— Аз не проповядвам, а констатирам фактите — рече студено Ртъслри.
Да, но за какво ми бяха тези факти? Побързах да се отдалеча от мрачния прорицател, като благославях небето, дето съм се родил тъкмо в период на разширяване на Вселената.
Във всеки случай настроението ми ужасно потъмня. Такива дни имах и на Земята — всичко започваше да ми се струва една кръгла безсмислица и аз неочаквано се залавях да върша всякакви глупости: напивах се, или захвърлях значката на Патриотичната лига, или се качвах на покрива и тръгвах да се разхождам по самия му край за ужас на минувачите, или отивах в зоологическата градина и си пъхах ръката в клетката на лъвовете — но нищо лошо не ми се случваше, както не се случва на лудите.
Сред превенианите обаче глупостите не вървяха. Беше ми толкова тъжно, че даже нямах желание да диктувам историята на земните цивилизации. И една нощ, когато свиването на Вселената ми се стори твърде близко и даже почувствувах как почва да ми става горещо, аз дочаках завръщането на Йер Коли (тя още се занимаваше с последиците от космическия грип) и отидох при нея. Благодарих на превенианските врати, които се отваряха сами.
Йер Коли спеше на половин метър от пода в своята черна нощна туника, подложила ръка под лицето си. Събудих я с една целувка по устните. Тя разтвори широко очи:
— Луи, ти ли си?
— Аз съм, Йер — пошепнах, като търсех копчетата на туниката й. — Аз съм, Луи Гиле, землянинът, твоят наречен мъж. Време е да се подчиним на решението на Съвета.
Тя само въздъхна и се отмести върху невидимото силово легло. И чудна работа! Или тя бе твърде примитивна превенианка, както бе казала веднъж, или аз бях твърде много землянин, но тъй или инак, от облъчване не стана нужда.
И това ли бе предвидил мъдрият Бан Имаян?
Между това Големият космолет продължаваше своя стремителен път през Галактиката. Идеята за преместване на пространството бе намерила вече приложение и сега ние вземахме по няколко парсека на час. Спряхме се само веднъж на един гигантски астероид, съвършено пуст и безатмосферен, за да се снабдим с вещество за превенианската „кухня“. В тази кухня пясъкът, скалите, металите и пр. се превръщаха по химически път в салати, гозби и десерти, толкова изискани, колкото и една вечеря в парижкия „Максим“.
Моето диктуване на историята на земните цивилизации напредваше. Бях стигнал вече до епохата на Рамзес II. Зеленият кристален фонограф просто пращеше в ръката ми. Напредваше и бременността на Йер Коли. Всеки ден тя издаваше бюлетин за своето самочувствие — точно тъй, както би правила на младини нашата портиерка от Сен Дени или мадам Жорж Санд малко по-рано. Жените са си жени, от който и край на Галактиката да произхождат. Даже традиционната превенианска печал като че бе изчезнала от погледа на Йер Коли — очите й блестяха, гърлото й често и нежно бълбукаше.
— Луи — казваше тя понякога, — много ли съм примитивна?
— Слава богу, че си, Йер. Инак бих предпочел да се върна на Земята и да се оженя за първия срещнат айсберг.
— Луи, на мен ми е приятно, когато ме пипаш. Това лошо ли е?
— Йер, не приказвай глупости.
Йер сякаш си бе променила природата. Бан Имаян, до когото се отнесохме, за да ни обясни явлението, след като мисли два дни и две нощи, се произнесе:
— Вашите биотокове са се размесили и оттам произтича всичко. Биотоковете са много силно нещо.
Ние с Йер продължихме да си размесваме биотоковете. Превенианите, които общо взето не обичат да си пъхат носа в чуждите работи, се учудваха, когато ни срещнеха прегърнати по улицата. Някои от тях ни питаха дали не сме прекалили с облъчването.
— Възможно е — отвръщах аз, а Йер бълбукаше звънливо.
