сподавено, болезнено ридание.
Разтревожен, той я проследи с поглед, след което се наведе и вдигна писмото, което беше паднало от скута й. За разлика от другите слуги, които само бяха подочули по нещо от семейните разговори, Нортръп беше посветен в голяма част от тях и за разлика от останалите слуги не вярваше, че лейди Виктория ще се омъжи за лорд Филдинг. Освен това я беше чувал няколко пъти да казва, че възнамерява да се омъжи за някакъв господин в Америка.
Подтикнат по-скоро от тревога, отколкото от любопитство, той погледна писмото, за да разбере какви са лошите новини. Прочете го и за миг затвори очи, изпълнен със състрадание.
— Нортръп! — прогърмя гласът на лорд Филдинг от кабинета в дъното на коридора.
Той начаса се яви пред него.
— Каза ли на Виктория, че искам да я видя? — попита Джейсън. — Какво държиш, поканата от лейди Фригли ли? Дай ми я.
Джейсън протегна ръка, присвивайки нетърпеливо очи, докато икономът бавно се приближаваше към бюрото му.
— Какво, по дяволите, ти става? — Грабна писмото от ръката му. — Какви са тези петна по него?
— Сълзи — поясни Нортръп, застанал сковано пред господаря си.
— Сълзи ли? — повтори Филдинг и погледна по-отблизо размазаните букви. — Но това не е поканата, а…
Когато осъзна какво чете, Джейсън затаи дъх, а щом приключи, вдигна разгневен поглед към Нортръп:
— Той е използвал майка си да й каже, че се е оженил за друга. Безгръбначно копеле!
Икономът преглътна, после рязко заяви:
— Напълно споделям чувствата ви. За пръв път от почти цял месец в гласа на Джейсън не се долови гняв:
— Ще отида да поговоря с нея. — Стана от стола си и се отправи към спалнята на Виктория.
Както обикновено тя не отговори на почукването му и той влезе без разрешение. Вместо да ридае, Виктория стоеше до прозореца и втренчено се взираше навън. Лицето й беше бледо, а раменете й толкова напрегнати и изправени, че Джейсън почти усещаше болезненото й усилие. Той затвори вратата след себе си и колебливо изчака, надявайки се, че тя ще го укори както обикновено за това, че е влязъл неканен в стаята й, но когато Виктория най-накрая проговори, гласът й прозвуча обезпокояващо спокойно:
— Моля те, върви си.
Джейсън не обърна внимание на думите й и се приближи към нея.
— Виктория, много съжалявам — започна, но гневът, който блесна в очите й, го накара да замълчи.
— Не се и съмнявам! Но не се безпокойте, милорд, не възнамерявам да остана тук и да продължавам да ви бъда в тежест.
Той протегна ръце към нея, опитвайки се да я прегърне, но тя се отдръпна и отскочи, сякаш се беше изгорила.
— Не ме докосвай — просъска. — Да не си посмял да ме докосваш! Не искам никой мъж да ме докосва, най-вече ти.
Пое дълбоко въздух, мъчейки се да се овладее, и продължи:
— Обмислях как бих могла сама да се грижа за себе си. Не съм толкова безпомощна за колкото ме мислиш. Мога отлично да бродирам. Мадам Дюмос говореше колко е трудно да се намерят хора с желание за работа и с необходимите умения. Може би тя ще ми даде работа…
— Това е нелепо! — прекъсна я рязко Джейсън, ядосан на себе си за това, че я бе нарекъл „безпомощна“ в деня на пристигането й в Уейкфийлд, и на нея за това, че му го напомняше точно сега, когато искаше да я утеши.
— Та нима самата аз не съм нелепа — сподавено отвърна тя. — Аз съм една графиня без пукнат шилинг, без дом и без капчица гордост. Не зная дори дали достатъчно умело използвам иглата, за да…
— Престани! — прекъсна я Джейсън. — Няма да разреша да работиш като шивачка!
Тя се опита да възрази, но той отново я прекъсна:
— Нима ще се отплатиш за гостоприемството ми, като ни злепоставиш с Чарлз пред цял Лондон?
Виктория отпусна уморено рамене и поклати глава.
— Добре. Тогава да не чувам повече глупости за работа при мадам Дюмос.
— Тогава какво да правя? — прошепна тя.
Сърцето на Джейсън трепна от непознато чувство и той стисна зъби, сякаш се опитваше да премълчи нещо.
— Направи това, което всички жени правят — отсече след дълго мълчание. — Омъжи се за някого, който ще може да се грижи за теб. Чарлз вече е получил половин дузина предложения за ръката ти. Омъжи се за един от тези мъже.
— Не искам да се омъжвам за човек, когото не обичам — твърдо заяви тя.
— Ще си промениш решението — каза Джейсън със студена увереност.
— А може би трябва. — В гласа й прозвуча горчивина. — Любовта носи твърде много болка. Защото когато те предадат и… о, Джейсън, кажи ми къде греша — проплака тя и го погледна с големите си очи, в които се четеше болка. — Ти ме мразиш, а Андрю…
Той не издържа. Прегърна я и силно я притисна към гърдите си.
— Грешката не е у теб — прошепна, докато галеше нежно косите й. — Андрю е един безгръбначен глупак. А аз съм още по-голям глупак и от него.
— Той е поискал друга повече от мен — ридаеше тя в ръцете му — и толкова боли, когато го разбереш.
Джейсън затвори очи и преглътна.
— Зная — прошепна.
Горещите й сълзи намокриха ризата му и ледът, който от години сковаваше сърцето му, бавно започна да се топи. Изчака риданията й да поутихнат, после докосна с устни слепоочието й и прошепна:
Помниш ли, когато ме попита в Уейкфийлд дали можем да бъдем приятели?
Тя кимна, неволно притискайки лицето си към гърдите му.
— Много бих искал да е така — прошепна Джейсън с прегракнал глас. — Ще ми дадеш ли още една възможност?
Виктория вдигна глава, погледна го колебливо и кимна.
— Благодаря ти — каза той и леко се усмихна.
Глава седемнайсета
През следващите седмици Виктория преживя измяната на Андрю. Отначало беше наранена, после ядосана, а накрая изпитваше само притъпено, болезнено чувство на загуба. Но успя да превъзмогне предателството и да приеме болезнената мисъл, че с предишния й живот е свършено. Научи се да си оплаче в стаята си заради всичко, което беше загубила, след което да облича най-хубавата си рокля и да посреща приятели и познати с най-щастливата си усмивка.
Успяваше добре да прикрива чувствата си от всички освен от Джейсън и Каролайн Колингуд. Двамата непрекъснато се опитваха да й помогнат: Каролайн постоянно я ангажираше с безкрайни обществени мероприятия и Джейсън я придружаваше на тях.
През по-голямата част от времето той се държеше с нея като по-голям брат; водеше я на тържества, на театър и опера, след което я оставяше да се забавлява с приятелите си, а той прекарваше вечерта със своите. Но постоянно беше нащрек и беше готов да я защити, прогонвайки всеки ухажор, когото не харесваше. А той не харесваше почти никого. Виктория, която вече беше наясно с репутацията му на развратник, много се забавляваше, когато го видеше да насочва леден поглед към някой твърде възторжен обожател, при което злощастният господин започваше да мънка извинения и бързо се оттегляше.
За останалите членове на обществото поведението на маркиза на Уейкфийлд беше не само забавно, но и странно, даже малко подозрително. Никой не вярваше, че двамата ще сключат брак, независимо че Джейсън Филдинг продължаваше да прогонва ухажорите на лейди Виктория. Това, че годежът им още не е
