решен окончателно заедно с факта, че годежът беше обявен още преди пристигането на графинята в Англия, накара обществото да вярва, че годежът е организиран предварително от болнавият херцог (който очевидно много обичаше и двамата) и че двамата просто се преструват на сгодени заради него.
Сега обаче тази теория беше на път да бъде изместена от друга — не толкова безобидна. От самото начало се намериха хора, които негодуваха открито срещу това къде живее Виктория, но тъй като тя бе толкова мила, а и лорд Филдинг не й беше демонстрирал някакво по-специално внимание, никой не се беше вслушал в приказките им. Но след като лордът започна все по-често да се появява с Виктория в обществото, тръгнаха слухове, че прочутият лорд Филдинг е решил да я завладее — ако вече не го е направил.
Някои от най-дръзките сплетници стигнаха дотам да подмятат, че годежът им е удобно прикритие за разгулна връзка, която ставаше точно под носа на горката госпожица Флоси Уилсън. Тази клюка се повтаряше често, но малко хора й вярваха, защото лорд Филдинг не се държеше като любовник на Виктория. Освен това тя си беше спечелила верни защитници, включително графиня Колингуд и нейния влиятелен съпруг, които приемаха много лично всяка критика, отправена към графиня Лангстън.
Виктория знаеше какво любопитство предизвиква връзката й с Джейсън, не беше сляпа и за факта, че мнозина се отнасят с недоверие към него. И колкото повече се сближаваше с новите си изискани познати, започваше да различава все по-добре как израженията на лицата им леко се променят, когато Джейсън е наблизо. Те бяха подозрителни към него, предпазливи и бдителни. Първоначално тя мислеше, че просто си въобразява как хората се сковават в негово присъствие и започват да се държат по-официално. Понякога дочуваше някои неща — прошепнати клюки, някоя и друга дума и в тях се долавяше злост или най-малкото неодобрение.
Каролайн я беше предупредила, че хората се страхуват от него и му нямат доверие. Една вечер и Дороти се опита да я предупреди.
— Тори, Тори, това наистина си ти! — извика Дороти и се втурна през тълпата, обкръжила Виктория пред къщата на лорд и лейди Потъм, където щеше да има бал.
Виктория, която не беше виждала сестра си, откакто напуснаха парахода, я погледна с любов, а Дороти силно я прегърна.
— Къде беше толкова време? — попита Виктория. — Пишеш толкова рядко, мислех, че все още живееш на село.
— С баба се върнахме в Лондон преди три дни — набързо обясни тя. — Щях веднага да дойда да те видя, но баба се опитва да ми попречи да се виждам с теб. Навсякъде, където отида, съм се оглеждала за теб. Както и да е. Нямам много време. Жената, която ме придружава, ще ме потърси всеки момент. Казах й, че съм видяла една приятелка на баба и искам да й предам някакво съобщение.
Тя се огледа, разтревожена от това, че придружителката й може да забележи как любопитно я изучават младите обожатели на Виктория.
— О, Тори, не мога да ти опиша колко се тревожех за теб! Зная какво ти причини Андрю, но не трябва да допускаш да се омъжиш за Уейкфийлд! Не можеш да се омъжиш за него. Не можеш! Никой не го харесва и ти сигурно го знаеш. Чух лейди Фоуклин — приятелката на баба, да й разказва за него и знаеш ли какво каза?
Виктория обърна гръб на останалите, които ги следяха с жив интерес:
— Дороти, лорд Филдинг е много мил с мен. Не искай да се вслушвам в неприятни клюки, защото няма да го направя. Вместо това нека те представя на…
— Не сега — отчаяно каза сестра й, твърде разстроена, за да мисли за нещо друго. Тя се опита да говори шепнешком: — Знаеш ли какви неща говорят хората за Уейкфийлд? Лейди Фоуклин каза, че дори нямало да го приемат, ако не бил Филдинг. Репутацията му е ужасна. Той използва жените за своите нечестиви планове и после им обръща гръб! Хората се страхуват от него и ти също би трябвало да се боиш! Те казват, че… — Тя спря, когато една възрастна дама слезе от някаква карета, която чакаше на улицата, и си запроправя път през тълпата.
