— Кланът ти няма да преживее нова война.
— Значи ти се надяваш, че като се оженя за дъщеря ти, няма да има война? Толкова ли искаш да се отървеш от нея? Не можеш ли да я омъжиш за някого от братовчедите й? Наоколо има доста мъже без жени.
Сабрина отблъсна ръката на майка си и се изстъпи пред Морган, трепереща от ярост.
— Трябва да знаеш, Морган Макдонъл, че откакто навърших тринадесет години, съм отказала стотици предложения за женитба. И за разлика от Макдонълови, ние, Камерънови, не се женим за братовчедите си. — Тя приседна на най-близката пейка, но веднага скочи. — Нито пък за сестрите си!
Майка й я дръпна назад. Морган и баща й продължиха да разговарят, сякаш Сабрина не се беше намесвала. Пренебрежението им я вбеси.
— Клановете Грант и Чишолм те преследват от месеци, момчето ми — настави Дугъл. — Ако искаш да запазиш наследството на дедите си, имаш нужда от съюзник. От могъщ съюзник. Когато Сабрина стане твоя съпруга, ще имаш мен.
Морган обърна гръб на всички и стисна ръце в юмруци. Очевидно се бореше със себе си. Съмненията му нямаха нищо общо с клановете и съюзниците. Накрая се обърна и хвърли мрачен поглед към Сабрина.
— Е, добре. — Тонът му преливаше от сарказъм. — Тази вечер годеницата ми и аз напускаме Камерън.
— Не позволявам — отговори остро Дугъл. — Ще прекарате първата си брачна нощ под моя покрив.
Морган вдигна подигравателно вежди.
— И защо? Толкова ли държиш да чуеш виковете й?
Мечът на Брайън се хлъзна от ножницата, но Сабрина препречи пътя на брат си и се поклони като изискана дама.
— Прощавайте! Ще позволят ли джентълмените да прекъсна за миг разговора им, за да поговоря на четири очи с годеника си?
Дугъл и Морган размениха поглед, който за миг ги направи съюзници. Бяха очаквали истерични пристъпи, но леденото достойнство на Сабрина ги изненада и подкопа мъжкото им самочувствие.
Баща й кимна и я остави сама с Морган. Той застана с разкрачени крака и скръстени на гърба ръце и я погледна пренебрежително.
Сабрина отметна глава назад, погледна го в очите и вирна презрително съвършеното си носле.
— Искам да помислиш много добре, преди да вземеш решение, Морган Макдонъл. — Без да усети, тя имитираше безупречната английска дикция на майка си. — Защото се кълна, че няма да те даря дори с временно удоволствие. С мен няма да имаш нито една спокойна минута, камо ли пък удоволствия!
Морган се поклати на токовете си.
— От разглезена Ксантипа не може да се очаква друго. Как мислиш, защо помолих за четиристотин пилета?
— Щом станеш мой съпруг, ще си пожелаеш да са ти ги дали.
Както някога, когато беше още момче, той не устоя на напора да я подразни. Наведе се, докосна нослето й със своя нос и се ухили предизвикателно.
— Още отсега го желая.
Сабрина устоя на порива да забие юмрук в самодоволната му физиономия. Крехкият мир, сключен в музикалната стая, лежеше на парчета в краката им. Тя събра полите си и излезе от залата с гордо вдигната глава, макар дълбоко в себе си да знаеше, че е допуснала първата сериозна грешка.
Никога, никога не биваше да престава да мрази Морган Макдонъл.
Дугъл изнервено запуши ушите си.
Енид плачеше, а камериерките подсмърчаха в такт, докато шиеха сватбената рокля на Сабрина. Господарят на дома си пожела да е някъде много далече. По-добре да се бе изправил съвсем сам срещу цял легион кръвожадни Макдонълови, вместо да остане още минута при тези обезумели жени.
