петиция от 35 пункта. Петицията е изпратена на княз Стурдза и съдържа искания за премахване на злоупотребите на господаря и провеждане на някои ограничени реформи. В нея аграрният въпрос не се поставя. Князът приема почти всички искания, но отказва да разформирова своите наемни отряди и да проведе нови избори за общо болярско събрание.
Буржоазната опозиция се задоволява с постигнатия успех. Обаче по-радикалните елементи настояват за цялостно изпълнение на петицията. Появяват се и призиви за въстание и насилствено сваляне на княз Стурдза. Започват вълнения не само в селата, но и в столицата. Обаче движението няма определена и ясна програма и е твърде нееднородно. Това дава възможност на княза с около 1000 чуждестранни наемници да арестува повечето от противниците си в Яш. На 29 март 1848 г. Стурдза публикува прокламация, в която съобщава на населението, че революцията е потушена. Част от арестантите са изпратени в Цариград да бъдат наказани от султана. В Молдова се въвежда най-строга цензура.
Но това още не означава край на революцията, защото истинските сили на тази революция са в молдовското село. Разгръща се мощно селско движение срещу феодалните порядки. Селяните завземат земевладелските земи и сами разпределят земята помежду си. На много места те унищожават прокламацията на Стурдза. Всичко това плаши не само княза и управляващата върхушка, но и буржоазната опозиция. Срещу селските маси са хвърлени въоръжените отряди на Стурдза. Същевременно е засилена охраната на границата с цел да се попречи на селското движение да се свърже с революцията в Австрийската империя.
Революционното движение в Европа и специално в Молдова предизвиква безпокойство и в Петербург. Царска Русия се страхува да не би революционната вълна от Молдова да се прехвърли в Бесарабия. Затова царизмът съсредоточава войски на молдовската граница. Водят се преговори между Стурдза и намиращия се в Яш руски генерал Дюхамел за съвместна борба на молдовската олигархия и руския царизъм срещу революционното движение в Молдова. По молба на княз Стурдза в края на юни 1848 г. на молдовска територия преминават първите руски отряди. По този начин революцията в Молдова е задушена още в своя зародиш.
Революцията във Влахия
Управлението на княз Георги Бибеску във Влахия не е по-добро от това на Стурдза в Молдова. Крайната нищета на народните маси, от една страна, и засилената експлоатация на болярите, техните своеволия и злоупотреби, от друга страна, са главната причина за революционния взрив. Широкото недоволство от съществуващия режим на Бибеску и от експлоатацията на болярството и буржоазията се изявява през 1848 г. в мощно народно движение.
През 1840 г. във Влахия е образувана тайна революционна организация начело с Н. Бълческу, която се опитва да привлече на своя страна болярската и буржоазната либерална интелигенция, да вмъкне в революционното движение народните маси и чрез въоръжено въстание да организира свалянето на господарската власт. Организацията обаче скоро е разкрита и нейните организатори са арестувани. Бълческу е хвърлен в затвора, където престоява около 2 години. Наскоро след това, през 1843 г. е образувана нова тайна организация, наречена „Справедливост и братство“. Разработената от Бълческу програма на тази организация предвижда освобождаване на Влахия от националния гнет, образуване на национална армия, ликвидиране на феодалните привилегии и оземляване на селяните.
Макар и разнородна по състав, тази организация развива активна дейност. Тя изпраща свои представители в различни райони на страната, за да агитират против режима на Бибеску. Те организират въоръжени групи, снабдяват се с оръжие, привличат на своя страна офицери от действащата армия и пр.
Революцията във Влахия от 1848 г. започва от Мала Влахия по инициатива на дружеството „Справедливост и братство“. Пред многочислена маса селяни и строени войници на 9 юни в паланката Излаз (на Дунав, срещу устието на р. Вит) е прочетена от капитан Плешояну прокламация с искания за широки реформи, включително и за отменяне на крепостничеството. Селяните масово се присъединяват към движението, провъзгласено е образуването на ново правителство, настъпва небивал революционен ентусиазъм. Въстаналите сили се насочват през Каракал и Крайова към Букурещ.
