— Е, мис Камерън, удобно ли ви е това място? Не мога да го променя, но изпитвам известна отговорност за вас. След като се оженя за Енид, ще ви бъда като брат.
Този човек явно ме мисли не само за саката, а и за слабоумна, каза си ядно Сабрина и му кимна с принудена усмивка. Енид й донесе кристална чаша с пунш и чиния дребни сладки. Тя се засмя и поднесе една от сладките към устата си, но Филип решително я изтръгна от ръцете й.
— Мисля, че яде достатъчно, скъпа. Нали искаме прекрасната сватбена рокля да ти стои добре!
Енид изхъмка възмутено, но не отговори, защото в този момент входната врата се отвори с трясък и в залата нахлу студен, влажен вятър.
Сабрина изпусна кърпичката си и изохка задавено.
— О, господи! Не ми е възможно да я вдигна сама. Филип, ще бъдете ли така любезен…
Той се наведе да вземе дантелената кърпичка и докато се изправи, Енид бе изчезнала. Сабрина й бе посочила тъмноокия, забележително красив непознат, когото и двете очакваха с нетърпение.
— Моля заповядайте. — Филип й връчи кърпичката, протегна тънката си шия и се огледа търсещо. — Къде изчезна тя? — Обидата и безпомощността, изписали се по мършавото му лице, за момент събудиха съчувствието на Сабрина. Въпреки това тя посочи едно ужасно дебело момиче, чието лице беше скрито под същата маска с пера, каквато носеше Енид.
— Вижте там. Побързайте, за да я хванете преди първия танц.
Филип приглади несъществуващите гънки на жакета си и се хвърли към момичето. Когато никой не се намеси, за да защити партньорката си, Сабрина въздъхна облекчено.
Любопитните погледи й бяха неприятни, но тя се радваше, че повечето присъстващи я избягваха. Съжалението им я отвращаваше, защото й напомняше каква цена беше платила за гордостта си.
Повечето гости бяха млади, дошли да танцуват и да се забавляват. Оркестърът засвири весел кадрил и елегантните рокли и богато украсените маски се завъртяха в ярък контраст със селската мелодия. Сабрина несъзнателно отмерваше такта с токчето на обувката си, припомняйки си стъпките на буйните шотландски танци, на които я беше научил Фъргъс.
Нов порив на вятъра угаси няколко свещи в канделабрите и сърцето й спря да бие, когато на вратата изникна великанска фигура със златноруса коса.
Надежда окрили сърцето й. Тя се бе излъгала. Морган се връщаше при нея.
Но крилете на надеждата се пречупиха почти веднага и тя се строполи безсилна на земята, защото съпругът й водеше под ръка маскирана красавица.
Глава 29
Лицето на Морган беше като на статуя от полиран мрамор. Чертите му бяха неземно красиви и нищо не намекваше, че са способни на човешка усмивка или намръщване.
Сабрина искаше да го мрази, искаше да се отвращава от доверчиво сгушената до него висока и дългокрака красавица. Но нали тя му желаеше точно това: жена, която да ходи навсякъде с него, която да танцува и да му даде всичко, на което тя не беше способна.
Въпреки това Сабрина не можеше да откъсне поглед от двойката. Копнежът, който бе изпълнил цялото й същество, стегна гърлото й и тя едва поемаше въздух. Когато я видя, Морган смръщи чело, но може би това беше само играта на светлини и сенки, която играеха свещите. Оркестърът отново засвири и Морган изведе партньорката си на танцовата площадка за красив менует.
Морган безмълвно се проклинаше за глупостта си. Трябваше да напусне Лондон още преди седмица. Изпълняваше сложните въртения и фигури на танца с безупречна грация, а неподвижното му лице скриваше обърканите чувства и мисли по-добре от всяка маска. Постъпи глупаво, като допусна Раналд да го убеди да останат още една вечер, след като дори отчаяните молби на Елизабет Камерън не бяха намерили отклик в сърцето му.
Съзнаваше, че гостите наблюдаваха с интерес и него, и Сабрина. Естествено беше да очакват продължение на скандала.
