на ръце, опрял буза върху дебелата й плитка. Двамата изпълниха нов и в същото време прастар танц, по- стар от древната балада за любовта и загубата. По-стар от гръмотевицата, която внезапно удари покрива на балната зала.
Музиката замлъкна. Сабрина отвори очи, видя устата на Морган съвсем близо до лицето си и неволно отвори устни. Преди той да се е отзовал на поканата й, рязък мъжки глас разкъса тишината в залата.
— Веднага я пуснете! Нямате ли скрупули? Може би шотландските варвари се отнасят по такъв начин с дамите, но ние, англичаните, сме цивилизовани и не търпим подобни шокиращи представления!
Сабрина не знаеше да се смее ли или да плаче, когато на пътя им внезапно се изпречи Филип Маркъм. Морган си спести усилието да го смачка като досадна муха, защото изведнъж връхлетя Раналд.
— Варвари ли? — излая злобно той. — Варвари? Как, по дяволите, се осмелявате да наричате водача на клана Макдонъл варварин? Той се изкриви, докато стана най-цивилизованият човек в цял Лондон! Сега ще ти покажа кой е варварин, жалко конте!
Филип примигна стреснато. Все пак вродената самоувереност и възмущението устояха на атаката на маскирания дявол.
— Кой ви е пуснал тук? — попита той с остатъците от авторитета си. — Знае ли някой дали този мъж притежава покана?
Присъстващите отговориха на въпроса с вдигане на раменете. Повечето извърнаха глави. Никой не предложи да претърси войнствения чужденец.
Раналд смъкна маската от лицето си и перуката от главата и зае поза за бой.
— Виждаш ли тези юмруци? — попита подигравателно той. — Това е достатъчна покана да размажат надутата ти физиономия.
Когато циганската красота на Раналд се разкри пред очите им в пълния си блясък, зрителите шумно поеха въздух, а няколко от дамите бяха готови да припаднат.
Сабрина отпусна безпомощно ръце, когато Морган изрева оглушително:
— Дяволите да ме вземат! Както е вярно, че аз стоя тук и дишам, така е вярно, че ти си Натаниел Маклауд! Нат, ти, коварни негоднико! Казаха ми, че си мъртъв!
Раналд отпусна юмруци и гордо изпъчи гърди.
— Ти знаеш, стари приятелю, необходимо е повече от едно падане от каретата, за да унищожи един варварин шотландец.
С театрално хълцане, при което Коломбина щеше да побледнее от завист, Енид се хвърли към чужденеца.
— О, скъпи съпруже! Ти си жив!
Неспособни да понесат това ново вълнение, две от присъстващите дами паднаха в прегръдките на партньорите си. Сабрина огледа скритом актьорите и веднага й стана ясно, че тази драматична сцена е била планирана от двамата негодници.
— Но тя не може да бъде ваша жена — заяви с плачлив глас Филип. — Аз вече купих сватбената рокля. Аз ще се оженя за нея.
— Друг път ще се ожениш. — Раналд го цапна съвсем леко, но двама-трима мъже побързаха да се притекат на помощ на заплашения и в залата се възцари хаос.
Когато една кристална чаша прелетя съвсем близо до главата й, Сабрина се притисна към Морган. Той скри лицето й на гърдите си и я понесе през множеството, без да се тревожи от бъркотията.
— Няма ли да помогнеш на Раналд? — опита се да надвика шума и сърдито издуха дантеленото шалче, което влизаше в устата й.
— Той няма нужда от помощ — отговори спокойно Морган. Тя се надигна и видя над рамото му как Раналд удари главите на двама кавалери една в друга и двамата се строполиха безпомощни на пода. Гледката беше толкова комична, че Сабрина не можа да удържи смеха си. Раналд току-що й бе показал нагледно, че можеше да се справи и сам.
Дребен млад мъж се хвърли към Морган, опитвайки се да спаси дамата. Сабрина грабна една бутилка от бюфета, покрай който тъкмо минаваха, и цапна нещастното момче по главата, след което учтиво се извини.
