неунгарското население залива тази област. В такива условия през 1869 г. се свиква конференция на сръбските представители във Велики Бечкерек, на която най-силно влияние имат представителите на сръбската либерална буржоазия начело със Светозар Милетич. Тази конференция учредява Сръбска либерална партия и приема нейната програма.
Програмата на Либералната партия изисква утвърждаването на национални административни и избирателни окръзи там, където съответните националности имат мнозинство, свободно ползване на родния език в административно-служебните дела, обучение на роден език и пр. Тя изхожда от предпоставката за съюз на сръбската либерална буржоазия с унгарската либерална опозиция и с другите угнетени народи — румънци, словаци, унгарци. В областта на външната политика Либералната партия си поставя за задача да води борба против завоевателната политика на Австро-Унгария на Балканите и против намесата на други държави в освободителното движение на балканските народи под турска власт. Социално-икономически искания в програмата на партията не са включени.
Създаването на Либералната партия представлява крачка напред в обединяването на сръбските национални сили за борба срещу икономическото ограбване, националното потисничество и реакционните режими. Обаче унгарските власти предприемат редица мерки с оглед задушаване на политическата активност и ликвидиране на националното движение във Войводина. На особено преследване е подложен политическият водач на войводинските сърби Светозар Милетич. Преследванията и затворите правят своето. Милетич е физически и духовно изтощен и е принуден да напусне политическата арена. Заедно с това все по-подчертано избухват противоречия в самия лагер на сръбската буржоазия във Войводина. Едни изтъкват като необходимост политиката на сътрудничество с Будапеща. Те се опитват да създадат и своя партия със самостоятелна програма, но поради съпротивата на привържениците на Милетич този опит не успява. Други пък агитират в полза на идеята, че борбата за запазване на църковната автономия е най- добрият път за предпазване на сръбското население от маджаризация. При това църквата, заинтересована за запазване на своите имения и привилегии, се стреми без особени сътресения да съгласува църковноправославните и националните си чувства с политиката на Виена и Будапеща. Няма единство и в самата Либерална партия. В нея постепенно се очертава групата на по-умерените, които още през 70-те години на XIX век се обединяват около Михаил-Полит Десанчич и вестника „Браник“. По-радикалните елементи от Либералната партия се обединяват около Яша Томич и образуват Сръбска радикална народна партия. Това разцепление се отразява неблагоприятно върху националното движение във Войводина и дава възможност на унгарските власти да засилят маджаризацията на населението. Така политическата борба във Войводина постепенно замира и е сведена всъщност до въпросите на църковното самоуправление.
СЛОВЕНИЯ
Държавно-политическо положение
До края на XVIII век Словения неизменно принадлежи към австрийската част на Хабсбургската монархия. Наполеоновите войни на границата между двата века, XVIII и XIX, временно променят това положение: през 1797 г. изчезва Венеция от политическата карта на Европа, а нейните владения по Далматинското крайбрежие минават под австрийска власт. През 1805 г. Наполеон побеждава Австрия и отнема бившите владения на Венеция (южната част на п-в Истрия и Далмация) от нея (По-жунски мир). През 1806 г. Франция образува от Далмация отделна френска държавна област, управлявана от генерал- губернатор със седалище в Задар. Разделена е на 4 административни окръга (Задар, Шибеник, Сплит и Макарска) и 17 кантона. Управлява се от наместнически съвет, който има няколко отдела — за вътрешни работи, просвета, правосъдие, финанси и пр. Губернатор на областта става Наполеоновият генерал Мармон.
През 1807 г. към тази област французите присъединяват Бока Которска, а през 1806 г. — Дубровник (Тилзитски мир). Формално Дубровнишката република прекратява съществуването си през 1808 г. През 1809 г. Наполеон завладява Словения (Западна Корушка, Кранска, Горица, Триест), част от Хърватия и от Военната граница (Шьонбрунски мир). Така Наполеон откъсва Австрийската империя от Адриатика. От завладените южнославянски територии той създава отделна административна единица, наречена „Провинция Илирия“, подчинена на френското правителство под непосредственото управление на генерал- губернатор, чието седалище е в Любляна. Създава се съвсем нова администрация, извършва се ново административно деление (дистрикт, кантон, градска и селска община), съдебната власт е отделена от изпълнителната, въведен е принципът на равноправие на съсловията и гражданите пред закона, както и при изпълнението на техните задължения (данъци, военна служба, задължителен граждански брак и пр.), осъществяват се и някои мерки в полза на селяните, пресушават се блата, организират се панаири, строят се пътища, провъзгласява се свобода на търговията и занаятчийството.
Развива се просветното дело, влиза в употреба словенският език, местни кадри заемат обществени служби и постове, афишира се словенската национална идентичност.
След поражението на Наполеон през 1813 г. Словения се връща под властта на Хабсбургите. Словенските земи стават австрийско „Словенско кралство“, в състава на което до 1822 г. влизат и части от хърватските територии до р. Сава. Словения е разделена на различни териториално-административни единици (Кранска, Корушка, п-в Истрия, Триест), подчинени пряко на Виена. Селската община е не само административно-управленска, но и данъкоплатна единица. Френският език, въведен в администрацията на френската „Провинция Илирия“, се замества с немски (в Далмация служебен език става италианският). Властите осъществяват описване и класификация на имотите и създават модерен кадастър, който се използва до най-ново време. Както в цялата империя, така и в словенските земи в продължение на няколко десетилетия вилнее духът на абсолютизма и реакцията, чийто синоним става канцлерът Метерних.
Социално-икономическо развитие
Словения е най-развитата в икономическо отношение област от южнославянските земи под австрийска власт. Тук още през XVI век възникват манифактурни предприятия, развиват се градове, занаятчийство, търговия, рудодобивна промишленост и пр. През първата половина на XIX век старинните предприятия от манифактурен тип вече изчезват под ударите на конкуренцията на фабриките и заводите. Развива се по- нататък промишлеността: рудодобивна, металообработваща, питейна, текстилна, строителна, дървообработваща, хартиена, стъкларска и пр. Любляна, Марибор, Целе, Йесеница, Търбовле и други градове стават големи промишлени центрове. През 50-те години на века се строи жп линията Виена — Любляна — Триест, която придобива важно значение в икономиката на Словения, а Триест става голям индустриален и търговски център. Важни позиции в икономиката на Словения както и по-рано държи чуждестранният капитал — австрийски, немски, отчасти френски и английски.
Промишленото развитие на Словения води до промени в социалната структура на обществото. Нараства градското население, заето в разни занаятчийски работилници, манифактурни предприятия, фабрики, търговия и услуги. Възниква и местна буржоазия, сравнително слаба — най-големите собственици на манифактури и индустриални предприятия са чужденци, а словенските занаятчии, дребни търговци и индустриалци си остават зависими от тях. Що се отнася до селското стопанство, то словенският селянин е в още по-неблагоприятно положение. Той е лично свободен, но не може да се откупи и да обзаведе собствено проспериращо стопанство. Пред него има само две възможности — да продължи да работи земята, на която живее, като изпълнява феодалните си задължения към земевладелеца (ангария, парични плащания), или да отиде в града и да стане работник. При това както капиталистите, така и земевладелците на територията на Словения в мнозинството си са чужденци. И тук както в много други области на Хабсбургската монархия социалното потисничество се преплита с национално, най-често социалното и националното потисничество се олицетворява от едно и също лице — чужденеца капиталист, земевладелец или чиновник.
Национално движение
Започналият още в края на XVIII век процес на преодоляване на немското културно и политическо