На следващия ден (10 юни 1848 г.) се извършва покушение срещу Бибеску в Букурещ, но опитът за убийство на княза излиза неуспешен. Веднага след това започват масови арести. В това време Излазката прокламация става известна в Букурещ. Хиляди селяни и граждани се събират пред двореца на Бибеску с възгласи „Да живее конституцията“, излъчва се делегация, която поднася текста на прокламацията от 9 юни на княза. Събитията взимат твърде неблагоприятен за управляващата върхушка обрат и тя изпада в паника. Изплашеният княз Бибеску подписва (в присъствието на двама членове от революционния комитет) Излазката прокламация, която е обявена за конституция на страната. Образувано е ново правителство, а княз Бибеску се отказва от престола и напуска страната.
Разгръщането на революцията във Влашко плаши не само управляващата върхушка и едрите земевладелци, но и някои ръководители на движението. Те стават по-умерени и търсят пътища за компромис с болярството. По инициатива на ръководителя на влашката църква митрополит Неофит се свикват великите боляри на съвещание. В отговор на раздвижването на реакцията народът обсажда двореца на митрополита, където заседават великите боляри. Главата на църквата е принуден да се покаже, да целува знамето на революцията и да се кълне във вярност на конституцията. По този начин въстаналият народ бива успокояван, че никой не посяга на извоюваните от него придобивки. В същото време обаче се извършва реорганизация на правителството. Начело на правителството застава митрополит Неофит. Умерените елементи начело с Елиаде заемат най-важните постове в правителствената администрация, а привържениците на революционно-демократическото крило начело с Бълческу са представени в правителството като секретари. Обявени са и някои реформи: отменяне на цензурата, премахване на телесното и смъртното наказание, провъзгласяване на свобода на печата, обявяване на трицветния флаг с надпис „Справедливост и братство“ за държавно знаме, създаване на национална гвардия и пр.
На 15 юни 1848 г. се свиква събрание на Филаретово поле (оттогава Поле на свободата), където пристигат над 30 000 души — селяни, занаятчии, граждани. В обстановка на революционно въодушевление народът дава клетва за вярност към конституцията.
Въпреки победата над княз Бибеску и провеждането на някои реформи главният въпрос на революцията във Влашко — аграрният — остава нерешен. Селячеството малко се интересува от цензурата и държавното знаме, то иска премахване на феодалните повинности и ликвидиране на едрото земевладение чрез разделяне на земевладелските земи. Но буржоазните революционери, включително и някои от участниците в съставянето на Излазката прокламация, тръгват по пътя на компромиса. Те обещават на болярите, че ще държат сметка за техните интереси, и старателно се придържат към това обещание. На селяните се внушава, че трябва да запазят спокойствие, че въпросът за земята ще се реши впоследствие от учредително събрание, че трябва да се зачита частната собственост и пр. На 16 юни 1848 г. правителството издава и нарочно постановление за неприкосновеността на частната собственост.
Всичко това не задоволява контрареволюционните сили. Реакцията предпочита да има властта в ръцете си и да се отърве от „анархията“. На 19 юни 1848 г. тя прави опит чрез заговор и преврат да разгроми революцията. Група военни начело с полковник Одобеску и полковник Соломон нахлуват в двореца и започват арести на министрите. Набързо е съставено ново „правителство“, но разтревоженият народ започвала се стича на площада. Въоръжен с камъни и дървета, той помита отрядите на Одобеску и Соломон. Революцията отново е спасена. Сега обаче се разпространява слухът за навлизането на руски войски във Влахия. В лагера на умерените дейци в Букурещ настъпва паника. Елиаде настоява за бягство на правителството и на 28 юни сам бяга към Карпатите. Останалите членове на правителството следват примера на Елиаде. На 29 гони 1848 г. в Букурещ вече тържествува контрареволюцията. Започват арести и преследвания на революционерите. Митрополит Неофит обявява чрез листовка за прекратяването на „метежа“ и възстановяването на „реда“.
Реакцията обаче преждевременно тържествува. На 30 юни 1848 г. в Букурещ започват масови демонстрации. Демонстрантите нахлуват в домовете на реакционерите и реакционните офицери от казармата. Болярите се разбягват, а правителството, което на 28 юни напуска Букурещ, сега отново се завръща. Така и този път народът спасява революцията от посегателствата на реакцията. Характерно е, че