Още по-страшен от хленчещите слуги, които познаваха дъщеря му от самото й раждане, беше обвинителният, отровен поглед на жена му, който го приковаваше към мястото до прозореца и го принуждаваше да присъства на хаоса, който сам беше предизвикал. Елизабет размахваше прелестните си ръце и забиваше иглата с такава сила в парчето кожа, че сякаш пробиваше неговото сърце.
Вероятно за да прогони паниката си с безсмислена суетня, тя бе събрала цялата прислуга и с типичния си апломб им беше заповядала да се включат в приготовленията за сватбата, която трябваше да се състои още тази вечер. Даже Енид получи престилка и й бе заповядано да нареже на дребно купа със зеленчуци. Дугъл се съмняваше, че ще им трябва още сол. Брадичката на Енид трепереше, сълзите й се стичаха на потоци върху вехнещите зеленчуци.
Елизабет скочи от пейката и изстреля нов залп заповеди.
— Енджи, тичай да донесеш остра ножица! — Тя погледна в купата между коленете на Енид и изохка. — Велики боже, дете! Това не са гъби. Тези са отровни. Веднага ги извади, или тази вечер ще ни пишат в сметката поредния мъртъв Макдонъл.
Енид се подчини с тих плач. Крехките крачета на турската отоманка се заклатиха под тежестта й.
Елизабет застана пред блестящата синя одежда, с която някога се беше омъжила.
— Внимавайте, момичета. Върху коприната не бива да падне нито една капчица вода. — Тя извади от корсажа си дантелена кърпичка и я хвърли на една млада камериерка. — Веднага си изтрий носа!
Дугъл изскърца със зъби. Бедните момичета едва се осмеляваха да се докоснат до обшития с перли сатен. Като че имаха пред себе си погребален саван.
Вратата се отвори. Вместо Енджи, която трябваше да донесе ножицата, на прага застана Сабрина. Очите й бяха мокри от сълзи. Дугъл откри в сапфирено-сините им дълбини собствения си ужас. Плачът на Енид премина в сподавен хленч. Камериерките се заеха с треперещи пръсти да развалят шевовете, които току-що бяха направили.
Сабрина прекоси стаята като вихър и сграбчи Дугъл за колосаното жабо на ризата.
— Татко, трябва да отстъпиш! Не можеш да ме принудиш да се омъжа за толкова зъл мъж. Нали чу какво каза! Той се отвращава от мен. Отвращава се от всички нас. Готов е да се ожени за всяка друга жена, само не и за мен!
Дугъл внимателно отстрани ръката й.
— Нямам друг избор, момичето ми. Един ден ще ме разбереш.
Сабрина извърна глава.
— Никога няма да разбера.
Той сложи ръце на раменете й.
— Напротив, принцесо. Сигурен съм, че това ще стане.
Сабрина се отдръпна от него и изтича при Елизабет.
— Мамо, моля те! Само ти можеш да размекнеш сърцето му. Той е готов да стори всичко за теб.
Елизабет помилва мократа й буза.
— Опитах, скъпа. Решението му е непоколебимо.
Сабрина се обърна бавно, очите й бяха изпълнени с няма молба. Отново се запъти към баща си. Той беше мъжът, който я беше носил на раменете си през селото; който беше гъделичкал бузките й с брадата си, за да се засмее; който изпълняваше всяко нейно желание. Отиде при него — и падна на колене. Дугъл неволно се запита дали всички в стаята чуха как сърцето му се натроши на парченца.
Сабрина сведе глава. Една самотна сълза капна върху токата на обувката му.
— Ако настояваш да се омъжа за този човек, татко, ще имаш така желания мир, но аз ще бъда осъдена на доживотна война.
Сабрина беше единствената, която не видя как ръката му се протегна към меката й коса и бързо се отдръпна. Дугъл копнееше да я накара да разбере решението му, да й разкаже за мечтите и надеждите, които беше носил със себе си през всичките тези години. Но много добре знаеше, че някои истини могат да се казват само в точно определен момент.
