Коли. Една екскурзия по Гриз, по тази мила планета! Това съвсем не беше лошо! Нямах нищо против да се разтъпча малко, тъй като Големият дисколет бе почнал да ми омръзва.
— Зная — рече Йер без особен ентусиазъм. — А какво ще правя толкова време без тебе?
Аз погалих нежно издутия й корем и целунах многозначителните петна по лицето й.
— Мили — каза тя на френски, понеже на превениански, поизсушен малко от велики мисли и цели, такава дума не съществуваше. — Мили, ако то се роди в твое отсъствие, ще го кръстя на твое име.
Нямах нищо против. Бях изцяло зает с мисълта за предстоящото пътуване и се чувствувах почти герой. Щях да кацна за пръв път на чужда планета (при това каква!), населена, цивилизована чужда планета, докато нашите земляни бяха стигали само до скучния пустинен Марс.
Трябваше да се подготвя за екскурзията. Очаквах, че Йер, както правеше на Земята Ан Мари Селестин, ще ми напълни един куфар с ризи, долни и горни, чорапи, носни кърпи и заешко рагу на прах, но нищо подобно не стана. Просто ние с Бен Коли и Кил Нери нахлузихме по едно синкаво люспесто одеяние, същото в което бяха Йер и брат й в момента на отвличането ми от моята градина, но без шлемове, и се спуснахме на дискодрома, придружени от близки и приятели. Ртъслри обаче се появи в една много смешна униформа, изградена, както ми се стори, върху идеята за съмнението като главен катализатор на разума. Върху люспестото трико той бе нахлузил една металическа спирала, изобразяваща навярно еволюцията, но спиралата бе пресечена от черни ленти — миговете на застой и скепсис, докато на горния й край имаше едно острие, леко изкривено настрана — символ на безуспешния стремеж към съвършенство… И кой знае какво още би ми хрумнало, като имах предвид мрачните възгледи на Ртъслри, ако самият Ртъслри не бе ми обяснил, че това е апарат за изкривяване на пространството, а не на мисълта. В спиралата, която го опасваше до пояса (от нея се подаваха само ръцете и главата му) и с люспестото металическо трико под нея той приличаше на костенурка с нарязана коруба.
Прегърнах Йер Коли прощално и се качих на дисколета след моите превениански приятели. Това беше всъщност едно малко елегантно дисколетче с пет места и се състоеше само от командната кабина с неизбежния екран и с клавиатурата на автоматиката. Бен Коли седна пред клавиатурата, а ние с Ртъслри и Кил Нери се настанихме зад него. В момента на екрана се виждаше дискодрома с изпращачите и с Йер и Сел Акл на преден план. Те се бяха прегърнали като най-обикновени земни жени, изпращащи на път своите повелители.
После една черна металическа стена се спусна между дисколета ни и дискодрома. Чу се тихо свистене. Нашата машина трепна и се плъзна напред. След няколко секунди на екрана се появи блестящата многоцветна Гриз.
Бяхме вече в Космоса. Бен Коли енергично натискаше клавишите, после се отпусна в своето пилотско силово кресло. Екранът пред него бавно се отмести встрани и откри широк (брониран, разбира се) прозорец към пространството. Сега ние можехме да наблюдаваме непосредствено странната планета. Тя се бе увеличила до размерите на голям балон и тоя балон излъчваше фантастично многоцветно сияние, като растеше непрекъснато пред очите ни. Ние падахме към Гриз с голяма бързина.
Не можех да седя на мястото си от вълнение. След няколко часа или след няколко минути ние щяхме да стъпим на тая планета-чудо и може би Кандид щеше да намери най-сетне отговор на своите търсения… Погледнах към моите спътници. Бен Коли, облегнат назад, сложил ръце върху клавиатурата, сякаш дремеше. Във всеки случай печалните му сини очи гледаха някъде отвъд сияйния балон, В тях се отразяваше само чернотата на Космоса. Ртъслри спокойно и с мрачна ирония наблюдаваше нашето приближаване към Гриз. И само математикът-бебе, Кил Нери, бе развълнуван. Той стоеше прав зад всички ни и пресмяташе нещо, като свиваше един след друг пръстите на дясната си ръка.
— Реших задачата — рече той удовлетворено. — Нашият дисколет вече няколко пъти смени с по един градус наклона на орбитата си спрямо идеалната ос на Гриз, А светлинните ефекти не претърпяха никаква промяна. Следователно сиянието на Гриз не е временен оптически ефект, предизвикан от излъчването на Голямата Жълта. То е константна величина. То се произвежда от самата Гриз, това е интересно.
