Шепотът на розите

да я преживее отново.

Тя неволно се засмя, когато тлъста дъждовна капка падна на върха на носа й. Дъждът бързо се усилваше. Тежките капки удряха безмилостно тънката й нощница и кожата й се вледени. Вместо да повика за помощ, тя още по-силно наклони глава назад и остави пречистващата вода да се стича свободно по лицето и шията чак до гърдите й.

При следващата светкавица го видя. Фигурата му се открояваше в черния мрак като на златна дива котка. Вместо фрак носеше прост панталон и отворена на врата риза с цвят на слонова кост. Вятърът развяваше дългата му коса. Отхвърлил оковите на цивилизацията, той беше отново диво, опасно същество, хищник в света на лесната плячка.

Въздухът помежду им заскърца от напрежение и Сабрина бе обзета от замайваща радост.

Морган не си направи труда да се занимава с инвалидния стол. Просто я вдигна на ръце, отнесе я в стаята й и я положи върху мекото легло.

— Столът ми — възпротиви се слабо тя. — Може да ръждяса.

— Не мисли за него — отвърна той и затвори вратата, за да изключи бушуващата навън буря. Вятърът носеше дъжда към дебелите оловни стъкла на прозорците и правеше затвореното малко помещение толкова по-уютно и топло.

Докато Морган разпалваше угасналия огън в камината, Сабрина опита да си помогне срещу внезапно появилата се плахост с подигравки.

— Вече би трябвало да знаеш, че не е прилично млада дама да посреща господин в стаята си.

Той се обърна и я погледна втренчено.

— Даже когато става въпрос за законната съпруга?

Законна съпруга. Собственическият тон, с който бяха произнесени тези думи, изпрати топла вълна по тялото й.

Морган знаеше, че идването му тук е една от многото грешки, които беше допуснал, откакто сключи брак с дъщерята на Дугъл Камерън. Но с всяка плаха усмивка, с всяко нервно навлажняване на устните тя сигнализираше интерес, ако не и копнеж.

Законна съпруга. Според намерението на господа тези думи трябваше да бъдат свещени и вечни за двама им. Свещени като библията, която се подаваше под възглавницата й.

Уплашена не от него, а от себе си, Сабрина се сгуши във възглавницата, когато Морган застана до леглото й.

— Не мога — пошепна тя и нещастно извърна глава.

Той приседна на края на леглото, обхвана брадичката й и внимателно обърна лицето й към своето.

— Каквото и да ни донесе утрешният ден — изрече нежно той, — тази нощ все още си моя жена.

Най-после сълзите, които толкова дълго беше потискала, си пробиха път навън.

— Ти не ме разбираш! Аз не съм достойна за теб. Аз вече не съм истинска жена. Не знам какво да правя. Не мога да те направя щастлив, както заслужаваш.

Морган покри бузите й с целувки, изпи сълзите й и заяви с нежна усмивка:

— Виж, момиче, вече имах достатъчно възможности да се уверя, че си истинска жена. Можеш да ме направиш щастлив по още много начини, за които дори не подозираш.

Сладката топлина на устата му се прехвърли към шията и ключицата, после към дръзко вирнатите връхчета на гърдите й. Той помилва едното с устни, после го засмука с такава сила, че тя простена и тялото й се разтърси от силни тръпки.

Сабрина се вкопчи като удавница в гъстата му коса и той я погледна с потъмнели от желание очи.

— Веднага ще съблека тази мокра нощница. Не искам да настинеш.

Сабрина съзнаваше, че такава опасност не съществува. Той измъкна нощницата през главата й и тя настръхна, когато остана пред него съвсем гола. Никога преди това не се беше чувствала толкова безпомощна. Този мъж можеше да прави с нея, каквото си иска. Все още е мой съпруг, така че няма нищо незаконно, опита се да се успокои тя. Въпреки това не можеше да се отърве от чувството, че онова, което двамата щяха да извършат тази нощ в къщата на вуйчо й, беше забранено и опасно.

Той я целуваше все по-страстно, но не правеше нищо повече. Беше нежен, изпълнен с любов и мек. Устата му милваше устните й, езикът му очерта контурите им, след което навлезе в кадифено меката й уста. Тя се загуби в бурята на целувката и умолително вдигна голото си тяло срещу неговото.

Зъбите му нежно загризаха меката кожа на шията й.

— О, небеса! — прошепна в косата й той. — Винаги съм знаел, че Камерънови ще ме доведат до гибел.

Той се плъзна по нея, целуна гърдите й, плоския корем и малката бенка на десния й хълбок. Сиянието на огъня превръщаше косата му в разтопено злато, докато неумолимо продължаваше надолу.

— Недей! — изплака задавено тя.

Морган разтревожено вдигна глава. Нима е толкова жестока, че да не го допусне до себе си в такъв момент? Ако го направи, това ще е краят. Можеше да си поиграе на тиран, но преди да свали дрехите и заедно с тях гордостта си, за да я принуди да му се отдаде, щеше да я напусне завинаги.

— Недей — повтори тихо тя, вдигна го към себе си, обхвана раменете му и го настани по гръб във възглавниците.

Морган я погледна намръщено. Не му харесваше мисълта, че тя ще поеме юздите в своите малки ръце.

— Моля те — пошепна нежно тя.

Макар да не го поглеждаше, лекото треперене на ръцете й му показа, че онова, което възнамеряваше да направи с него, е изключително важно за нея. Може би това беше най-големият подарък, който той беше в състояние да й направи. Без да се противи повече, той се отпусна във възглавниците и се предаде изцяло във властта й.

Никога преди това не беше позволявал на жена да го съблича, дори когато беше дете. Надигна се, когато тя измъкна ризата през главата му и щастливо спря да диша, когато меките й ръце обхванаха лицето му. Тя го целуна и приглади косата му назад.

Сънливостта, която го бе обзела при нежните й докосвания, отстъпи място на дива възбуда, когато устата й се плъзна като горещ пламък по шията към гърдите му.

Сабрина усети как мускулите на корема му се напрегнаха под милувките й, чу дълбокото, сладостно ръмжене, когато езикът й заигра с късите руси косъмчета между пъпа и колана на панталона. Водена от инстинкта си, просто прехапа с острите си малки зъбки месинговото копче. Морган й се отблагодари с гърлен стон.

Хълбоците му се стремяха към устата й.

— Имаш ли представа какво ми причиняваш? — изпъшка той.

— Мисля, че имам — отговори тя и отхапа и второто копче на панталона му. Шевовете заплашваха всеки миг да се пръснат, платът се опъна заплашително над издутата му мъжественост.

— Ще убия проклетия шивач — изръмжа Морган и рухна с дрезгав стон във възглавниците, когато последното копче се скъса шумно и възбуденият му член щръкна пред лицето на Сабрина в цялата си изкусителна свобода.

Той зарови ръце в разкошните й къдрици и я принуди да вдигне глава към лицето му. В очите му имаше блясък, който почти я ослепи.

Бог е създал това великолепно мъжко същество само за да му се насладя, каза си възхитено Сабрина.

— Ще позволиш ли?

Морган очевидно беше очаквал точно тези думи, защото веднага я пусна.

— Как бих могъл да отхвърля толкова учтиво изразена молба?

— Затвори очи и си представи, че съм Цирцея — заповяда с усмивка тя. — Ако не се покориш на волята ми, ще те превърна в свиня.

С измамен жест на покорство той скръсти ръце зад главата си. Пламенният му поглед обаче обещаваше сладко отмъщение.

— Никой не бива да твърди, че Морган Макдонъл не знае как достойно да се покори пред съдбата