последния си любовник и взе детето със себе си с намерението да иска откуп за него от Джейсън. Корабът им потъна при буря. — Капитан Фаръл стисна чашата и мъчително преглътна: — Аз пръв открих, че Мелиса е взела Джейми със себе си, и трябваше да кажа на Джейсън, че синът му е мъртъв. Плаках, но Джейсън не пророни сълза. Дори и тогава. Той не може да плаче.
— Капитан Фаръл — сподавено каза Виктория, — бих искала вече да се прибирам у дома. Стъмва се и Джейсън може би се тревожи за мен.
Скръбта изчезна от лицето на капитана и той се усмихна:
— Чудесна идея. Но преди да си тръгнеш, искам да ти кажа нещо.
— Какво е то?
— Не оставяй Джейсън да заблуди себе си или теб, че не иска нищо друго освен дете. Познавам го по- добре от всеки друг и видях как те гледаше. Той вече е влюбен в теб, макар да се съмнявам, че го иска.
— Не мога да го виня, че не иска да обича никоя жена — тъжно каза Виктория. — Не мога да си представя как е преживял всичко, което му се е случило, без да полудее.
— Той е силен. Джейсън е най-силният човек, когото някога съм познавал. И най-благородният. Дай воля на любовта си, Виктория — знам, че го искаш. И го научи как да те обича. Той може да даде много любов, но първо трябва да се научи да ти се доверява. Щом спечелиш доверието му, той ще положи света в краката ти.
Виктория се изправи:
— Защо си толкова сигурен, че всичко ще стане така?
Погледът на ирландеца се зарея и той каза нежно:
— Защото преди много години познавах жена като теб. Тя имаше твоята топлота и смелост и ме научи какво е да вярваш на някого, да обичаш и да бъдеш обичан. Не ме е страх да умра, защото зная, че тя е някъде там и ме чака. Повечето мъже могат да обичат лесно и често, но Джейсън е като мен. Той ще обича само веднъж, но ще бъде завинаги.
Глава двайсет и четвърта
Докато Виктория обличаше все още мокрите си дрехи, капитан Фаръл докара каретата. Той й помогна да се качи и яхна своя кон. Проливният дъжд беше преминал в монотонно ръмене, когато двамата поеха в настъпващия мрак към Уейкфийлд.
— Няма нужда да ме изпращаш чак до вкъщи — каза Виктория, — зная пътя.
— Вечер пътищата не са безопасни за сама жена. Миналата седмица в другия край на селото една карета била спряна, пътниците обрани и един от тях застрелян. Две седмици преди това едно от по- големите момичета от сиропиталището излязло на разходка и било намерено мъртво в реката. Момичето било психичноболно, така че не може да се каже дали се е забъркало в нещо нечестиво, но все пак не бива да рискуваш.
Виктория го чуваше, но мислите й бяха при Джейсън, сърцето й бе изпълнено с нежност към мъжа, който й беше дал подслон, когато пристигна в Англия, който й беше подарил красиви неща, който я развеселяваше, когато беше самотна, и накрая се беше оженил за нея. Вярно, че често беше груб и недостъпен, но колкото повече мислеше върху това, толкова повече се убеждаваше, че капитан Фаръл е прав — Джейсън наистина имаше чувства към нея, в противен случай никога не би рискувал да се ожени повторно.
Тя си спомни ненаситната страст на целувките му, преди да се оженят. Въпреки страданията, които беше преживял като дете в името на „религията“, той се беше оженил за нея в църква, защото го беше помолила.
— Мисля, че ще бъде по-добре да не ме изпращаш по-нататък — каза Виктория, когато приближиха железните порти на Уейкфийлд.
— Защо?
— Защото, ако Джейсън разбере, че съм прекарала следобеда с теб, ще открие, че си ми разказал за него, когато започна да се държа по-различно с него.
Капитанът повдигна вежди.
— Наистина ли ще се държиш по-различно с него?
— Да — Виктория кимна, след което тихо добави: — Ще се опитам да опитомя пантерата.
— В такъв случай имаш право. По-добре не казвай на Джейсън, че си идвала в дома ми. Има две изоставени къщи, преди да стигнеш до моята. Мисля, че можеш да му кажеш, че си спряла там, но те предупреждавам — Джейсън ненавижда лъжите. Не му позволявай да те хване, че си го измамила.
— И аз изпитвам ненавист към лъжи — леко потрепери Виктория, — а още повече към това Джейсън да ме хване в измама.
— Наистина се страхувам, че той ще се разтревожи и ще се ядоса, ако се е върнал и е разбрал, че си излязла в тази буря.
Джейсън се беше прибрал. Наистина беше разтревожен и много разгневен. Виктория го чу да вика откъм предната част на къщата, веднага щом влезе през задния вход. Едновременно уплашена и нетърпелива да го види, тя прекоси коридора и влезе в кабинета му. Той сновеше напред-назад и разпитва ще шестима ужасени слуги. Бялата му риза беше съвсем мокра, а кафявите му ботуши за езда бяха кални.
— Повтори ми какво точно каза лейди Филдинг — беснееше той срещу Рут. — И престани с това проклето хленчене! Започни отначало и ми повтори какво точно каза.
Прислужницата кършеше ръце.
— Тя… тя каза да впрегнем най-кроткия ви кон в най-малката карета, защото не била много добра, не можела да управлява добре карета. После ми нареди да кажа на госпожа Крейдък — готвачката — да напълни кошници с храна, останала от тържеството миналата нощ, и да сложим кошниците в каретата. Аз я п-предупредих, че се задава буря, но тя ми отговори, че няма да завали скоро. После ме попита дали съм сигурна, че сте излезли от къщата, и аз й отговорих, че съм сигурна. И тогава тя тръгна.
— И вие я пуснахте? — избухна Джейсън срещу слугите и ги изгледа с презрение. — Оставихте една твърде емоционална жена, която изобщо не може да управлява карета, да тръгне сама в бурята с достатъчно храна за цял месец и никой от вас не се сети да я спре!
Очите му пронизаха главния коняр.
— Чул си я да казва на кучето си, че „най-сетне са свободни“, и не ти се стори странно?
Без да дочака отговор, той се обърна към Нортръп, който стоеше гордо като човек пред разстрел, готов да посрещне ужасната си несправедлива съдба.
— Повтори какво точно ти каза — ядно процеди Джейсън.
— Попитах господарката какво да ви предам, когато се върнете. Тя каза: „Предайте му, че съм казала «сбогом»“.
— И това съвсем не ти прозвуча странно? Младоженка напуска къщата и иска да кажеш на съпруга й „сбогом“!
Икономът пламна от смущение:
— Имайки предвид и други неща, не ми се стори „странно“.
Джейсън спря и се втренчи в Нортръп:
— Имайки предвид какви „други неща“?
— Имайки предвид това, което ми казахте, преди да напуснете къщата час преди господарката. Съвсем естествено предложих, че вие двамата сте имали някакви недоразумения и господарката е разстроена от това.
— Какво съм казал, преди да изляза? Какво, по дяволите, съм казал?
Тънките устни на Нортръп трепнаха презрително.
— Когато напуснахте къщата тази сутрин, аз ви пожелах приятен ден.
— И?
— И вие ми отвърнахте, че вече имате други планове. Аз допуснах, че сте имали предвид, че не възнамерявате да прекарате добре деня, и затова, когато господарката слезе, предположих, че сте имали някакви пререкания.
