си.
Сладкото господство на Сабрина беше много по-прекрасно отмъщение от онова, което беше сънувал през самотните си нощи. Когато горещата й уста се сключи внимателно около члена му, той простена задавено и потъна в морето на насладата. Стисна здраво зъби, докато главата му безпомощно се мяташе настрани. Усилията на Сабрина му позволиха да хвърли поглед в небесното царство, екстазът се разля по тялото му като бурна река.
Сабрина също простена. Най-сетне имаше свободата да дари Морган с цялата любов, която изпитваше към него. Наслаждаваше се на вкуса му и тържествуваше, че има достатъчно сили да му достави такава радост. За първи път от падането си насам се почувства жива и силна и любовта й към Морган пламна още по-буйно, защото тъкмо той й бе дал тази сила. Той беше нейният прекрасен златен жребец и в тази минута й стана ясно, че никога не беше искала да го опитоми. Точно обратното, искаше да го направи още по-див, отколкото и без това беше.
Морган изруга. Беше стигнал до границите на онова, което един мъж можеше да понесе. С плавно движение, от което дъхът на Сабрина спря, той се обърна заедно с нея, притисна я върху дюшека и помилва устните й с пръстите си така внимателно, като че искаше да запомни завинаги формата и мекотата им.
Напрегнатото му лице издаваше парещо желание.
— Не мога да чакам повече. Ти ме докара почти до лудост.
Топлите му пръсти се мушнаха между краката й и той простена отново, усетил, че тя беше готова за него, влажна и набъбнала. В погледа й имаше страст, но и страх, затова той си заповяда да бъде предпазлив и проникна бавно и постепенно в нея.
Езикът му се плъзна по контурите на устните й и той я изпълни цялата с последен мощен тласък. Завладя тялото и сърцето й. Сабрина беше забравила колко сладостно беше това усещане. Тя нададе дрезгав вик и жадно го пое още по-дълбоко в себе си.
— Принцеса — пошепна в ухото й той. — Искам да те покваря. Да те глезя. Да изпълнявам всяко твое желание.
И направи точно това. Направи я недостъпна за докосването на всеки друг мъж. Разглези я с целувки. Сливането на телата им изпълни най-голямото й желание. Дори когато тя застена и се уви около него с ръце и крака, това не му беше достатъчно. Палецът му неумолимо милваше набъбналата пъпка на любовта между кадифено меките гънки, докато я доведе до ръба на лудостта.
Замаяна от наслада, Сабрина се стремеше към него с цялото си същество. Сакатите й крака се събудиха за нов, прекрасен живот. Уви ги около хълбоците му, опря пети в коравия му задник и го допусна до самия център на женствеността си.
Морган имаше само няколко секунди на разположение, за да се наслади на триумфа си, преди пулсирането на горещата й плът и проточеният вик да го накарат окончателно да загуби самообладание. Той се заби с последни сили дълбоко в нея и даде воля на страстта си. Добре, че отекналият навън гръм беше достатъчно силен да заглуши освобождаващия му вик.
Морган седеше напълно облечен на ръба на леглото, взираше се в спящата Сабрина и плъзгаше ръка по голия й гръб, възхитен от прозрачната мекота на кожата й. В мътната светлина на идващия ден тялото й блещукаше примамливо и ръката му неволно се плъзна още по-надолу. Сабрина промърмори нещо и зарови лице във възглавницата.
Той изкриви уста в усмивка. С разрошена коса и завита само до хълбоците, тя приличаше не толкова на принцеса, колкото на дама от арабски харем след бурна нощ със своя султан.
Ръката се спусна чак до прасците, за да изследва с лек натиск силата на мускулите. Никога нямаше да забрави великия миг, когато тя бе обвила крака около хълбоците му.
Някъде в къщата часовник удари пет. По-добре да си отиде, преди да са се събудили слугите. Не можеше да се очаква, че нещастните Белмонтови ще понесат още един шотландски варварин да прояви интерес към жена от семейството. Освен това трябваше да уведоми Дугъл и Елизабет, че е решил да остане в Лондон и да се бори за жена си.
Ала когато помилва пищните къдрици на Сабрина, в душата му покълнаха нови съмнения. Веднъж вече тя му бе поверила тялото си, а той не беше съумял да я опази. Само той беше виновен за сакатите й крака. Сигурно щеше да мине много време, докато тя отново го удостоеше с доверието си.
Той въздъхна и я зави с одеялото. Когато стана, за да натика смачканата риза в панталона си, откри на пода интересен предмет.
Библията на Сабрина беше паднала от леглото. Морган се наведе да я вдигне и когато тънките страници се отвориха, той видя между тях сухо букетче.
Попипа нежно сухите цветчета на родната тинтява и пръстите му затрепериха. Макар че го бе отблъснала и прогонила, сърцето не й беше позволило да стори същото с тези жалки цветове. Вместо да ги захвърли, тя ги бе прибрала грижливо между страниците на библията си, както бе сторила и със сърцето си.
Морган предпазливо пъхна клончето тинтява в джоба на ризата си, близо до сърцето си, и прибра библията под възглавницата. В тялото му се надигна възбуда. Преди да се върне в тази къща, трябваше да свърши няколко много важни неща.
Когато излезе през градинската портичка, небето на изток вече изсветляваше и над мокрите от нощния дъжд улици се кълбеше тънка утринна мъгла.
Морган беше толкова потънал в плановете си, че едва не се спъна в окъсаното същество, което се изпречи на пътя му.
— Имате ли половин пени за мен, милорд?
Мъжът смръщи чело. Беше малко рано за просяците, но изтънялата, мокра наметка на човека насреща му го накара да предположи, че беднякът не е имал подслон срещу бурята. Със спомена за времената, когато самият той беше гладувал и мръзнал, Морган измъкна кесията си. Искаше да извади само шепа пените, но после пусна в шепата на просяка цялата кесия, обзет от желанието да предаде на някого част от щастието и надеждата си.
— Надявам се, че ще се зарадваш на съдържанието й.
— Благодаря ви, милорд — извика подире му просякът. — Кълна се, че никога няма да ви забравя.
Морган забрави случката след няколко метра. Мислите му бяха устремени към бъдещето, вместо, както досега, към миналото.
За първи път от месеци насам Сабрина се събуди с усмивка. Светлината на ранното утро падаше необезпокоявано през вратата към терасата. Тя се протегна сладостно и се зарадва на леката болка в мускулите. Отново се почувства както преди, когато се будеше под лъчите на слънцето и виждаше пред себе си хиляди прекрасни възможности.
Несъзнателно тя повдигна крака под леката завивка, погледна към края на леглото и се зарадва на плавното движение. Защо не опита да се държи като здрава жена? Защо просто не преметне крака през ръба на леглото и не стъпи на пода?
Тя навлече изсъхналата нощница, отметна завивката и преметна крака през ръба на леглото. На челото й избиха ситни капчици пот, тя стисна здраво устни, премести се още малко с помощта на ръцете и пръстите на краката й най-сетне се докоснаха до гладкото полирано дърво. Изтегли се към края на леглото и най- после целите й стъпала стъпиха на пода.
Сабрина пое дълбоко въздух и премести тежестта си от матрака върху стъпалата, докато наистина се изправи на краката си. Тя стоеше — но не се помръдваше. От доста време успяваше да се задържи на краката си, но не правеше стъпки.
Без да обръща внимание на треперещите си прасци, тя премести напред първо единия, после и другия си крак. Пръстите й трескаво се притискаха към паркета в отчаяно усилие да запазят равновесие.