— Отличен, седни си — промърмори Ртъслри и за мое учудване Кил Нери смирено седна и даже сложи ръце на коленете си.
Нямаше време да прокоментирам даже на ум невероятното безразличие на Ртъслри към едно такова истинско откритие, защото Бен Коли съобщи, че вече сме в горните слоеве на гризианската стратосфера. След още три обиколки около планетата щели сме да влезем в нейната атмосфера.
Правехме вече втората обиколка, но не виждахме нищо друго, освен нейното сияние. Сега ние бяхме твърде близо до това сияние и то вече не наподобяваше цветен балон, а беше един хаос от играещи, въртящи се, преливащи се една в друга светлини, който след малко щеше да ни погълне.
— Затворете очи — каза Ртъслри. — Непосредственото пребиваване сред тези светлини действува зле на зрението. Може да доведе до временно ослепяване и да не видим след това самата планета.
Затворихме очи. Стана съвсем тихо. Чувах само дишането на моите спътници и собствените си въздишки — съжалявах, че не ще видя потопяването ни в красотата на Гриз. После чух гласа на Ртъслри:
— Можете да погледнете.
Погледнахме — аз и Бен Коли. Кил Нери трябваше да бъде бутнат, защото бе успял да задреме… Но какво е това, мон дийо! В първия момент ми се стори, че ослепявам: една сива пелена бе закрила очите ми и аз едва съзирах през нея фигурите на превенианите. „Прозорецът“ на дисколета, отдето преди малко струеше нетърпим многоцветен блясък, бе също посивял. Къде бе изчезнал онзи изумителен фойерверк от светлини? Всичко бе станало мътносиво и равно, всичко бе загубило контурите си.
Очите ми посвикнаха на новото осветление и аз погледнах през „прозореца“. Долу се разстилаше повърхността на Гриз. Една безкрайна сива равнина и върху нея малки групи скали. Хоризонтът едва се набелязваше, като се сливаше с цвета на равнината. Погледнах нагоре, там, отдето бяхме дошли: нито следа от многоцветното сияние — само едно сиво равно небе без облаци, без синева, без светлина… Какво бе станало, пресвета дево? Кво вадимус, Исусе!
Обърнах очи към Ртъслри.
— Не се вълнувайте, Луи. Сиянието се вижда само отгоре, само извън атмосферата на Гриз.
— Ясно — обади се Кил Нери. — Това е напълно възможно. Гризианите са създали един сфероиден екран от светещи частици 2 около планетата.
— Но за какъв дявол им е това? — възкликнах по обичая си.
Ртъслри само ме изгледа учудено, сякаш за пръв път виждаше същество, което не е чувало нищо за пропагандата като природно явление.
Повърхността на планетата се виждаше все по-ясно. Освен купищата скали долу се появиха и големи черни кратери, отстоящи на равни разстояния един от друг. Кратерите бяха кръгли, имаха идеална геометрична форма и аз изказах предположението, че вулканите на тая планета са действували твърде обмислено.
— Не са вулкани, Луи — рече Ртъслри. — Най-обикновени шахти.
— Но цялата планета е надупчена от тях…
— Ще разберете, имайте търпение.
Обикновено тоя призив за търпение ме изкарваше от кожата ми, но сега аз бях погълнат от гледката долу. Сушата там свърши и ние летяхме над океан — един сив океан, конто раздипляше тежко сивите си вълни. После отново се показа суша. Тя по нищо не се отличаваше от първата. Сиво, сиво, сиво… като в чувал със сива вълна! Най-после се досетих защо тази планета се наричаше Гриз. Названието й прилягаше напълно.
— Защо не се вижда Голямата Жълта звезда, Ртъслри? — попитах. — Нима е нощ над цялата планета?
— Тук няма нито ден, нито нощ. Светлината на Голямата Жълта никога не се вижда.
— Но защо, боже мой?
— Пречи й сияйният цветен екран, който видяхме отгоре.
Прелетяхме над девет материка, разделени от вода. Те всички си приличаха един на друг, като девет сиви чинии от един сервиз. Никъде не забелязах нито следа от живот и затова бях много учуден, когато Ртъслри поръча на Бен Коли:
— Бен, поправете наклона на орбитата. Трябва да слезем в Града на Гризианската слава.
