Виктория си пое внимателно дъх и точно когато се приготви любезно, но твърдо да настои траурните й дрехи да бъдат върнати, Нортръп влезе и обяви пристигането на лейди Кърби и госпожица Кърби.
Виктория видя, че Джейсън застина и хвърли ядосан поглед към Чарлз, който му отговори със смутено свиване на раменете и се обърна към Нортръп.
— Отпрати ги… — започна, но вече беше късно.
— Няма нужда да обявяваш пристигането ни, Нортръп — се решителен глас и една набита жена влезе в салона. Червеникавокафявите сатенени поли на роклята й се влачеха по пода, а след нея се носеше тежкият аромат на парфюм. Жената бе последвана от хубава брюнетка приблизително на възрастта на Виктория. — Чарлз! — възкликна лейди Кърби и лицето й светна. — Чух, че днес си бил в селото с млада дама на име госпожица Сийтън, и естествено дойдох лично да я видя.
Едва успяла да си поеме дъх, тя се обърна към Виктория и весело каза:
— Вие трябва да сте госпожица Сийтън. — Лейди Кърби спря, присви очи и внимателно започна да оглежда Виктория по начин, който остави момичето с впечатлението, че търси недостатъци. Тя намери един. — Каква интригуваща трапчинка на брадичката, скъпа моя! Как стана? При злополука ли?
— По рождение — отвърна девойката и се усмихна, твърде смаяна от странната дама, за да се обиди. Всъщност момичето започваше да се пита дали Англия не е пълна с чудати, зле възпитани, невъзприемчиви хора, чиито ексцентричности бяха или поощрявани, или пренебрегвани заради титлите или благосъстоянието им.
— Колко тъжно — каза лейди Кърби. — Притеснява ли ви… или ви боли?
Виктория се усмихна:
— Само като се гледам в огледалото.
Недоволна от отговора й, лейди Кърби се обърна и застана пред Джейсън, който бе застанал до камината.
— Е, Уейкфийлд — обърна се тя към него, — от това, което видях, обявата във вестника трябва да е вярна. Ще ти кажа истината. Не повярвах. Е, така ли е?
Джейсън вдигна вежди:
— Кое?
В този момент Чарлз извика, заглушавайки думите на лейди Кърби:
— Нортръп, донеси на дамите нещо освежително!
Всички седнаха. Госпожица Кърби седна до Джейсън, а Чарлз бързо започна да говори за времето. Лейди Кърби го слушаше незаинтересовано, докато той изчерпа монолога си. След това рязко се обърна към Джейсън и попита направо:
— Уейкфийлд, годежът ти валиден ли е или не?
Джейсън вдигна чашата към устните си и студено я изгледа.
— Не.
Виктория видя чувствата, които се изписаха по лицата на хората около нея в отговор на тази единствена дума. Лейди Кърби бе доволна, дъщеря й — очарована, Чарлз бе нещастен, а лицето на Джейсън бе непроницаемо. И той мигновено спечели състрадателното сърце на Виктория. Съвсем не беше чудно, че бе толкова студен и груб — жената, която бе обичал, сигурно бе развалила годежа им. Но й се стори странно, че лейди Кърби се обърна към нея, като че очакваше да каже нещо.
Момичето се усмихна смутено, а лейди Кърби предизвикателно изрече:
— Е, Чарлз, в такъв случай предполагам, че ще представиш бедната госпожица Сийтън през сезона?
— Възнамерявам да се погрижа графиня Лангстън да заеме полагаемото й се място в обществото — студено я поправи той.
— Графиня Лангст… — заекна гостенката.
— Виктория е първородното дете на Катрин Лангстън. Ако не греша, сега тя е наследница на шотландската титла на майка си.
— Дори така да е — сковано каза лейди Кърби, — няма да ти е лесно да й намериш подходящ съпруг. — Обърна се към Виктория с престорено съчувствие: — Майка ви предизвика доста сериозен скандал, когато избяга с онзи ирландски работник.
Обидата, нанесена на покойната й майка, разгневи Виктория:
— Майка ми се е омъжила за ирландски лекар.
— Без разрешението на баба си — отсече лейди Кърби. — В тази страна възпитаните момичета не се омъжват против волята на семействата си. — Недвусмисленото оскърбление, че Катрин не е била възпитана, така ядоса Виктория, че момичето заби нокти в дланите си. — Е, в крайна сметка обществото забравя такива неща — великодушно добави гостенката. — Междувременно имате да научите много, преди да бъдете представена пред него. Ще трябва да научите как да се обръщате към всеки пер, съпругата му и децата им, разбира се, етикета при посещения и по-сложните проблеми по настаняването. Само това ще ви отнеме месеци — кой до кого може да седне на масата, нали разбирате? Хората от колониите са в неведение за такива неща, но ние, англичаните, обръщаме голямо внимание на етикета.
— Може би това обяснява защо винаги ви побеждаваме във войните — мило отвърна Виктория, опитвайки се да защити семейството и родината си.
Лейди Кърби присви очи:
— Не исках да ви обидя. Но ще трябва да изгладите речта си, ако искате да си намерите подходящ съпруг, както и да превъзмогнете репутацията на майка си.
Виктория стана и с достойнство изрече:
— Ще ми бъде много трудно да си извоювам репутацията на майка ми. Тя беше най-милата и най- внимателната жена в света. А сега, ако ме извините, трябва да напиша няколко писма.
Момичето затвори вратата зад себе си и отиде в библиотеката — огромна стая с излъскан паркет, покрит с персийски килими, и стени, запълнени с рафтове с книги. Твърде ядосана, за да седне и наистина да напише писмо на Дороти или на Андрю, Виктория се загледа в книгите, търсейки нещо, което да я поуспокои. Подмина томовете с история, митология и култура и стигна до поезията. Погледът й разсеяно се плъзна по имената на авторите, някои от които вече бе чела — Милтън, Шели, Кийтс, Байрон. Взе едно тънко томче просто защото с гърчеше пред другите.
Запали маслената лампа на масичката, отпусна се в едно кресло и отвори книгата. Лист розова парфюмирана хартия се изплъзна и падна на пода. Виктория механично я взе и понечи да я прибере, но погледът й попадна на първите думи от страстната бележка, написана на френски:
Скъпи Джейсън,
Липсваш ми. Чакам с нетърпение, броя часовете, когато ще дойдеш при мен…
Виктория си каза, че да чете писмата на другите, е не само признак на лошо възпитание, но е непростимо и под достойнството й, но мисълта жена с нетърпение да очаква Джейсън Филдинг да отиде при нея бе толкова невероятна, че не можеше да сдържи любопитството си. Що се отнася до нея, тя би го чакала с нетърпение да си отиде! Момичето бе толкова погълнато от откритието си, че не чу, когато Джейсън и лейди Кърби минаха по коридора.
…изпращам ти тези прекрасни стихове с надежда, че когато ги четеш, ще мислиш за мен, за нежните нощи, които прекарахме в обятията си…
— Виктория! — раздразнено извика Джейсън. Момичето виновно скочи на крака, изпусна книгата със стиховете, грабна я и отново седна в креслото. Опитвайки се да изглежда погълната от четенето на стиховете, тя разтвори книгата, без да забележи, че е обърната.
— Защо не ми отговаряте? — попита Джейсън, като влезе в библиотеката с хубавата госпожица Кърби под ръка. — Йохана искаше да ви каже „довиждане“ и да ви предложи помощта си, ако искате да купите нещо от селото.
След злобните нападки на лейди Кърби Виктория си помисли, че госпожица Кърби намеква, че тя не може да се справи дори с покупките си.