Не по-малко учудени бяхме ние с нея, когато веднъж срещнахме математикът-бебе Кил Нери и скулпторката Сел Акл, също така прегърнати. Те се спогледаха и ни казаха поверително, че били взели пример от нас с Йер; не било толкова лошо и даже им минавало през ума, че по-продължителното практикуване на такъв вид разходки би могло да им замени облъчването. Аз се надух от гордост — Париж тъй или инак винаги е диктувал модата.
Примерът ни изглежда бе много заразителен, защото скоро узнахме, че Лала Ки, членката на Висшия съвет, също е пострадала от биотокове. Веднъж тя пристигна в къщи и почна да се оплаква, че й се виело свят, че имала от време на време схващанията десния крак, повдигало й се и други такива, на което Йер отговори:
— Бъдете спокойна, приятелко, ще бъде момченце.
— Но ние с мъжа ми вече сме възпроизведени. — ужаси се Лала Ки.
Йер безпомощно разтвори ръце. Лала Ки не можеше да се успокои. Тя бе нарушила твърде грубо, при съучастничеството на мъжа си, строгия устав на дисколета. Отиде си, като се опипваше и оглеждаше и не преставаше да върти изумено глава.
Мисля, че разбирах превенианите. Какво би станало наистина с техния дисколет, ако тук биха се разбушували любовни страсти? Колко време би се губело за ухажване, за сръдни и помирявания, колко умствена енергия, така нужна за по-висши цели, би отишла на вятъра — в безсънни нощи, съперничества, ревности, търсене на самотни места, разводи, извънбрачни приключения, съчиняване на писма, въздишки, празни приказки! Ами ако би се появил някой Отело? Та той вместо да убива жена си, само защото видял кърпичката й в ръцете на друг, просто би използувал някое дежурство и би блъснал дисколета в първия изпречил се на пътя му астероид. За една кърпичка всичко да отиде по дяволите? Ужасно наистина…
На другия ден след посещението на Лала Ки, у дома дойде самият Бан Имаян. Той ме завари вглъбен в работа. Той издърпа от ръцете ми кристалния фонограф и ми рече:
— Приятелю Луи, ако вашият пример действува все така успешно, скоро ще трябва да строим нов дисколет само за новородени… Моля ви, стойте си с Йер Коли у дома и по-малко се показвайте по улиците. И не ми се мяркайте пред очите, защото сам аз не знам дали няма да наруша устава.
Бан Имаян бе много развълнуван. Той поглаждаше белите си коси и се бе изчервил като момченце. И изобщо не знам как би завършила цялата тази история, ако дисколетът не бе се приближил вече до
Целта на нашето странствуване — планетата Гриз
Спокойствие, братя земляни! Най-сетне и аз се приближавам към своята цел и към същината на моя разказ. Няма да ви занимавам повече с детайлите на превенианския бит, в който имах щастието да внеса известно разнообразие. Не ви ли се струва, че дотук всичко бе достатъчно ясно и тривиално от гледище на нашия земен разум?
Но сега вече, пригответе се да чуете неща, на които може би не ще повярвате. И все пак, вярвайте ми. От това зависи вашето спасение, вашето бъдеще. Надявам се, че вашата склонност, култивирана от поколения Нероновци и Калигули, да вярвате по-лесно на измислицата, отколкото на голата правда, на абсурдното, отколкото на очевидното, ще ви помогне да преглътнете фантастичните картини, които ще ви поднеса. Защо да не използуваме веднъж нашето лековерие не за корист и зло, а за доброто и истината?
И тъй, вярвайте в онова, което ви се стори най-невероятно и се пазете от всяка очевидност — тя най- лесно прикрива лъжата.
Една сутрин се събудих със странното и неприятно чувство, че съм останал сам в Големия дисколет. Не знам отде ми дойде това чувство. Йер Коли наистина я нямаше до мен, но не това бе причината — Йер обичаше да става рано. Може би ме уплаши необичайната тишина.
Скочих и изтичах до прозореца. Улиците бяха съвършено пусти. Сградата на Дома на Разума изглеждаше
