народът не среща съпротива от страна на войниците от столичния гарнизон.
Завърналото се след 30 юни 1848 г. в Букурещ правителство отново започва своята работа. Образувани са комисии за провеждане на реформи в областта на просветата, финансите, администрацията, данъчната система, селското стопанство и пр. Започва обсъждане на въпроса за свикването и състава на Учредителното събрание. Сега в правителството още по-ясно се очертават двете групи: тази на умерените и компромисно настроените начело с Елиаде и групата на последователните революционери начело с Бълческу. Елиаде настоява Учредителното събрание да представлява съсловен орган, в който болярството и склонната към компромис буржоазия да имат мнозинство. Но повечето от министрите минават на страната на Бълческу и този план е провален. На 14 юли 1848 г. е издаден декрет за свикване на Учредително събрание, избрано чрез всеобщи двустепенни избори.
Народната победа от 30 юни 1848 г. още повече плаши умерените буржоазни дейци. Селячеството продължава да се вълнува, в редица околии селяните не изпълняват феодалните тегоби, завземат болярските жита и ливади, нападат отделни имения и дворци на земевладелците. Въпреки всичко това решаването на аграрния въпрос не се придвижва от мъртвата точка. Селяните са успокоявани, че е създадена комисия, която ще разглежда техните искания, и че те трябва да запазват спокойствие. Комисия наистина има, но тя е съставена от боляри и представители на селяните и трябва да започне работата си през август 1848 г. и да изработи проект за аграрна реформа.
Османската интервенция във Влахия
Вместо разрешаване на назрелите вътрешни проблеми умереното правителствено мнозинство в Букурещ се заема с външнополитически комбинации. Още поражението на контрареволюционните сили на 30 юни показва, че революцията във Влахия може да бъде потушена само с външна намеса. Затова болярите се обръщат към Турция и Русия за помощ срещу въстаналия народ. Опасността от интервенция се съзнава и от временното правителство в Букурещ. Ръководителите на това правителство обаче се надяват на стълкновение между Русия и Турция и работят в тази насока. В Цариград е изпратен като влашки посланик Йон Гика, който иска намеса на Портата в събитията. Същевременно е изпратен неизплатеният данък от Влахия. Но усилията на някои дейци в Букурещ да противопоставят възможните интервенти един на друг не дават резултати. На 19 юли 1848 г. османски войски на Сюлейман паша минават през Дунав, а руското правителство излиза с нота, в която оправдава турската интервенция.
Навлизането на османските войски във Влахия тревожи най-много народните маси. На 20 юли 1848 г. пак се стича многохиляден народ на Полето на свободата. Изработена е петиция до Сюлейман паша да се изтегли. В отговор на това Сюлейман паша в специален документ обвинява румънците, че са извършили незаконни действия, и ултимативно поставя въпроса за разпускане на временното правителство в Букурещ и назначаване на наместник. На 23 юли 1848 г. правителството на Елиаде се саморазпуска. На следващия ден е избрано наместничество, в което Бълческу вече не влиза. Властта преминава в ръцете на шепа съглашатели, които предпочитат турската интервенция пред „анархията“ и „безредието“. По искане на Сюлейман паша наместничеството декларира своето съгласие новите закони и реформи да влизат в сила след утвърждаване от султана. Едва след това Сюлейман паша го признава. В същото време в Букурещ се завръщат избягалите по-рано реакционери боляри.
В такива условия на 9 август 1848 г. започва работата си комисията по аграрния въпрос. Тя обаче се оказва неработоспособна, тъй като е съставена от боляри и селяни. Представителите на болярството са твърде неотстъпчиви, някои от тях предлагат на селяните само по един хектар земя, а други и толкова не искат да дадат и непрекъснато саботират работата на комисията. Представителите на селячеството пък се оплакват от прекомерната експлоатация и жестокост на болярите и излагат своите искания. Селските депутати в комисията настояват за земя, като искат от 4 до 8 хектара, и то не безвъзмездно, а срещу откуп. Работата на комисията протича в атмосфера на непрекъснати обвинения и без никаква възможност за постигане на компромис и споразумение. След деветото си заседание комисията е разпусната. Селяните остават излъгани в надеждите си.
В началото на септември 1848 г. се засилва турската интервенция във Влахия. Сюлейман паша е сменен от по-енергичния Фуад паша. Подготвя се навлизане на турските войски в Букурещ и окончателна разправа с революцията. Това предизвиква нова вълна на недоволство в столицата. На 6 септември разгневените маси изгарят в Букурещ текста на Органичния статут. Наместничеството обаче продължава да уговаря народа мирно да посрещне идващите турски войски. Сега и буржоазията, и либералното дворянство стават още по-умерени и полагат усилия да притъпят народното недоволство и да предотвратят избухването на въстание.
На 10 септември 1848 г. около 100 хиляди жители на Букурещ и съседните села се разполагат на лагер в околностите на столицата в очакване на пристигащите войски на Фуад паша. На 13 септември лагерът на пашата се установява в близост до народа. При него са повикани митрополитът, някои боляри и висши длъжностни лица. Пристига в лагера на Фуад паша и многочислена депутация. Представителят на Портата осъжда революцията и иска възстановяване на старите порядки. Същевременно той съобщава за назначаването на болярина К. Кантакузино за наместник в Букурещ. След това турските колони се устремяват към столицата. Стават истински сражения между нахлуващите интервенти и огромните тълпи от местното население, които препречват пътя на султанската армия. Румънските войски също оказват съпротива.
Силите обаче са неравностойни и войските на Фуад паша завземат Букурещ, като подлагат столицата на грабеж. Установен е кървав бял терор. Но това още не означава край на съпротивата, тъй като съществува укрепен лагер в Траяново поле. Под ръководството на генерал Магеру тук са разположени 15 хиляди души войници. Лагерът представлява сериозна сила, но не е използван. Английският посланик Колкун успява да убеди генерал Магеру да разоръжи своите войски, за да не „предизвика“ султана за репресивни действия спрямо Влахия. Ген. Магеру призовава своите подчинени да се разотидат по домовете, което предизвиква голямо разочарование сред населението и войската.
Наред с турската контрареволюционна интервенция през есента на 1848 г. във Влахия навлизат и руски войски. Руският царизъм гледа с подозрение на турската намеса в събитията във Влахия и не иска в никакъв случай да допусне едностранно господство на Турция в този район. Освен това царизмът не може да допусне победа на революцията в една страна, намираща се в непосредствена близост с Русия. Революцията се оказва притисната между две велики реакционни сили. Тя се развива при твърде неблагоприятна международна обстановка и поради това изгледите за победа не са големи. От друга страна, и румънската буржоазия съдейства за неуспеха на революцията. Тя непрекъснато проявява склонност за компромис с реакцията и не желае да се опре на най-широките маси в борбата срещу вътрешната контрареволюция и външната интервенция.
