час.
— Но ти едва хапна — отбеляза Джордан. Алекс поклати глава.
— Не съм много гладна.
— Е, в такъв случай ще се оттеглим ли, скъпа моя? — попита той.
Един лакей пристъпи напред, за да дръпне стола му, и младата жена грабна бързо вилицата си.
— Мисля, че бих хапнала малко от фазана — рече припряно. Херцогът учтиво върна салфетката в скута си, но Алекс можеше да се закълне, че се усмихна.
За да печели време, тя бавно наряза парчето фазан на малки триъгълничета и също толкова бавно започна да се храни. Когато и последното триъгълниче изчезна от чинията й, постави вилицата си, а съпругът й я погледна въпросително.
Уплашеният поглед на Александра се насочи към най-близкия лакей.
— Аз… бих опитала от превъзходните аспержи на готвача — изрече отчаяно и този път Хоук въобще не скри усмивката си. Аспержите бяха последвани от грах в сметана, свинско с ябълки и накрая боровинки.
Когато младата жена поръча боровинките, Джордан вече се бе отказал да прикрива веселието си. Облягайки се назад, той проследи смелата й борба с последната боровинка и на устните му се появи чувствена усмивка.
Александра отбягваше погледа му.
— Желаеш ли нещо друго, мила? — услужливо предложи Джордан. — Може би малко шоколадова торта?
Споменаването на десерт я накара да потрепери и тя поклати глава.
— Телешко с винен сос?
Александра преглътна и прошепна:
— Не, благодаря.
— Тогава кран може би — предложи той, — за да ви качим догоре?
Преди тя да успее да отговори, той остави салфетката си, изправи се, заобиколи масата и й помогна да стане.
— Ако продължаваш да ядеш така — подразни я, докато вървяха покрай извитото стълбище, — скоро ще надебелееш толкова, че няма да можеш да се качваш по стълбите.
При други обстоятелства Алекс щеше да се засмее на шегата, но тази вечер беше прекалено напрегната и смутена. Осъзна, че той се опитва да я успокои, но не можеше да му бъде благодарна, защото именно той бе причината за безпокойството й. Нещо повече, не можеше да проумее как той не се чувства неловко от това, което щяха да направят. После си спомни за славата му на женкар и осъзна, че Джордан едва ли се чувства неловко от нещо, което е правил стотици пъти с други жени.
След час той отвори свързващата врата между стаите им и влезе в спалнята на съпругата си. Спря и погледна с недоумение леглото й. То беше празно.
Херцогът се огледа, готов да нареди да претърсят цялото имение, и тогава я видя. Беше застанала в другия край на огромната стая и се бе загледала през прозореца в мрака навън, обгърнала тялото си с ръце, сякаш й беше студено. Или се страхуваше.
Облекчение измести гнева му, докато се приближаваше към нея, а килимът заглушаваше шума от стъпките му. Джордан се любуваше на изкусителното видение пред себе си. Косата й се спускаше меко, а кожата й блестеше на светлината на свещите.
Тя се завъртя, когато той застана зад нея. Хоук протегна ръка и нежно помилва лъскавата й коса. В очите й проблесна гняв, но тя не се отдръпна. Косата й бе гладка като коприна.
— И така — каза той и се усмихна, — малкото пиленце се е превърнало в красив лебед.
— Напразни комплименти от…
— С остри зъби — добави той.
Преди тя да успее да реагира, той се наведе и я вдигна на ръце.
— Къде отиваме? — настоя Алекс, докато той я отнасяше.
— В моето легло — прошепна той, притискайки лице към нежната кожа на шията й. — По-голямо е.
На полицата на камината светеха свещи и хвърляха бледи сияния в стаята. Джордан стъпи на големия подиум пред леглото си и бавно спусна Алекс на пода, наслаждавайки се на докосването на бедрата й. Когато повдигна глава и я погледна, осъзна, че Александра е уплашена.
— Александра? — попита я нежно и почувства как тя потрепери, когато прокара длани под голите й ръце. — Ти трепериш. Да не би да се страхуваш?
Неспособна да продума, Алекс вдигна поглед към високия, страшен и силен мъж, който се канеше да прави какви ли не интимни неща с голото й тяло, и кимна.
С мила усмивка той нежно погали косата й.
— Този път няма да те заболи, обещавам.
— Не е това! — проплака Александра, когато ръцете му се отдръпнаха от нейните и се насочиха към панделката на гърдите й. Тя стисна ръцете му и напрегнато изрече: — Не разбираш ли! Аз дори не те познавам.
— Познаваш ме в най-библейския смисъл на думата, сладка моя — подразни я дрезгаво Джордан.
— Но… мина толкова време…
Хоук я погледна въпросително в очите.
— Дали? — попита, а през тялото му премина вълна от облекчение. Имайки предвид поведението й през последните няколко месеца, той не бе сигурен, че не е била с друг мъж, въпреки че отчаяно се надяваше. Виждаше колко е притеснена сега и се изпълни със задоволство, защото осъзна, че невероятната красавица все още е само негова.
— Да, прекалено много и за двама ни — прошепна той, целувайки нежно ухото й.
— Моля те, спри! — не се сдържа тя и херцогът вдигна глава, разпознавайки страха в гласа й. — Аз… аз се страхувам — призна тя и съпругът й разбра колко много костваше това признание на смелата жена, която така упорито се бе борила с него през последните три дни.
Реши да бъде благоразумен и да не се смее на страховете й, а вместо това да се опита да я накара самата тя да проумее колко глупави са те.
— И аз съм малко уплашен — призна й нежно.
— Н-наистина ли? Защо?
Гласът му бе благ и успокоителен, докато развързваше панделката на робата й.
— Както сама каза, толкова време мина — той отмести поглед от гърдите й и се усмихна, после плъзна нощницата й надолу. — Да предположим, че съм забравил точно как се прави — изрече с престорен ужас. — А щом се озовем в леглото, е прекалено късно да питаш какво следва нататък, нали? Бих могъл да извикам приятеля ти Пенроуз и да му поискам съвет, но ще трябва да крещя, това обаче ще разбуди и останалите прислужници и те ще се втурнат, за да проверят за какво е тази врява…
Въпреки страха си Алекс се засмя и почти не забеляза как Джордан свали нощницата й.
— Така е по-добре — отбеляза дрезгаво той, гледайки я право в очите. — Обичам да се смееш, знаеш ли това? — продължи, докато развързваше кафявия си халат. — Очите ти грейват — каза той и нежно, но решително я положи на леглото.
Александра погледна омагьосващите сиви очи, докато той плъзгаше ръка по корема към гърдите й. Джордан бавно наведе глава и я целуна.
Целуваше я, ръцете му я докосваха, измъчваха я и я съблазняваха, докато Александра напълно загуби контрол. Стенейки безпомощно, тя се обърна и го целуна с цялата сила на сдържаното си през изминалата година желание. Устните й се притиснаха към неговите, а пръстите й се оплитаха в гъстите къдрици на врата му. И предавайки се, тя победи, защото този път Джордан простена.
Прегърна я и се обърна по гръб, повличайки Алекс със себе си. Ръцете му се плъзгаха по гладката кожа, краката му се преплетоха с нейните, а тялото му бавно се движеше срещу нейното, подсказвайки й точно какво желае.
Нещо го предупреждаваше да не бърза, но тялото му, прегладняло за нейното, не се подчиняваше. Още повече, когато Александра го целуваше по ухото, прокарвайки език по чувствителната мека част… Потрепервайки от силното желание, той отново я положи под себе си, а ръката му се плъзна между бедрата й. Алекс бе готова за него.
