сестра си. През дългия ден и последвалата го нощ състоянието на Вивиан не се беше подобрило, но и не се беше влошило. Тя продължаваше да спи и изглеждаше така, сякаш ще спи вечно.
Лакеят, изпратен при доктора, се върна в замъка точно когато падна нощта и дъждът отслабна. Съобщи, че лекарят има трудно раждане и вероятно няма да пристигне преди зазоряване. Порция си легна в стаята си. Констабъл Ларкин седеше в салона, който свързваше двете спални, и никой не беше в състояние да го помръдне оттам. Последния път, когато отиде да го види, Каролайн го завари задрямал над чашата с изстинал чай. Беше вдигнал краката си на отсрещния стол, в скута му почиваше стар екземпляр на „Тайбърн Галоу — илюстрирана история“.
Вивиан въздъхна насън и Каролайн се запита дали сестра й сънува. Сигурно сънуваше синьозелените очи на Кейн, искрящи под слънчевата светлина, и звъна на сватбените камбани… А може би сънуваше мрак и подчинение — и камбани, които вечно възвестяват полунощ? Както беше направила вече десетина пъти, Каролайн се наведе и разголи безупречната сметаново-бяла шия на сестра си.
— Предполагам, че не сте намерили, каквото търсите.
При тези мрачно изречени думи младата жена се обърна и откри тъмната фигура на Кейн, очертана на фона на лунната нощ. Защо изобщо не се изненада, че той е влязъл не през вратата, а през отворения прозорец?
— Не знам за какво говорите — излъга Каролайн и бързо завърза панделката. Беше претърсила внимателно бледата кожа, но не откри нито една следа от ухапване или нещо подобно, никакво доказателство за извършено престъпление.
Кейн се приближи. Каролайн се изправи и както преди застана между него и леглото. Този път обаче мъжът не спря, а се приближи достатъчно, за да може да я докосне.
— Защо не ми позволявате да видя Вивиан, мис Кабът? За сестра си ли се страхувате или за самата себе си?
— Имам ли причини да се страхувам, милорд?
Търсещият му поглед помилва лицето й.
— Ако ме смятате за отвратителен негодник, защо не повикахте констабъл Ларкин? Сигурен съм, че с радост ще дотича, за да ви спаси от лапите ми. — Почти неохотно, сякаш не беше в състояние да се противопостави на желанието си, той вдигна ръка и съвсем леко плъзна пръсти по бузата й.
Отначало Каролайн си помисли, че измъченият звук е излязъл от нейните устни. Ала в следващия миг разбра, че е дошъл от Вивиан. Веднага остави Кейн и се наведе над спящата.
Вивиан шепнеше неспокойно насън, размахваше ръце и крака, бузите й вече не бяха бледи, а зачервени и на петна.
Каролайн сложи ръка на челото й и се обърна безпомощно към Кейн:
— Тя гори в треска!
— Трябва да я охладим. — Кейн я избута настрана и без много церемонии вдигна тежките завивки. Взе на ръце отпуснатата фигурка и я отнесе до прозореца.
Каролайн отвори уста да протестира, но веднага я затвори. Беше разбрала, че той иска само да изложи горящото тяло на хладния нощен въздух. Кейн се опря с хълбок в перваза на прозореца. Силните му ръце държаха Вивиан с толкова нежност, че нещо я прободе в сърцето и трябваше да извърне глава.
Видя Ларкин да стои на прага, видя и погледа му, устремен към мъжа на прозореца. Лекият укор в очите му, когато се обърна към нея, вероятно беше плод на собствената й нечиста съвест.
— Пристигна пратеник — уведоми я кратко той. — Лекарят е тръгнал насам.
Събрани в салона пред спалнята на Вивиан, всички чакаха лекарят да приключи прегледа. Мътната светлина на утринния здрач вече осветяваше хоризонта, небето пред прозорците просветляваше. Порция се бе свила на кълбо в ъгъла на тапицирания с коприна диван и лицето й беше необичайно замислено. Ларкин неспокойно ходеше напред-назад. Дългите крака го носеха неуморно от камината до затворената врата на спалнята и обратно. Каролайн седеше сковано в един стол с висока облегалка, скръстила ръце в скута. Кейн се бе облегнал на стената до прозореца и изглеждаше потънал в мислите си.
