на четирихилядна конница и двадесет хиляди пешаци. Войската му се разположи отвъд гората, в която се криеха враговете им, и се разгърна така, че да отцепи всеки възможен изход за уголците.
Войниците от артебоската крепост видяха сънародниците си и тук-там се разнесоха въодушевени възгласи. Пътят за бягство на уголците бе отрязан. Сега вече можеха да излязат от външния град и да нападнат оградения отвсякъде Бакуриан. Трацимир даде знак с жест и Сувар, който само това чакаше, извика с пълен глас:
— Карн веган.
Качените на конете си „сиви вълци“ поеха бойния вик на ротата си и като ехо го повториха няколко пъти, докато портите на Артебос се отворят. Конницата се втурна навън, следвана от пешаците и се нареди по протежение на гората. „Вълците“ извадиха оръжия и зачакаха търпеливо, докато „котките“ се втурнаха с диви крясъци сред дърветата, грабнали брадвите и кинжалите си. Но когато се озоваха сред лагера на Бакуриан, устремът им спря и виковете постепенно заглъхнаха. Уголците ги очакваха, прави, с вдигнати ръце и захвърлени оръжия. Обградени от всички страни, те разбираха, че съпротивата е излишна. Вече не можеха да заблуждават нито за броя си, нито за силите, които не им бяха останали.
Близо час след това лагерът на уголците бе разтурен и купчини от ненужни вещи, изпочупени шатри и трупове бяха завлечени на полето и запалени. Лумналите огньове разнесоха тежка миризма и черен пушек из околностите на Артебос.
Кан-императорът сбърчи нос и се огледа. Застанал на една от кулите на външния град, придружен от Заберган, от управителя Трацимир и от двама „глигани“ от личната му охрана, гледаше как войниците издигат лагера си около стените на Артебос, защото градът трудно би поел всички тези хора. В дълга редица окованите уголци вървяха към портите на външния град. Нещастниците ходеха с наведени глави и прегърбени рамене. Бяха малко на брой. Странно малко. Всичко се бе развило прекалено бързо и прекалено добре, за да е нормално. Бе изпратил министър Звиницис да търси Бакуриан сред пленените, но нещо му подсказваше, че днес не е денят, в който ще се срещне очи в очи с предводителя на Уголия.
Отдолу по стълбите на кулата се чуха стъпки и скоро при тях се появиха един млад войник от войската на „ястребите“ и министър Звиницис, който, макар и задъхан, не изчака да си поеме въздух, а на пресекулки почти извика:
— Бакуриан си е заминал още преди уголците да нападнат, преди шест дни. Оставил е част от войската си тук, а с другата е навлязъл в Биляра.
Издулор не каза нищо, но веждите му се сключиха в грозна гримаса. Заберган се почеса замислено по брадата:
— Хе, този Бакуриан се оказва по-дързък, отколкото очаквахме. Тръгнал е към Истрос.
Издулор се извърна към Трацимир и го погледна с ярост:
— Ти си виновен за това.
Трацимир наведе глава.
— Предай на заместника си управлението и се приготви. Утре сутринта тръгваш с войската ми към Истрос като пешак. Това ще бъде наказанието ти.
Трацимир продължаваше да стои с наведена глава.
— Какво чакаш, тръгвай — ядно извика Издулор.
Управителят на Артебос се сепна, обърна се и бързо изчезна надолу по стълбите.
— Глупак — процеди с тънък глас Звиницис зад него.
Кан-императорът погледна изпод вежди Звиницис и му каза с леден глас:
— Разгласи сред главнокомандващите, че утре сутрин тръгваме обратно към столицата.
Министърът се поклони и с пребледняло лице се отправи да изпълни нареждането на императора.
Издулор поклати глава след него и замислено каза:
— Твърде дълго живяхме в мир. Загубили сме способностите да воюваме. Трябваше да предвидя това.
— Вината не е ваша — каза Заберган. — Трацимир не е прозрял, че има нещо гнило в тази обсада. Самодоволството и гордостта от това, че успява да задържи Бакуриан, са го заслепили и не е разбрал, че е измамен.
