно удари по масата. Висок близо два метра, едър и широкоплещест, владетелят бе внушителна личност въпреки петдесетте си години и побелелите вече коси. Докато войската му лагеруваше в град Брусар на път за Артебос, вестоносци на Умар от Чаладара му донесоха за нападенията на северните племена. Деница, дъщеря на кан-предводител Иртхитюин и жена на кан-принц Вихтун, втори наследник на Умар, бе отвлечена. Никога до сега севери не си бяха позволявали да предизвикат гнева на Биляра чрез отвличане на високопоставена личност от двореца. Бойците на цяла Чаладара се бяха мобилизирали за отбрана от северите, които някой бе обединил и въоръжил добре. На Издулор не му беше много трудно да се досети кой е този някой. Явно Бакуриан добре се бе подготвил за войната с Биляра и Иртхитюин опасно го бе подценил, не вярвайки, че ще нападне. Чуха се и слухове за домогвания на негули от югозапад и въпреки че още не бяха потвърдени, Издулор не се съмняваше във верността им.
Той се изправи и закрачи из стаята. Съветниците му стояха смълчани и унили.
— Не вярвах, че Бакуриан ще тръгне наистина на тази война. А той дори е обединил северите, без да разберем? — гръмко се обърна Издулор към тях и започна да мести поглед от едно лице на друго.
— Защо не знам нищо за обединението на северите? — владетелят продължи ядно да говори, повишавайки тон.
Министър Кордил, отговорен за Войската на „змиите“, се размърда притеснено на мястото си.
— Кордил — повика го Издолур.
Министърът вдигна очи и погледна владетеля.
— Не си ми докладвал за северите, а за негулите ще кажеш ли нещо?
Кордил пребледня. По лицето му изби студена пот. Не знаеше какво да отговори на Издулор. Тези от шпионите, с които имаше връзка, не съобщаваха нищо. Но слуховете сред народа и войниците говореха за обратното. Той наведе глава за момент, ала все пак намери сили да вдигне очи и да отговори:
— Носят се такива слухове, но никой от шпионите ни не ги е потвърдил.
Издолур го изгледа умислено. От вниманието му не убегна смущението на Кордил. Първоначалният гняв на владетеля вече се бе уталожил и той тихо попита:
— А ти какво смяташ?
Кордил открито погледна кан-императора на Биляра в очите и каза:
— Аз мисля, че Уголия има споразумение с негулите. Те ще нападнат от югозапад в момента, в който ние стигнем Артебос. Всячески Бакуриан ще се опита да разпилее силите ни в различни посоки. Явно това е тактиката, на която залага в тази война.
Издулор кимна с глава и каза:
— Ако никой не спре негулите, те лесно ще достигнат Карпонили и манастира. Мислиш ли, че Бакуриан цели да ги изправи срещу сангасите?
— Това би бил умен ход от негова страна — кимна Кордил.
В това време Заберган, представителят на жреците сред съветниците на Издулор, се размърда и с интерес насочи вниманието си към разговора.
— По този начин негулите ще му свършат черната работа. — продължи с разсъжденията Кордил.
— Заберган — каза с ясен глас Издулор, от чието внимание не убягна реакцията на жреца при споменаването на манастира и сангасите. — Какво мислиш?
Заберган, нисък, с много набръчкано лице, гола глава и черни живи очи, бе ексцентричен и особен човек. Говореше странно, с писклив глас и множество възклицания, а това не се харесваше особено на събеседниците му. Той не се вписваше много сред членовете на кастата си и не бе добре приет сред жреците, особено сред двадесет и двамата избрани от манастира. От години те поддържаха с него студени служебни отношения и ползваха Заберган единствено за официални съобщения между императора и върховния жрец. Той бе от тези хора, които за всяко нещо имат собствено виждане и не се поддават на влияние. Между него и императора съществуваше силно приятелство и затова многобройните опити на върховния жрец Алобоготур да отзове Заберган от службата му в двореца Истрос и до днес не бяха успешни.
Заберган се поглади по гладката брада и отговори по типичния си начин:
— Хе, хе, какво мисля? Няма какво толкова да му се мисли. Така е, както казвате.
