Каролайн се обърна бавно от столчето пред тоалетката и видя Вивиан да стои на прага на стаята й в кулата. Сестра й бе облякла подарената от виконта рокля и изглеждаше прекрасно.
Бледорозовата бална роба беше обагрила бузите й в нежна розовина, камеята в деколтето подчертаваше безупречността на кожата с цвят на слонова кост. Обичайната бяла роза беше затъкната зад дясното ухо. При втория оглед Каролайн реши, че Вивиан изглежда прекалено сияеща. Очите й блестяха трескаво, бузите бяха зачервени. Вивиан срещна изпитателния поглед на сестра си и неволно вдигна ръка да поправи златните къдрици, вдигнати на темето с розова копринена панделка и украсени с бяло щраусово перо.
— Защо не си облечена? — Вивиан огледа с присвити очи кадифения утринен халат на Каролайн и сплетената на плитки коса. — Нямаме никакво време. Балът ще започне много скоро.
Каролайн стана от столчето и се запъти към сестра си с учудващо спокойствие.
— Не се притеснявай. Имаме достатъчно време. Порция още ли се цупи?
Вивиан въздъхна.
— От около час в стаята й цари пълна тишина. Иска ми се да се смилиш и да й позволиш да слезе в балната зала поне за един танц.
— Бих го направила, но ще е ужасно неприлично. — И непредпазливо, добави наум Каролайн. Отново си представи как малката й сестра танцува с Джулиън Кейн и потрепери. — Порция е млада. Убедена съм, че ще преживее тази ужасна трагедия. Следващата седмица вече ще е забравила защо е била толкова бясна. Освен това днес е твоята нощ, не нейната.
Вивиан сложи ръка на корема си.
— Сигурно това е причината да се чувствам така, сякаш съм погълнала цяло ято пеперуди.
— Знаех, че ще си много развълнувана, и поръчах нещо успокоително.
Каролайн обърна гръб на Вивиан и й наля чаша чай от каната, която стоеше на табла до леглото й. Ръката й беше напълно спокойна. Загрижеността й, че Вивиан ще откаже чая, изчезна, щом сестра й благодарно пое чашата и я изпразни на един дъх.
— Не мога да си представя защо съм толкова развълнувана. — Вивиан й подаде чашата да я напълни отново. — И друг път съм посещавала балове с маски.
— Но никога преди това не си получавала предложение за женитба от един красив виконт. — Каролайн внимателно взе чашата от ръцете на сестра си и я остави на таблата. Точно до отвореното шишенце с лауданум.
Само след минута Вивиан се отпусна на леглото и трескавият блясък в очите й бе заменен от скованост. Внезапно протегна ръка, улови пръстите на Каролайн и я привлече до себе си на леглото. Голямата сестра се уплаши не на шега.
— Мислиш ли, че някога ще можеш да ми простиш, Каролайн? — Пълната й долна устна затрепери, очите й се напълниха със сълзи.
— Какво да ти простя? — попита объркано Каролайн, смаяна от тона на сестра си. Не Вивиан, а тя беше тази, която трябваше да моли за прошка.
— Ами за всичко, което става! — Вивиан плъзна ръка по блестящата розова рокля. — Докато аз бях в Лондон и водех живот, който в действителност беше определен за теб, ти остана в Еджъли като в затвор и продължи тайно да слагаш повече картофи в чинията на Порция и да водиш сметка за всяко пени. Аз ти откраднах привързаността на леля Мариета. Откраднах ти дебюта. Откраднах всички красиви рокли и обувки за танци, които мама бе избрала за теб. Мисля, че ако беше отишла в Лондон вместо мен, тази нощ виконтът щеше да направи предложение на теб, а не на мен!
В продължение на един дълъг, мъчителен миг Каролайн не можа да си поеме въздух. Не беше в състояние да говори.
— О, стига — успя да прошепне най-после. — Не е редно да пълниш хубавата си главица с такива неприятни мисли.
Вивиан облегна глава на рамото й и гласът й се превърна в неясен напев.
— Милата, сладката Каролайн. Надявам се да знаеш, че за теб винаги ще има място в сърцето ми и в дома ми. — Отпусна се на възглавницата, прозя се и сложи ръка на устата си. — Когато се омъжа, ще помоля лорд Тревелиън да ти намери съпруг. — Миглите й запърхаха. — Някой самотен вдовец с две или три деца, който търси… майка… — Тя замлъкна и се отпусна. След малко изхърка тихо. С тези зачервени бузи и замечтаната усмивка на устните прилича досущ на омагьосана принцеса, каза си с болка Каролайн, която спи спокойно и очаква целувката на принца да я събуди за нов живот.