— Да, но правя грешка след грешка от самото начало на всичко това. Още щом разбрах, че Бакуриан готви война, бе нужно да потегля насам. Дадох му прекалено много време и ето какво се случи.
— Станалото станало. Никой не вярваше, че война наистина ще има. Не го мислете повече. Важното сега е да успеем да се притечем на помощ навреме — отговори Заберган, видимо притеснен. — Столицата остава слабо защитена, а уголците са със сериозна преднина пред нас. Не мога да не призная, че Бакуриан добре е планирал ходовете си.
— Така е, ветровете да го отнесат, ще му откъсна неблагодарната глава, щом го докопам — ядно каза Издулор. — Да вървим.
Мъжете тръгнаха надолу по стълбите към стаите, подготвени за почивката им. Пръв кан-императорът достигна до отредените му помещения в кулата на външния град. Той повика с кимване Заберган да го последва вътре. Двамата „глигани“ застанаха прави от двете страни на вратата, а войникът от войската на „ястребите“, който не бе поканен, продължи по мрачния коридор да търси място, където да получи свястна храна, каквато не бе опитвал, откак напуснаха град Брусар.
Заберган и кан-императорът се настаниха удобно от двете страни на отрупана с ястия маса и мълчаливо започнаха да се хранят. Усетил какво се случва, Гаго, постоянният спътник на Заберган, се подаде от пазвата му и жадно задуши въздуха наоколо.
— А, Гаго — усмихна се Заберган, — ето ти, момче, хапни си.
Мъжът отчупи малко парче сирене и го подаде на мишока, който ловко го взе с лапички и озъртайки си любопитно наоколо с черните си мънистени очички, започна да го гризе сладко, сладко.
Издулор само погледна мишока, но не му обърна повече внимание. Вместо това избърса с една кърпа устата си, облегна се назад, а един придружител му донесе пълна до горе чаша с квесел. Кан-императорът отпи голяма глътка и се обърна към все още ядящия Заберган:
— Е, Заберган, какво мисли Алобоготур за негулите и таболците? Ще успее ли да удържи манастира?
Заберган преглътна набързо и с усмивка каза:
— Хе, хе, императоре, не мислете за това. И група ученици биха удържали манастира. Сградата е построена така, че искам да видя коя войска, била тя и многобройна, ще успее да я превземе.
Издулор кимна с глава и замислено се загледа в чашата с квесел.
— Не сме ли прекалено самоуверени? Досега тази самоувереност ни струваше много.
— Що се отнася за манастира — не! — отвърна този път със сериозно изражение Заберган. — Разположението му е непревземаемо, и при това го пазят сангасите. На ваше място бих се притеснявал повече за столицата. Алобоготур ви изпраща послание — да не се тревожите за манастира, негулите не го плашат.
Кан-императорът отпи още една глътка от чашата:
— А какво е положението със шпионите ни? Откри ли нещо?
— Мисля, че вече се досещам какво се случва с Кордил и защо не получава новини от агентите си — очите на Заберган просветнаха с особен блясък, — но ви моля да изчакате още малко, за да мога да съм напълно сигурен в предположението си.
— Така да бъде — каза уморено Издулор и отново надигна чашата. Допи я на един дъх и се изправи:
— Нахрани се добре, Заберган, бъди мой гост. Аз обаче ще отида да спя.
Заберган се изправи и се поклони почтително, докато Издулор напускаше помещението. Останал сам, той продължи да опитва от вкусната храна, като не забрави, разбира се, и скрития в дрехите си Гаго.
Нощта бе тъмна в гъстата гора, където не проникваше светлината от кълбетата. Крамик се огледа. Вече бе изминал час от дежурството му, а Дагобин все още бе буден. Всички останали дишаха равномерно, увити в тежките си кожи, а огънят тлееше слабо, всеки миг щеше да угасне. Крамик се размърда и забеляза как