Издулор се смълча за момент, обмисляйки думите му, и каза:
— Посъветвай се с Алобоготур. Кажи му, че очаквам нападение от негули срещу манастира. Искам да знам неговото мнение. Ще се справят ли сангасите?
Заберган само кимна с глава в знак на съгласие и веднага изгуби интерес към разговора, защото от широкия му ръкав се подаде едно космато носле и подуши въздуха. Това бе любимата мишка на Заберган, наречена Гаго, която бе постоянен обитател на дрехите му, когато жрецът се намираше вън от дома си. Все още имаше хора от обкръжението му, които не можеха да свикнат с тази ексцентричност на жреца, но той открито демонстрираше обичта си към мишока и не се интересуваше от хапливите подмятания и подигравки. Още повече, че самият Издулор проявяваше благосклонност. Той дори често се интересуваше за здравето на косматия приятел на Заберган.
Жрецът погали с пръст мишока по главата и му зашепна:
— Хе, Гаго, прибирай се, нямаш работа тук, любопитко.
В първия момент Гаго не повярва на Заберган, а се подаде почти изцяло навън. Наостри уши и огледа внимателно обстановката. Но тъй като нищо не задържа интереса му, бързо се врътна и се скри обратно в дрехата на жреца. Тогава Заберган отново насочи вниманието си към останалите, тъй като внезапна мисъл го осени и той почти прекъсна министър Звиницис в момента, когато разясняваше обстановката в град Артебос, който до момента без проблеми удържаше обсадата на уголците.
— Владетелю — обърна се Заберган към Издулор, — мисля си за таболците. Те също ни имат зъб заради територията, от която бяха прогонени от вашия баща, могъщия Тарасий. Биха могли да се възползват от войната с Уголия, за да си я възвърнат.
В този момент Гаго подаде муцуна от пазвата на жреца, но за разлика от друг път Заберган не му се зарадва, а небрежно го побутна обратно в гънките на широките си одежди. Възмутеният Гаго заприпка бързо с пъргавите си крачета и проправяйки си път под дрехата, се прехвърли през рамото на мъжа и потърси нови територии за обхождане откъм гърба му.
Издулор не отговори, а погледна към Кордил, който се прокашля и каза:
— Помислили сме и за това. Изпратил съм хора, поддържам някои връзки, но и оттам няма новини — дълбока бръчка проряза челото на Кордил. Личеше си, че е страшно притеснен от липсата на всякаква информация относно враговете на Биляра, която да представи на съвета.
Този отговор на министъра направи силно впечатление на Заберган. Той реши да се разрови в темата въпреки неудобството за Кордил. Затова попита:
— Хе, Кордиле, шпионите ти ли не съобщават за нищо нередно, или нямаш връзка с тях?
— С някои нямам връзка, Заберган, на такива места са, че е опасно за тях да изпращат вести — малко троснато му отговори Кордил. — А тези, от които имам новини, не съобщават за нещо подозрително.
Заберган не каза нищо повече, но в изражението му пролича притеснение.
— Императоре — прозвуча глас отляво на Заберган, и всички обърнаха главите си към министър Рез, който отговаряше за търговията. Неясно бе защо Рез последва императора в похода му срещу Бакуриан, тъй като военните дела бяха далеч от обичайните интереси и дейности на Рез. Ала явно Издулор държеше на присъствието му и не започваше нито един съвет без негово участие.
— Слушам те, Рез — отвърна Издулор.
— Виждам, че чакалите са започнали да ръфат Биляра от всички страни. Не е ли време да изпратим вест за помощ? Раха е най-близо от тези, които биха ни помогнали.
— Може би е време, Рез, може би е време — замислено отговори Иртхитюин. — Не бих искал да ги викам за нещо, с което мога да се справя и сам, но все пак… — той като че ли се сепна изведнъж и каза с по-ясен и силен глас: — По-добре е да пратим вест до Язник, нека тръгне към северната граница в помощ на Иртхитюин и Умар. Вярвам, че притежаваме достатъчно сила, за да смажем главата на Бакуриан без помощ от Раха.
След близо половин час, когато съветът на министрите свърши, жрецът Заберган изостана от другите и
