Изведнъж му се дощя да я просне на дивана, да развали смешния кок, да разтвори кремавите й бедра и да се забие дълбоко в нея… пред очите на всички гости.
Похотливият Арлекин метна крякащата Коломбина на рамото си и зрителите заръкопляскаха одобрително. Морган изпита съжаление към бедния Арлекин. Постепенно започваше да разбира колко е изкусително да използваш груба сила, за да владееш една жена против волята й. Сляп за ставащото на сцената, той стисна ръце в юмруци, обзет от нов гняв и стар срам.
Сабрина го изрита в хълбока.
— Преместете се, ако обичате! Нищо не виждам. Пречите ми.
От редицата, където седеше леля Хонора, долетя високо „Шт!“, няколко гости протегнаха шии да видят какво ставаше на дивана. Арлекин направи пауза и изгледа сърдито Морган и Сабрина.
Морган посегна зад гърба си, улови крачето й и плъзна пръсти по чувствителните контури.
— Виждам, че вече сте много по-силна, скъпа моя.
Сабрина моментално отпусна мускулите си.
— Това беше просто един ужасен спазъм. Знаете ли, моите спазми са ужасно болезнени.
Вместо да пусне крака й, Морган притисна палец във възглавничката на стъпалото и продължи да го масажира, докато не чу тихото сладостно охкане, което очакваше.
Тя стегна мускулите си и успя да се изплъзне от хватката му.
— Както виждам, спазмите стават все по-мъчителни — отбеляза спокойно той. — Вероятно ще се наложи ампутация.
Сабрина го погледна слисано. Май беше по-добре да смени темата.
— Ужасно ме боли гърлото — съобщи със страдалчески глас тя. — Бихте ли ми донесли чаша шампанско?
Вместо да стане, Морган махна на пажа, понесъл пълна табла с чаши.
— Дамата желае да я обслужите.
Момчето измърмори нещо неразбрано, подаде една от пълните чаши на Сабрина и разля няколко капки в скута й.
— Недодялан селяк! — изсъска тя и гневно попи капките с кърпичката си. — Вуйчо би трябвало веднага да те изхвърли.
Без да сваля поглед от сцената, Морган произнесе с леден глас:
— Настоявам веднага да чуя извинение.
— Много съжалявам — произнесе дрезгаво пажът.
— Не от вас, а от нея.
— От нея? — повтори изумено пажът.
— От мен? — повтори възмутено Сабрина. — О, не, със сигурност не!
— Държахте се невъзможно и трябва да го помолите за извинение.
— Моля за извинение. — Сабрина буквално изплю думите. — Бях забравила, че Макдонълови са последният бастион на добро поведение в шотландските планини. Ако беше излял шампанско във вашия скут, вероятно просто щяхте да извадите пистолета от джоба си и набързо да приключите случая.
Момчето се възползва от тази словесна престрелка и побърза да изчезне от бойното поле.
Морган се обърна към нея и Сабрина потрепери от страх. Арлекин и Коломбина отново бяха принудени да направят пауза и проследиха с известна завист как заплашителният глас на Морган огласи залата.
— Няма да търпя проклетите ви пристъпи на ярост! — Той беше толкова разгневен, че подчертаваше „р“-то по-силно от обикновено. — Бедното, бедното момиче! Бедната принцеса! Много е лесно да се преструвате на ангел, докато всички са угаждали на желанията ви.
— Не всички — прошепна тя, но той не я чу.
— Но като ви свалят скъпоценната Камерънова корона, на бял свят се появява една жалка ревла, която се дави в самосъжаление. Сега показахте истинската си природа. — Той се наведе към нея и тя се притисна уплашено във възглавниците, макар да знаеше, че няма къде да избяга. Той понижи глас и тя едва чу последните му думи: — Ако знаех, че ще се превърнеш в такава вещица, със сигурност щях да застрелям теб, а не Поках.
Сабрина замахна и го зашлеви, гостите колективно поеха въздух, Морган обаче дори не трепна.
Тя го удари още веднъж — толкова силно, че пръстите й оставиха ясни следи по бузата му. Мъжът, който можеше да я смачка в ръцете си, и този път остана спокоен, втренчен в лицето й.
Гневът в очите му отстъпи място на иначе грижливо скривана болка и остро изсеченото, решително лице — лицето на мраморен ангел, — се разми пред очите й. Сабрина стисна здраво зъби, за да потисне нахлуващите сълзи, и изкрещя задавено, без да я е грижа, че всички ги наблюдават:
— Защо просто не ме оставите на мира! Какво има? Не сте ли достатъчно мъж за една истинска жена?
Този път Морган трепна и се изправи бавно, сякаш върху раменете му тегнеше непоносим товар. Сабрина разбра, че най-сетне беше успяла да извърши непростим грях. Беше го унизила публично, а за един Макдонъл нямаше по-страшна обида.
Погледът му беше неразгадаем като мъглата в Шотландия, която тя никога повече нямаше да види. Той се поклони пред нея и този изпълнен с достойнство жест ги раздели окончателно.
— Ако съм ви причинил неудобство, прощавайте. Желая ви добра вечер, мис Камерън.
Множеството се раздели и той напусна залата със спокойни крачки. Сабрина знаеше, че й бе казал сбогом.
Глава 28
Дъждът се лееше по калдъръма под прозореца на стаята й и навяваше едновременно меланхолия и спокойствие. Капките се удряха тежко в оловното стъкло на вратите към терасата и скриваха от очите й просторния парк.
Някой почука плахо на вратата.
Без да се обърне, Сабрина покани посетителя да влезе.
Вратата се отвори.
— Донесох ви малко чай. Готвачката ви е приготвила няколко сладки хлебчета. Купи ябълките със собствените си пари от един минаващ търговец.
Сабрина се опита да се усмихне. Луничавото лице на момичето издаваше искрена загриженост.
— Благодаря, Беатрис. Хлебчетата са прекрасни.
Беа остави таблата на масичката за чай, изправи се и изтри ръце в престилката си.
— Има ли още нещо, Беатрис?
Беа бе впила поглед в библията под ръцете на Сабрина. Книгата лежеше там трети ден, но собственичката й не я отваряше.
— Питах се дали да ви донеса нещо друго за четене. Или за бродиране, за да се ободрите.
Сабрина поклати глава и отново се загледа към обляната в дъжд градина зад мокрите прозорци.
— Не, благодаря. Много мило от твоя страна, че попита.
Беа не се отказваше.
— Искате ли да изчеткам косата ви, мис? — Тя попипа предпазливо гъстите къдрици, разпуснати по раменете на Сабрина. — Не вярвах, че имате толкова прекрасни коси. — Тя се отдръпна уплашено, осъзнала, че жестът беше недопустим за една слугиня.
Вместо да я укори, Сабрина отново я дари с мека усмивка.
— Много ти благодаря за милото предложение, но предпочитам да се реша сама.
Беа въздъхна и зави коленете й с одеялото.
— Ще изпратя Теди да ви донесе още дърва. Не искаме да настинете в това влажно време. Желаете ли да ви преместя към огъня? Тук май става течение.
Сабрина поклати глава. Момичето изтупа възглавниците на леглото, вдигна от пода един чорап и го окачи на стола. Отражението в стъклото беше загрижено.
— Ако имате някакво желание… каквото и да е — трябва само да позвъните, мис. Повикайте ме и веднага ще дойда.
