и заяви:
— Проклет да съм, ако разбирам какво става! Никога не бях очаквал да заваря младите момичета в едно легло. А после ще ми приказват, че ние, Макдонълови, сме били похотлива пасмина!
Глава 12
На следващата вечер Сабрина реши да посвети Морган в изкуството на шаха.
Тя дори не трепна, когато мъжът й удари с юмрук дъската, преобърна я и фигурите се разпръснаха по всички краища на стаята. Коленичи и търпеливо събра пешките в полата си. Той преобърна дъската още три пъти, преди най-сетне да разбере как се движат конят и офицерът.
Морган сновеше ядно по стаята, стиснал ръце в юмруци.
— Каква е тази игра? — изсъска гневно той. — Как може царят да бъде толкова безсилен? Той няма ли поне малко чувство за чест, по дяволите? Няма ли гордост? Какво славно има в това да се държи за полата на царицата?
Пъгсли протегна късите си крачета, претърколи се пред камината и се прозя.
— Ти не си разбрал най-важното. — Сабрина, коленичила пред огъня, измъкна от жарта една нещастна пешка. — Царят е най-важната фигура в шаха. Можеш да играеш без царица, но никога без цар. Ако го загубиш, губиш играта. Затова трябва да го защитаваш, каквото и да ти струва.
— И кой го защитава? Шепа жалки пешки и една глупава жена! Би трябвало да го обсипят с камъни и да го изгонят от клана. — За да илюстрира становището си, Морган запрати нещастния монарх към огъня. Пъгсли го улови във въздуха и безмилостно го загриза.
Докато Морган с отсъстващ вид й помагаше да обърнат тежката дъска, Сабрина тихо се кискаше.
— Една глупава жена значи! Историята познава много жени, които са жертвали живота си за своите. Например твоята собствена кралица Мери!
Морган удари с длан по масата, лицето му помрачня още повече.
— Тя загуби главата си само заради твоята скъпа кралица Елизабет!
Сабрина тресна един офицер върху дъската.
— Тя не е моята кралица Елизабет! Ако случайно не знаеш, Морган Макдонъл, аз съм шотландка!
— Защо тогава говориш като проклета англичанка?
Опрели ръце на дъската, двамата съскаха един срещу друг като разярени котки. Морган беше толкова близо до нея, че Сабрина се уплаши. Погледът му падна върху устните й и очите му засвяткаха като ментовото зелено на дъждовна капка върху младо листо. Той задържа погледа си върху пълните устни и след няколко безкрайни секунди сведе глава към шахматната дъска. Вдигна черната царица и гласът му омекна.
— Жените са крехки същества. Нежни. Кротки. Бог ги е създал, за да ги пазим от лошото в този свят.
Сабрина беше запленена от движенията на ръцете му. Невероятно големи, те милваха с нежност прозрачния яспис. Тя си спомни как същите тези ръце бяха милвали със същата замечтаност розата на Белмонт — само миг, преди да я строшат.
— Дълг на мъжа е да закриля жена си. Да се грижи за нея.
Сабрина си припомни Ев и другите жени от клана Макдонъл и се учуди безкрайно, защото думите на Морган идваха направо от сърцето. Понятието му за чест и гордост беше съвсем различно от онова, което й бяха втълпявали досега за клана му.
— Сигурен ли си, че не си чуждо дете? — попита тихо тя. — Може би феите са те оставили в кошничка пред вратата на баща ти?
Той се усмихна уморено.
— Татко ми казваше същото. Но аз съм имал майка. Умряла е при раждането.
Палецът му милваше надиплената пола на царицата. Сабрина усети в сърцето си нещо като ревност и потрепери при мисълта, че бронзовите му ръце можеха да милват кожата й със същата нежност.
Неспособна да понася дори секунда по-дълго това сладко мъчение, тя изтръгна царицата от ръцете му и започна да подрежда фигурите.
— Това е само игра, Морган.
Той се отпусна в стола срещу нея и скръсти ръце.
— Да, но не е истинска. Няма да играя повече.
Сабрина се отпусна в своя стол и също скръсти ръце. Двамата поседяха известно време мълчаливо, докато Пъгсли загуби интерес към царя и го пусна шумно на пода. Най-после Морган се наведе през дъската.
— Боя се, че всичко това не помага — промълви той. — Време е да ме целунеш за лека нощ.
Сабрина затвори очи и издаде напред устни с чувство за изпълнен дълг. Когато не се случи нищо, тя отвори очи и видя, че Морган я наблюдава с лениво любопитство. Той взе лицето й между ръцете си, както бе постъпила тя миналата вечер. Сърцето й веднага ускори ритъма си, когато палците му помилваха долната й устна, насладиха се на мекотата и чувствеността й и изпробваха готовността й да се подчини.
Тя усети как устата й се разтопи като восък под зашеметяващата интимност на докосването му, усети как устните й се отвориха и безсрамно му позволиха да проникне навътре. Топлият му дъх докосна кожата й, сладък и замайващ. Той продължи да я милва с широките си, грапави пръсти.
Сабрина се раздвижи неспокойно в стола си, докато в скритите части на тялото й се разгаряше огън. Гърдите й се напрегнаха, а слабините й овлажняха. Едва сега, нито секунда по-рано, Морган мушна езика си в устата й и продължи целувката с едно-единствено плъзгане надълбоко, което я докара до ръба на екстаза.
Без да обърне внимание на измъчения й стон, той се отдръпна назад и бързо я целуна по носа.
— Лека нощ, хлапенце.
Боейки се гласът да не я издаде, Сабрина го изчака да стигне до вратата.
— А аз си мислех, че вие, Макдонълови, не сте особено опитни в изкуството да целувате за лека нощ.
— Точно затова трябва грижливо да се упражняваме. — Той й намигна дяволито. — Спи сладко, момиче.
Когато Морган изчезна, Сабрина изтощено отпусна глава върху ръцете си. В тялото й бушуваше такава буря, че нямаше да й позволи да заспи.
На третата вечер Сабрина реши да запознае съпруга си с Омир. Надяваше се гръцкият бард да прикове вниманието му и в същото време да се окаже достатъчно умерен, за да не възпламени страстта му. Защото тази страст имаше опустошителни последствия и за съня, и за душевния й мир. Цяла нощ бе лежала будна, мяташе се неспокойно в леглото, докато накрая се уви в чаршафите като в силната прегръдка на Морган.
Тя приседна на пода пред огъня и започна да чете. Чувстваше се почти като Шехеразада, която забавлява своя султан. Само дето рискуваше не главата, а сърцето си.
Страхът й се оказа необоснован. Морган се приведе напред и изслуша с нарастващо възхищение как безстрашният Одисей надхитрил и победил всичките си врагове и успял да се върне при любимата си Пенелопа. Затвореното му лице бе огряно от момчешко учудване. Когато Одисей ослепи ужасния циклоп Полифем, той се наведе толкова силно напред, че Сабрина се уплаши да не падне от стола. Самата тя беше толкова погълната от древната история, сякаш я чуваше за първи път.
Обзета от въодушевление, тя зачете епизода за Одисей и магьосницата Цирцея. Морган се облегна назад — първият признак, че нещо не беше наред. Издайническите бръчки на челото станаха по-дълбоки. Сабрина зачете по-бързо, запъваше се на прости думи, мислите й все по-често се връщаха към предстоящата целувка за лека нощ.
— Глупак! — Морган удари с юмрук по масата.
Сабрина стреснато затвори книгата.