— Трябва да вървя. Това е лейди Фоуклин.
Дороти хукна да изпревари възрастната дама и Виктория видя как двете се качиха в каретата.
Господин Уорън, който стоеше до нея, смръкна малко енфие и провлечено каза:
— Младата дама е напълно права.
Откъсната от мислите си за Дороти, Виктория погледна с отвращение мудния млад мъж с вид на човек, който би подскочил от страх и от собствената си сянка, после забеляза разтревожените лица и на другите си обожатели, които очевидно бяха чули това, което каза Дороти.
Гняв и презрение към всички тях забушуваха в гърдите й. Никой от тях не беше работил и ден честен труд като Джейсън. Те бяха глупави, повърхностни, наконтени човечета, които се радваха да чуят как някой охулва Джейсън по простата причина, че той беше много по-богат от тях и много по-желан от дамите независимо от репутацията си.
Опасна искра проблесна в очите на Виктория, когато се обърна към господин Уорън с ослепителна усмивка:
— Безпокоите се за благополучието ми ли?
— Да, милейди, и не съм единствен.
— Каква нелепост! — подигравателно каза тя. — В случай, че ви интересува истината, а ме някакви глупави клюки, ще ви я кажа. Истината е, че аз дойдох тук съвсем сама на този свят, без семейство и състояние, изцяло зависима от негова милост и лорд Филдинг. А сега — продължи — искам да ме погледнете много внимателно.
Тя едва сдържа смеха си, когато глупавият млад мъж приближи монокъла до окото си, следвайки инструкцията й съвсем точно.
— Нима имам вид на човек, с когото са злоупотребили? — нетърпеливо попита тя. — Не, господине. Не мисля! Вместо това лорд Филдинг ми предостави уюта на красивия си дом. Честно казано, господин Уорън, вярвам, че много жени в Лондон тайно си мечтаят някой да „злоупотреби“ с тях по такъв начин, а съдейки по наблюденията ми, мечтаят този някой да е именно лорд Филдинг. Освен това смятам, че именно ревността им поражда всички тези нелепи клюки.
Господин Уорън се изчерви, а Виктория се обърна към останалите и добави развълнувано:
— Ако познавахте лорд Филдинг така както го познавам аз, щяхте да разберете, че той е олицетворение на добротата, грижовността и изискаността.
Зад гърба й прозвуча гласът на Джейсън, който развеселено каза:
— Милейди, в опита си да избелите черната ми репутация всъщност ме карате да изглеждам като досадник.
Виктория бързо се обърна, а смутеният й поглед срещна неговия.
— Но ще ви простя — продължи той с лека усмивка, — ако ме удостоите с един танц.
Тя постави ръка върху неговата и двамата влязоха в препълнената къща.
Въодушевлението, което бе изпитала от това, че се осмели да защити Джейсън, започна да преминава, когато отидоха да танцуват. Тя все още знаеше твърде малко за него, но вече бе разбрала от напразните си опити да го накара да говори за себе си, че той ревниво пазеше личния си живот в тайна. Тя се питаше дали не е ядосан за това, че го е обсъждала с други хора, и тъй като той продължаваше да танцува мълчаливо, тя го погледна колебливо:
— Сърдиш ли ми се за това, което казах за теб?
— За мен ли говореше? — учудено повдигна вежди той. — Не можах да се досетя по описанието, тъй като никога не съм бил мил, внимателен и изискан.
— Ядосан си — въздъхна Виктория. Той леко се усмихна.
— Не съм ядосан, а смутен.
— Смутен ли? — повтори тя изненадана, вглеждайки се в зелените му очи, които се топяха от нежност. — Защо?
— Мъж на моята възраст, с внушителни размери и лоша репутация се чувства малко неудобно, когато една дребничка млада жена се опитва да го защитава.
Омагьосана от нежността в очите му, Виктория едва успя да се пребори с желанието си да притисне лице към гърдите му.
Мълвата за това как Виктория публично беше защитила лорд Филдинг бързо се разнесе. Тя очевидно го