Морган не беше очаквал да намери Сабрина като принцеса на трона си сред веселата суетня на бала. Той рискува бърз поглед към нея и сърцето му се изпълни с гордостта на собственик. Неговата принцеса. В проста бяла рокля, със скръстени ръце и красиво сплетени коси тя беше като невинното малко момиче от миналото, което с готовност и без задни мисли му бе предложило любовта си. Но тя вече не беше някогашното малко момиче. Тя беше жена, неговата жена и позата й издаваше колко ранима беше в момента.
Той се насили да съсредоточи вниманието си върху танца и й обърна гръб. Защо не бяха заминали още преди седмица? Наистина, трябваше му доста време, докато убеди Дугъл, че се отказва окончателно от отговорността за дъщеря му. Оттогава носеше в себе си горчивия спомен за нещастния, изпълнен с обвинение поглед на Елизабет.
— Под вашата перфектна учтивост е скрита дива страст, милорд — изрече тихо партньорката му, затрепка с дългите си мигли под обсипаната с бисери маска и понижи гласа си до изкусителен шепот: — Може би трябваше да останем в жилището ми и да отпразнуваме вечерта в усамотение…
Морган беше дошъл на бала с намерението през тази последна нощ в Лондон да се забавлява като истински Макдонъл. Беше получил безброй покани, но бе избрал тази млада, овдовяла контеса, защото русите й коси и елегантната, дългокрака фигура бяха най-доброто противодействие на спомена за тъмната, тайнствена красота на Сабрина.
Той отказваше да погледне на тази своя стъпка като на изневяра. Още утре сутринта Сабрина щеше да постави подписа си върху официален документ и бракът им не просто щеше да приключи, а щеше да бъде заличен, сякаш не бе съществувал.
Той поднесе пръстите на партньорката си към студените си устни.
— Боя се, че имате право, милейди. Направих голяма грешка, като дойдох тук.
Той я хвана за лакътя, за да я поведе към вратата, изпращайки по дяволите предателя Раналд, когато менуетът отзвуча и оркестърът засвири прастара мелодия от Шотландия.
Морган затвори очи. Много скоро престана да чува цивилизованите звуци на арфата и виолата, а само горчиво-сладката смес от гайда и тромпет. Ев и мъжете от клана се носеха в ритъма на танца в един друг, в един чужд свят. Той отвори бързо очи и видя Раналд, който се промъкваше зад оркестъра. Много скоро разбра защо братовчед му беше помолил за тази необикновена песен.
Няколко танцьори се опитаха да намерят подходящи стъпки, но не постигнаха успех. Повечето се отправиха към бюфета. Макар да знаеше, че прави грешка, Морган се обърна да види за последен път законната си съпруга.
Тя гледаше унесено танцьорите и той откри на лицето й не очакваното ожесточение, а меланхоличния копнеж на детето, видяло съкровище, което никога няма да притежава.
Той измърмори някакво извинение пред обърканата контеса, прекоси почти празната танцова площадка под любопитните погледи на гостите и предложи ръката си на Сабрина.
Присъстващите зяпнаха смаяно, когато високият му глас отекна в залата:
— Желаете ли да танцувате с мен, милейди?
Сабрина погледна втренчено една точка на височината на хълбока му и прехапа долната си устна. Немаскираното лице разкриваше ясно чувствата й. Несигурност по отношение на онова, което той очакваше от нея. Страх, че това беше поредната му жестока шега. И предпазлива надежда, че беше станало чудо.
Морган спря да диша. Той не смееше да се надява на нищо.
Изведнъж Сабрина тръсна решително глава. Какво я е грижа за подигравките на гостите! Тя го погледна с доверие и сложи ръка върху неговата. Очите й заблестяха с нова светлина.
— За мен е чест, сър.
Гостите проследиха със затаен дъх как той се наведе към нея, вдигна я и я сложи като дете на гърдите см.
Сабрина обви с ръка мускулестата му шия, поддаде се на изкушението и потърка буза в топлата, добре позната кожа. След злополуката за първи път усещаше такъв прилив на живот.
Малкото танцьори се оттеглиха, когато Морган застана в центъра на танцовата площадка със Сабрина