— Тази постъпка е чест за клана Макдонъл — похвали я Морган. Щом се озоваха в едно сравнително спокойно ъгълче в близост до входната врата, той я пусна на пода и изкриви лице в неустоима момчешка гримаса. — Имам чувството, че съм попаднал в схватка между Грантови и Чишолмови. Какво ще кажеш?
Две жени профучаха покрай тях като фурии. Напудрените им лица бяха разкривени от гняв, ноктите готови да се забият в следващото мъжко лице.
— О, не знам — отвърна Сабрина, замаяна от близостта му и от последните събития. — Според мен Грантови са малко по-цивилизовани.
Той я погледна в лицето и изражението му стана сериозно. Ръцете му продължаваха да я подкрепят, докосваха гърдите й и когато палците му потърсиха връхчетата им, тя изохка задавено. В този миг зад тях прозвуча гневен рев. Двамата се обърнаха и проследиха как Енид и Раналд задъхано си пробиха път през навалицата, за да стигнат до тях.
— По дяволите — изсъска Морган. — Мислех, че имаме малко повече време.
Ала ордата преследвачи напредваше неумолимо. Морган остави внимателно Сабрина върху близката маса, обърна се и рязко разтвори двукрилата входна врата.
По небето се стрелкаха светкавици, търкаляха се гръмотевици. В залата нахлу мощен вятър, който угаси лампите и потопи голямото помещение в мрак.
Заобиколена от проклятията и крясъците на възбуденото множество, Сабрина се сгуши трепереща на масата, питайки се дали Морган наистина я бе изоставил окончателно.
Не стана нужда да чака дълго отговора.
Заедно с поривите на вятъра до нея достигна замайващата миризма на бор и сандалово дърво и две силни, добре познати ръце я притиснаха закрилнически към широката, мускулеста гръд.
Устните на Морган завладяха нейните в целувка, която в миг разпали страстта й. Езикът му нахлу устремно в топлата й уста и остави след себе си огнена диря. Пламъкът проникна до най-интимните кътчета на тялото й и я разтрепери.
В тази целувка беше вложено всичко, което той беше в състояние да й предложи. Всяко докосване на ръцете му, всято потръпване на езика бяха доказателство, че той бе откраднал завинаги сърцето и душата й и никога нямаше да й ги върне.
Когато най-сетне я пусна, Сабрина изхленчи тихо и се опита да си поеме въздух. Усети милувката му в косите си и го потърси с ръка, но той вече беше изчезнал. От гърлото й се изтръгна тежка въздишка и тя най-сетне осъзна, че стои върху собствените си крака.
Потресена, тя се залови за стената и бавно се свлече на пода. Докосна треперещите си устни с два пръста и се запита дали тази целувка беше обещание или окончателно сбогуване.
Късно през нощта Сабрина седеше на инвалидния си стол на терасата. В градската къща на семейство Белмонт цареше тишина. Вуйчо Уили се бе оттеглил в библиотеката с бутилка портвайн, а леля Хонора лежеше в леглото си с мокра кърпа на челото.
Сабрина никога нямаше да забрави слисаните лица на двамата, когато окървавеният и разрошен Филип Маркъм заяви, че дъщеря им е изчезнала безследно от бала с върналия се от света на мъртвите свой съпруг. Сабрина неволно се възхити на самообладанието им. Те благодариха на нещастния млад мъж за усилията да спаси момичето им, скриха се в недостъпните си покои и предоставиха на Сабрина да се погрижи за развълнуваните прислужници.
Тя отметна глава назад и се вгледа в нощното небе. Черните облаци, които идваха от запад, препречваха пътя на лунната светлина. Връхчетата на грижливо подрязаните лаврови дръвчета се люлееха като пияни от силната буря.
Преди Морган да се появи отново в живота й, при буря като тази Сабрина бързаше да се скрие страхливо в леглото си. Днес стихията беше добре дошла за нея — твърде дълго беше потискала копнежа си
