започна да се изкачва през гори, които ставаха все по-гъсти, мина покрай две изоставени къщи, след това започна да се стеснява, докато се превърна в кална пътека, която проливният дъжд бързо превръщаше в тресавище.
Калта полепваше по колелата на каретата и при всяка стъпка кобилата с мъка успяваше да освободи копитата си от дълбоката тиня. Виктория съзря светлинка между дърветата. Трепереща от студ, тя свърна по малка алея, над която клоните на вековни дъбове се бяха разтворили като чадър, от който се стичаше вода. Внезапно светкавица разкъса небето и освети една къща, достатъчно голяма за малко семейство, но не и за двайсет деца сираци. Последва оглушителен гръм, кобилата подскочи и почти се изправи на задните си крака.
— Спокойно — каза й Виктория и се пресегна да хване юздата. Нагази в калта, когато поведе коня към стълба пред къщата и го върза там.
Следвана от Улф, тя повдигна прогизналите си поли, изкачи стъпалата пред къщата и почука на вратата.
След миг вратата широко се отвори и пред нея се изправи капитан Фаръл.
— Лейди Филдинг! — ахна той и й протегна ръка, за да й помогне да влезе. Ниско, заплашително ръмжене го спря и очите му се разшириха от изумление, когато съзря мокрия сив звяр, който ръмжеше срещу него с оголени бели зъби.
— Улф, стига! — заповяда му Виктория и животното се успокои.
Като държеше под око свирепото животно, капитан Фаръл внимателно въведе Виктория в къщата. Улф я следваше по петите, а жълтеникавите му очи бяха приковани върху Майк Фаръл.
— Какво, за Бога, правите навън в такова време? — попита той.
— П-плувах — опита се да се пошегува Виктория, но зъбите й тракаха и цялото й тяло трепереше от студ, когато той свали наметката й и я сложи на един стол близо до огъня.
— Ще трябва да свалите тези мокри дрехи, или ще се разболеете. Този звяр дали ще ви позволи да се отдалечите от очите му за толкова дълго, колкото да облечете нещо топло?
Виктория кимна, поглеждайки към свирепия си охранител:
— Стой тук, Улф.
Кучето легна пред камината и постави глава върху големите си лапи с очи, насочени към вратата на спалнята, през която двамата изчезнаха.
— Ще засиля огъня — мило каза Фаръл в спалнята, като й подаде панталони и риза. — Тези дрехи са най-доброто, което мога да предложа. — Виктория понечи да каже нещо, но той я прекъсна: — Няма да слушам глупави приказки за това, че е неприлично да се носят мъжки дрехи. Използвайте водата в каната и се измийте, облечете дрехите и се увийте в това одеяло. Когато сте готова, елате да се стоплите до огъня. Ако се тревожите, че Джейсън може да не одобри това, че сте облекли мои дрехи, можете да бъдете спокойна — познавам го от съвсем малък.
Тя вдигна глава и отбранително изрече:
— Не ме интересува какво може да си помисли Джейсън. Нямам никакво намерение да умра от студ, само и само да му угодя. На него или на когото и да било — бързо се поправи.
Капитан Фаръл й хвърли озадачен поглед, но само кимна с глава:
— Добре. Много разумно.
— Ако бях разумна, днес щях да си остана у дома — едва се усмихна Виктория.
Когато се показа от спалнята, капитан Фаръл вече беше завел коня й в малкия обор зад къщата, беше подсилил огъня и й беше приготвил чай. Той й подаде голяма кърпа.
— Вземете я да си изсушите косата — добродушно й нареди и й посочи стола, който беше придърпал близо до огъня. — Имате ли нещо против, ако пуша? — добави, като седна на стола срещу нея.
— Съвсем не — вежливо отвърна момичето.
Той напълни с тютюн лулата си и я запали, изпускайки лениво дима, и смущаващо се вторачи в лицето на Виктория.
— Защо не го направихте? — най-сетне попита.
— Да направя какво?
— Да си останете у дома.
Чудейки се дали изглежда толкова гузна и нещастна, колкото се чувстваше в момента, тя леко сви рамене:
— Исках да занеса малко храна в сиропиталището. Остана толкова много след тържеството ни миналата нощ.
— Да, но беше очевидно, че ще вали, и можехте да изпратите някой слуга до сиропиталището. Вие обаче сте решили да предизвикате времето и сама да намерите мястото.
— Имах нужда да изляза за малко от къщата, това е — отвърна Виктория и започна да разбърква чая си.
— Изненадан съм, че Джейсън не е настоял да останете вкъщи — продължи той.
— Прецених, че не е необходимо да искам разрешението му — отвърна гостенката, смутена от въпросите на капитана и изпитателния му поглед.
— Сигурно вече се е поболял от тревога.
— Много се съмнявам, че изобщо ще забележи отсъствието ми. — „А дори да разбере, ще му бъде напълно безразлично“ — с мъка си помисли тя.
— Лейди Филдинг?
Нещо в прямотата, която се долавяше под любезния му тон, накара Виктория да не иска да продължи този разговор. От друга страна, нямаше избор.
— Да, капитане? — предпазливо отвърна тя.
— Видях Джейсън тази сутрин.
Тревогата й се засили.
— Така ли? — Реши, че по някаква причина Джейсън може да е идвал тук да говори за нея със стария си приятел. Почувства се така, сякаш целият свят се обръща срещу нея.
Фаръл очевидно долови подозренията й, защото обясни:
— Джейсън притежава много кораби. Аз съм капитан ни един от тях и той искаше да поговорим за последното ни пътуване.
Виктория се опита да отклони разговора от себе си:
— Не знаех, че лорд Филдинг разбира от кораби или че работата му е свързана с тях.
— Странно.
— Кое е странно?
— Може би съм ограничен и старомоден, но мисля, че една жена трябва да знае, че съпругът й е работил на кораб.
Виктория зяпна от почуда. Доколкото знаеше. Джейсън беше английски лорд — арогантен, богат, уморен от живота, покварен аристократ. Единственото нещо, което го отличаваше от останалите благородници, които познаваше, беше, че той работеше в кабинета си, а другите богати господа, които бе срещала в Англия, сякаш прекарваха цялото си време единствено в търсене на удоволствия и развлечения.
— Може би просто не ви интересуват постиженията му? — безпощадно я предизвика капитан Фаръл и продължи да пуши мълчаливо, а след малко я попита:
— Защо се омъжихте за него?
Очите й се разшириха от тревога. Почувства се като хванат в капан заек, чувство, което вече започваше често да изпитва и което ужасно нараняваше гордостта й. Тя вдигна глава и погледна мъчителя си със зле прикрита неприязън. Отговори уклончиво:
— Омъжих се за лорд Филдинг по обичайните причини.
— Пари, влияние и обществено положение — обобщи капитанът с унищожително презрение. — Е, вече ги имате и трите. Поздравления.
Виктория не можа да понесе нападките му. Скочи на краха, здраво стиснала одеялото:
— Капитан Фаръл, не съм нито толкова мокра, нито толкова злочеста, нито толкова отчаяна, че да стоя тук и да се чувствам длъжна да слушам обвиненията ви, че съм продажен и себичен обществен паразит.