Всички освен Кейн подскочиха, когато вратата най-сетне се отвори и лекарят излезе, следван от младата прислужница, наречена от Кейн Мати.
Макар че въпросителният поглед на лекаря се отправи първо към виконта, Каролайн излезе напред. Ларкин застана непосредствено зад нея.
— Аз съм Каролайн Кабът, сър — голямата сестра на Вивиан.
Доктор Кидуел имаше и фигурата, и поведението на дребна, сърдита жаба. Огледа я мрачно над рамката на очилата си, паднали почти до върха на кръглия нос.
— Сестра ви излагала ли се е скоро на природните стихии? Била ли е дълго време в контакт с влага?
Каролайн въздъхна изтощено и се опита да размисли.
— Преди три дни, когато пристигнахме в замъка, валеше. Предполагам, че Вивиан…
— Аха — прекъсна я тържествуващо лекарят. — Точно както си мислех! Значи намерихме виновника.
Каролайн събра цялата сила на волята си, за да не погледне към Кейн.
Доктор Кидуел щракна с пръсти. Прислужницата излезе плахо напред, той изтръгна нещо от ръцете й и го вдигна високо. Каролайн примигна смаяно. Една от кожените полу ботушки на сестра й. Лекарят промуши пръст между върха на ботуша и подметката и показа голяма дупка.
Порция и Каролайн простенаха. Когато леля Мариета покани Каролайн в Лондон, всички хубави рокли и новите обувки от козя кожа, предвидени за дебюта на Каролайн, заминаха с нея. Ала оскъдната издръжка не им позволи да й купят нови ботушки.
— Втората, която остана под леглото, също е с дупка — обяви лекарят. — Намерихме там и чифт смачкани чорапи, все още влажни.
Каролайн си припомни как бяха прецапали през калта, за да влязат в пощенската станция, и стъписано поклати глава.
— Типично за Вивиан. Пътувала е няколко часа в каретата, без да се оплаче, че обувките и чорапите й са мокри.
Ларкин сложи ръка на рамото й и я притисна утешително.
— Вечерта, когато пристигнах, мис Вивиан изглеждаше в добро състояние. Беше малко бледа, но иначе нямаше признаци на неразположение.
Леко изпъкналите очи на лекаря светнаха дружелюбно.
— Понякога тези болести дебнат няколко дни в дробовете, изчерпват силите и апетита, а после се показват с цялата си сила.
Каролайн пое дълбоко въздух и зададе най-трудния въпрос.
— Вивиан ще оздравее ли?
— Разбира се. Тя е млада и силна. Уверен съм, че много скоро ще е отново на крака. Ще й слагате синапени лапи. Ще ви оставя съставките и ще дам указания как да се приготвят.
Каролайн кимна. Облекчението беше толкова силно, че коленете й омекнаха. Ларкин сложи ръка на кръста й и я подкрепи.
Порция се изправи и попита с надежда:
— А какво ще кажете за бала, сър? След по-малко от седмица предстои бал с маски. Ще дойдат гости от Лондон. Сестра ми ще бъде ли достатъчно здрава, за да вземе участие?
— Мисля, че да — засмя се лекарят. — Слагайте синапените лапи два пъти дневно и я обличайте добре, ако пожелае да излезе навън. — Размаха палец пред лицето на Каролайн и добави заплашително: — И се погрижете момичето да получи нови ботушки!
— Разбира се — кимна Каролайн. Щеше да купи нови ботушки на сестрите си, дори ако трябва да стои на колене пред братовчеда Сесил.
— О, моля ви, сър, може ли да я видим, ако е будна? — попита Порция.
Лекарят я изгледа строго.
— Ако обещаете, че няма да се кискате и да се друсате на леглото, млада госпожице.
— О, разбира се, че няма, сър! Ще бъда тиха като мишленце — обеща Порция и едва не го блъсна,