— Спи, миличка — пошепна задавено тя и я целуна по челото, преди внимателно да измъкне бялата роза от косите и камеята от деколтето й. — Сънувай.
Доброто общество обича баловете с маски повече от всичко на света. В продължение на една омагьосана нощ жените и мъжете са свободни да забравят строгите правила, които иначе им налагат, и да станат други личности или други същества — изцяло по своя воля. Облечени в екзотични костюми и маскирани, те стават деви и викинги, агнета и лъвове, селяни или принцове. Докато бродят сред навалицата в рицарската зала, поведението и веселото им настроение напомнят за езическите празненства по случай лятното слънцестоене, когато всеки мъж е бил пират и е заплашвал добродетелта на всяка жена.
Домакинът наблюдаваше веселата суетня от галерията с чаша шампанско в ръка. Точно под него една маскирана овчарка се мушна в навалицата, преследвана от дръзко ухилен кентавър. Когато успя да я хване и я привлече в обятията си, тя изписка превзето. Кентавърът я преви назад и я зацелува с дива страст. Околните възнаградиха спектакъла с бурни ръкопляскания и одобрителни викове. Кентавърът се изправи и се поклони елегантно, докато овчарката умело изимитира припадък. Ейдриън отпи голяма глътка шампанско. Завиждаше на гостите си за безгрижието.
С изключение на няколко реда столове покрай южната стена, всички мебели бяха отстранени и старата рицарска зала сияеше в цялото си средновековно великолепие. По нареждане на господаря лакеите бяха навили разкошните ориенталски килими и на каменния под имаше достатъчно място за танцуване. Десетина музиканти, костюмирани като бенедиктински монаси с грубо тъкани туники и тонзури седяха на подиума в ъгъла и свиреха Моцартов концерт.
Меката светлина на лампите беше заменена от десетки катранени факли в железни поставки. По гредите на тавана танцуваха сенки и още повече засилваха тайнствената аура на опасност в залата.
Ейдриън оглеждаше внимателно всяка маска и всяко лице в търсене на своята жертва. Трепкащата светлина на факлите превръщаше блещукането на очите в хищнически блясък, усмивките — в мрачни гримаси, всеки мъж — в чудовище.
— За бога, съвсем бях забравил, че даваме бал с маски — отбеляза зад гърба му Джулиън. Разпери черната си наметка, завъртя се в кръг, отвори уста и показа двойка восъчни зъби.
— Не го намирам смешно — изсъска Ейдриън. Единственото му признание за повода на събирането беше черно домино. В разрез с традицията той бе изоставил обичайния жакет в кехлибарен цвят и светлобежовите панталони и носеше черен фрак с черна ленена риза и черен панталон, нарочно избрани, за да може лесно да се слива със сенките.
Мина един лакей и Джулиън си взе чаша шампанско от таблата му.
— А ти какъв костюм би ми предложил? Крилат херувим? Или архангел Гавраил?
Ейдриън взе чашата от ръцете му и я остави на таблата. Лицето му беше толкова мрачно, че лакеят се отдалечи бързо.
— В случай, че Дювалие се появи тук тази нощ, ще бъде добре главата ти да е ясна. Да го примамим тук е само половината от плана ни. Трябва да го хванем.
— Не се притеснявай. Казвали са ми, че съм извънредно изобретателен, след бутилка шампанско… или две. — Джулиън застана до брат си зад парапета и се вгледа в навалицата долу с присвити очи. — Съмнявам се, че има за какво да се тревожим. Дювалие няма да дойде. Без Вивиан, която би могла да събуди в сърцето му някакви спомени, сигурно ще се обърне и ще се запъти обратно към ада, откъдето е дошъл. — Той хвърли поглед към Ейдриън и въпреки всички усилия да я скрие под цинизма, в зениците му пламна надежда. — Много добре знам, че сестрите Кабът още не са избягали от страшните ти нокти. Мислиш ли, че все още имаме шанс твоята мис Кабът да позволи на Вивиан да ни помогне?
— Цял ден не чух нищо за нея — отговори Ейдриън и се потърси от горчивината на шампанското. — Тя
